Откъс от "Водач из София" на Н. Станев, 1920 г.
Лозенец.— Близо до града в южното предградие над военния арсенал се намира местността Лозенец, едничкото естествено залесено възвишение, по което има твърде разнообразни и красиви зелени полянки, осеяни с дръвчета и друга растителност. Зелената морава посред вишни, брястове, сливи, тополи, брези и акации привлича пътника за приятна почивка. Орехи тука не виреят. Някога в турско време целият хълм бил покрит с лозя. Сетне всичко било запуснато, защото гроздето не узрявало и трудът на работника с нищо не се възнаграждавал. Само вишните и дулите всяка година радват стопаните с плода си. Лозенец, от Семинарията до тухлените фабрики, е привлекателен, макар културната човешка ръка още да не е засегнала неговите естествени хубости. Пролет и лете тука се стича много народ на отмора, носейки ястието си за обяд и вечеря. Близките бирарии подпомагат веселието. По поляните се уреждат и други развлечения: люлки, въртележки и т. н.
Местата на Лозенец поскъпнаха твърде много. Мнозина си купуват такива с намерение да строят вили, които могат да се използуват лете и зиме. Засега още планомерност и целесъобразност в строението няма.
с. Драгалевци. — Зад Лозенец на 6 километра, под полите на Витоша се гуши в буйна зеленина Драгалевци, село старо, без план, с твърде лоши улици и неугледни селски постройки. Два километра по-горе се крие посред висока гора в недрата на Витоша Драгалевският монастир св. Богородица, основан от българския цар Иван Александър (1331 —1371). Старата част на църквата възбужда известен интерес с живописта си от XV век. В тоя монастир лете прекарват на чист въздух много софийски семейства по здравословни причини. Над монастиря се намират богати извори от чиста и сладка вода, която е хваната и докарана по железни тръби за нуждите на Семинарията и Военното училище. От Драгалевския монастир е най-късото разстояние за Черни връх на Витоша. Обработен обаче път няма.
Изглед от Драгалевци, 1917 г.
Бояна. — От Драгалевци на 3 километра западно до самата Витоша се намира историческото село Бояна със старовремска църква, издигната още при цар Константина Асена (1259 г.). В тая църква се съхраняват и до днес ликовете на цар Константина и царица Ирина, севастократор Калоян и съпругата му Десислава, нарисувани на стените от тогавашен художник. Църквата е низка в земята и без прозорец. Над нея има надстройка за нуждите на селяните. Църковните врата са обковани с железо, надупчено от куршумите на турците. Очите на царските ликове и светците са изчевъркани от турски злосторници. Южно от църквата е погребана царица Елеонора в особена гробница. От селото Бояна се вижда софийското поле равно като длан, а столицата се мъдри по средата му. Над Бояна има крепост (акропол) върху скалист остър връх ("момина могила"); и до днес със следите си ясно посочва дирите на средновековната кула, която пазела изхода на боянската река, чието разклонение води дълбоко в недрата на недостъпната Витоша и образува сигурно скривалище за народа от вилнението на злосторници или неприятели в полето. Още по-високо по боянската бързотечна и пенлива рекичка има чуден водопад, чиято вода шумно скача от голяма височина, пръска се в милиони капки, та образува прелестна дъга. Природолюбците обичат да посещават водопада и да обядват под звуковете на неговата музика при омайната гледка на дъгата, чиито спектрови бои вълшебно играят. Покрай Бояна минава главният водопровод за София. Тук се намира главен резервоар и филтър (чистилище) за водата. Едно масивно здание бе построено за произвеждане на електрика, ала поради недостатъчната вода е напуснато.
До Бояна и около селото има прекрасни кътове, по които любителят на природата може да прекара приятни часове.
Панорама от с. Бояна към столицата, 1918 г.
