Любомир Иванов
На 27 февруари 1927 г. е извършено тържественото освещаване на новата сграда
на сиропиталище „Битоля” на ъгъла на ул. „Владайска” и ул. „К. Пейчинович”. За
това съобщава вестник „Македония” в броя си от следващата сутрин:
"Македонското женско благотворително дружество, което издържа сиропиталище
„Битоля”, след две годишни усилия успя миналото лято да привърши едното крило
от собственото здание на сиропиталището и да настани в него питомниците си.
Вчера, 11 часа преди пладне, стана тържественото освещаване на
новопостроеното здание.
Освещаването се извърши от Негово Високопреосвещенство софийския митрополит
Стефан, в съслужение с няколко свещеници.
На тържеството присъствуваха представители на Н. В. Царя, главния секретар
на вътрешното министерство г-н Н. Разсуканов, представители на Националния
комитет на Илинденската организация, Македонския женски съюз, Младежкия съюз,
Македонското студентско дружество „Вардар”, на много братства и други
благотворителни организации.
Негово Високопреосвещенство произнесе реч, в която между другото каза: „В
основите на това здание е вложена една мечта за свобода и човечност, вложени са
сълзите на онези, които възлюбили родната си земя, без страх умряха за
свободата й. Нека децата на тези герои, които ще живеят и ще се възпитават в
този дом, да крепнат и растат, за да довършат делото на своите бащи.”
След това председателката на дружеството г-жа Каранджулова произнесе реч, в
която описа накратко историята на сиропиталището. Тя изброи организациите,
корпорациите и частните лица, които са подпомогнали сиропиталището и изказа на
всички тия благодетели гореща благодарност.
Завършвайки, г-жа Каранджулова каза: „Настоятелството много съжалява, че паметната
плоча не е готова (тя ще се постави при главния вход, който още не е построен),
за да се опишат имената на големите дарители. Засега имаме само ликовете на
благодетеля А. Н. Дишков, на г-жа Петарева и нейния съпруг, покойния Хр.
Патарев. С подкрепата на изброените дарители и бъдещите, делото на сиропиталище
„Битоля” расте. Питомниците му растат, за да станат един ден добри и ползени за
отечеството си граждани и гражданки. Дружеството е удовлетворено, че идеалите
му се осъществяват лека-полека. То има още едно въжделено желание: да даде Бог
по-скоро да пренесе сиропиталището си в Битоля – в свободна и независима
Македония.”
След освещаването мнозина от присъствуващите записаха в полза на
сиропиталището повече от 80 хиляди лева."
През следващите няколко години сградата вече е завършена в цялост
Сградата на сиропиталището съществува и днес, но изпълнява различна функция. Тя е паметник на културата от местно значение
и може да бъде видяна зад хотел „Родина”, на ул. „Владайска” (сега е боядисана в
оранжево).
