Двадесетте години на XX век остават в историята на Третото българско царство като смутно време на политически терор, идеологическо противопоставяне и сериозни икономически изпитания за преживялата две национални катастрофи държава. Годината е 1928-а. Изминало е по-малко от десетилетие от подписването на Ньойския договор. Белезите на обществено разделение са навсякъде. Ежедневно по софийските улици падат нови жертви на безкрайни братоубийствени конфликти. А само преди година е започнала реконструкцията на храма „Света Неделя“, превърнат от комунистически атентатори в гробница на повече от двеста души - военни, политици, граждани. Сякаш обаче мъките на изстрадала България не били достатъчни. На 14 април 1928 година разрушителното чирпанско земетресение разтърсва Южна България. На 18 април нов трус удря и град Пловдив. Загиват над 100 души, десетки хиляди остават без дом, а Пловдив, Чирпан и Първомай са в руини.
Няколко седмици по-късно в столицата избухват серия от взривове, провокирани от скорошния трус, които за дълго отнемат съня на софийските богаташи. Първата бомба се възпламенява на 6 май в 3,15 ч. след полунощ пред сградата на Българската търговска банка. Банката се намирала на днешния площад „Гарибалди“, като пищната й сграда извисява снагата си на това място и днес. Взривът бил поставен пред централния вход на трезора. Според следствието ставало дума за един килограм експлозив, опакован в книжна кесия и снабден с фитил за запалване. Установено било, че извършителите са двама души, които успели да избягат по близката улица „Ангел Кънчев“.
Сградата на Българската търговска банка, където избухва първата бомба
Повредите били незначителни, изкъртена е само вратата и част от каменните колони. Прозорците на банката и околните къщи, сред които и на румънската легация, са изпочупени от взрива. Местопрестъплението е посетено лично от министър-председателя Андрей Ляпчев, който заедно с полицията огледал щетите.
Няколко дни по-късно на 14 май, отново след полунощ, отекват още два взрива, поставени пред домовете на едни от най-богатите столичани. Първият атентат е срещу софийския аптекар Самуел Пинкас, собственик на дрогерия „Надежда“. Красивият дом на фармацевта, намирал се на улица „Христо Белчев“ 3, осъмва с изпочупени прозорци и пострадала входна врата. Госпожа Пинкас, съпругата на аптекаря, разказала на следователите, че успяла да види двама души, които оставили „нещо“ и след това избягали. Домашните й съумели да се оттеглят в задната част на къщата преди експлозията и никой не пострадал.
Домът на Самуел Пинкас и щетите, нанесени от взрива
Второто адско устройство разтърсва улица „Оборище“ 10, където живее Константин Хаджикалчов, легендарно богат и легендарно стиснат представител на известния пловдивски род. Бомбата отново била поставена пред входната врата на вече несъществуващия представителен дом, намирал се непосредствено до Докторската градина. За щастие и този път се разминало без жертви и ранени.
Новината за неизвестните терористи бързо превзела първите страници на печата. Тогавашните столични вестници нищят сензацията в детайли. Според някои зад атентатите стояла конспиративна комунистическа организация.
Последиците от избухналата бомба на Оборище 10
Що се отнася до мотивите на извършителите, печатните издания излизат с версията, че атентатите са „протест срещу слабата пожертвувателност“ на богатите столичани за пострадалите в скорошното земетресение. Като потвърждение на тази теза, няколко дни по-късно на близо 50 състоятелни столични граждани е изпратено анонимно писмо, в което се казва: "Неприятно е да се напомня един дълг. Трябва да внесете за пострадалите райони сумата ... лева, и то в 8-дневен срок. При това, добре е да ви заявим, че ние извършихме атентатите от 6 и 14 т. м. с пълното съзнание на отговорностите. Не си правим илюзията, че някой от нас може да попадне в ръцете на властта, но въпреки това „инцидентите“ ще продължават, защото ние сме решили да отидем докрай за постигане на целта си - което ни най-малко не би ползвало нас лично. С голям риск досега се стараехме да не се дават жертви, но ако Вие и след това останете затворен егоист, няма да пожалим нито Вас, нито Вашите близки. Вие „като добър гражданин на тази страна“ сигурно ще предадете настоящето на полицията, но и това няма да спре постигането на нашата задача, напротив, ще ви подчертае като непоправим, а за такива ние имаме само едно наказание...“
Пресата категорично осъдила софийските робинхудовци за тяхната „благотворителност чрез кощунство“, която, твърдят те, „подбива престижа на държавата, унижава достойнството на нацията, разклаща авторитета на властта и всява смут в душата на всеки гражданин“.
Последващи атентати не са извършени. Анонимните извършители изчезват така, както са се появили - без следа. Новината на деня постепенно избледнява и отстъпва място на нови теми. Богаташите отново можели да спят спокойно.