Княжево. - Западно от Бояна се намира с. Княжево, 8 километра от София, едничкото най-достъпно място за софийската публика, понеже е свързано с трамвай до столицата. Княжево държи изхода на Владайския проход и е едно от най-старите дервентжийски общини с привилегии в турско време. Някога си то е било чифлик. Турските стари вардачници, преправени на бирария, и днес стоят на горния край на селото. Джамията се намирала на мястото, дето е сега църквата, която я заместила веднага подир освобождението. До църквата от южна страна се намира гроба на турския светец Бали-ефенди със зелена чалма, белег, че е от рода на емирите. В Княжево лятно време има добри бирарии. Над селото пространството е засадено с изкуствена борова гора чак до планината. В полите на планината тече буен студен извор, наречен «Белата вода». Местността по пътя от Княжево до Владая в дефилето е препълнена с| прекрасни кътове, постлани с морава и изпъстрени с многобройни кокетни къщи и вили. Заслужава да се иде пешком по цялата долина за отмора и чист въздух.
В Княжево има държавна минерална баня топла 32°. Изворите са много. От всички извори водата тече 218 литри в минута. Състав на водата: въглена киселина, сярна, силициева, натриев окис, калциев окис и др. Лекуват се с успех следните болести: диспепсия, катар на белите дробове, неврастения, истерия, ревматизъм, скрофули, с безплодие, захарна болест и др В същото село се намира школа за запасни офицери. От Княжево до София цялото пространство е осеяно с къщи, вили и овощни градини, които за жалост не отговориха на надеждите на своите стопани.
От Княжево има пряка пътека за най-близките Витошки върхове, които са твърде приятни със своите ливади и ароматни треви.
Княжево
Горна-Баня. — Два километра западно от Княжево се намира Горна-Баня, първа станция по линията София—Кюстендил. Това сухо село, изложено на източното слънце, представя хубава лечебна станция, обаче то не е още добре залесено и нагодено за целите си. В горния край на селото се намира сводеста минерална баня, останала от турско време, с прекрасна вода, гореща 41°05 —целебна за къпане и пиене. Водата извира с 130 литри в минута от три чучура в малък басейн, а от него в голям. Химическият й състав е почти същият както в Княжево. От цяла България идат на тая баня болни от малокръвие, нервни и бъбречни болести и намират сигурно облекчение, а често и пълно оздравяване. Водата от топлите извори се изстудява и се употребява за приятно и целително пиене. Специални превозачи докарват в столицата големи шишета вода и я продават на нуждаещите се. От Горна Баня софийското поле и града имат хубав изглед. В Горня Баня има кавалерийска школа. Над селото 5 километра в полите на Люлин се намира монастир св. Кирил и Методи, наречен още "Св. Крал". Мястото на монастиря е твърде красиво. Има старовремска църква. От монастиря по добър път се излиза на Люлин планина, от която се разкрива широк хоризонт към София, Перник, Радомир и Брезник. От тука добре се наблюдават широките равнини по гърба на Витоша.
Горнобанският манастир "Св. св. Кирил и Методий", 1918 г.
Банки. — От Горна Баня 8 километра западно се намира село Банки, 17 километра от София; в малка великолепна долина, с прекрасна баня. Водата е гореща 37°.2'. Изворът дава 1203 литри в минута вода, която съдържа киселини (въглена, сярна, солна и кремъчна). Сградата е нова от 1911 год.; тя е най луксозната баня в цяла България, струва 834,222 лева. Къпането в топлата вода възбужда приятни чувства, действува целително особено против ревматизъм, невралгия, хистерия, малокръвие, бронхит, сух плеврит, слабо храносмилане и други мускулни, кожни и ставни болести. По-горе от новата сграда има и малка постройка, дето има приспособено отделение за царското семейство. Къпането струва 1.20 лв. До Банки се отива с железопътен влак.
В Банки има луксозни вили. Опитаха се граждани да засадят градини с овощия, ала растителността вирее твърде слабо поради лошия състав на почвата.
Своге. — Хубаво място за разходка и почивка е гарата Своге посред Стара планина, втора железопътна станция от София. Това е едно тясно зелено кътче, запазено от силните студени ветрове, заобиколено с високи бърда, покрити с дъбова гора, опасано с реките Искър и Искрец, които тука се свеждат (Своге).
Река Искър при Своге
На живописно място, изложено на югоизток, ще се построи сграда за детската колония «Почивка», поддържана от дружеството за борба против туберкулозата в България. По-горе в долината на Искрец, на 7 километра от гарата, се намира монастир св. Иван, вече съвършенно западнал и съборен. В землището на тоя монастир е построен величествен санаториум за гърдоболни със средствата на цар Фердинанд. Той побира 200 легла и е снабден с всички модерни приспособления. По-горе по реката стои селото Искрец на хубава местност. Над селото има пещери, от чиито недра извира изеднаж цялата искрецка река.
До Своге се отива по железницата. Минават се 8 тунела. Около гарата Курило има няколко интересни неща: западно се намира селото Кътина, до което има: 1) движущ се бряг, 2) естествени много интересни пирамиди и 3) недоразвити каменни въглища, слабо овъглявани дървета, открити от водата, в дъното на долината. Източно от Курило се намира монастир св. Йоан Рилски със старовремска църковна живопис.
Тук се намира и пещера, в която преданието невярно поставя постническия живот на св. Иван Рилски.
По склоновете на Стара планина (Балкана) има няколко монастири, от които най-бележит е женският при село Кремиковци. Тука посетителите намират добро посрещание, прекрасен ред и стари фрески (стенна живопис).
По склоновете на Стара планина (Балкана) има няколко монастири, от които най-бележит е женският при село Кремиковци. Тука посетителите намират добро посрещание, прекрасен ред и стари фрески (стенна живопис).
Паничарево. — Тъкмо противоположно на Искърския пролом, в южната страна на полето зее друг Искърски пролом, който разкъсва Витоша от Лозенските хълмове. Тука Искърът се вие змеообразно до Самоковското поле, високо 930 метра над морското равнище. По реката лакатуши прекрасно шосе, което вие заедно с реката в чудни дъги. На устата на дефилето лежи селото Паничарево с гореща минерална баня, с римски основи. Водата й тече 130 литри в минутата с температура 47°4. Химическият състав: калиев сулфат, калциев сулфат, кисел калциев карбонат (0,2341), кисел магнезиев карбонат (0,1770) свободна въглена киселена (0,3363), силициева киселина и др. Лекува особено стомашните разстройства и дихателните органи. Около Паничарево има хубави местности. От източната страна на Витоша се стича буйно рекичката Бистрица. Тука се намира детската колония «Здравец», издържана от дамско дружество. Два километра по-горе от селото се намира електрична Софийска електропроизводница, чиито двигателни води идат през един тунел под планината за добиване 2500 конски сили електрична енергия. Тъкмо в големия завой на Искъра, дето почва тунелът има две интересни старини: от лява страна на реката се намира монастиря Урвич, а от дясна — през реката — крепостта Урвич. И двете старини заслужават да се видят не само от археологически интерес, но и за приятна разходка, понеже се намират на много красива местност. Монастирът е изпаднал и почти необитаем, крепостта през реката е разрушена.
Село Панчарево
Приятна и лека разходка може да се направи особено с автомобил през цялото устие до Самоков — Чам Кория и обратно.
Около София има 25 монастиря, построени през XIV век, обаче всички са изоставени, обеднели, а някои напълно разрушени.
От околните планини на София приветливи, прохладни и пълни с живописни места са Витоша и Люлин. Най-късият път за върховете на Витоша върви през Драгалевския монастир. Туристите отиват вечер в монастиря, преспиват там и сутринта по 3 часа тръгват нагоре. С умерен ход под нежните лъчи на сутрешното слънце към 10 часа пътниците са вече на Черни връх. С кон лесно може да се излезе на Черния връх през Владая или през селото Бистрица. Витоша не е остра на гърба си, а равнина, покрита със сочни пасбища и благоуханни ливади.
Черни връх на Витоша, началото на века
На Люлин се възлиза по два пътя: от гара Владая, или през Горна Баня и монастиря св. Кирил и Методия. Надяваме се, че пътникът няма да забрави да носи дебела дреха, когато посещава било Витоша, било Люлин.
Между София и Княжево се намира прохладната местност Павлово, наречена по името на Павел Трифкович, син на благодетеля Лазар Трифкович. Тук има градини, бирена фабрика и добър бюфет за почивка. Фабриката и бюфета са подарени на държавата от благодетеля Трифкович. От приходите се издържат ученици в странство. До Павлово се разработиха наскоро нови минерални извори, наречени от простолюдието «Овча купел», от чиито води са се излекували много парализирани болни. Температурата на водата е 29'25°. Изворът дава 260 литра в минута.
Павлово с трамвайната линия и пивоварната фабрика, първото десетилетие на 20 век