Сп. "Сердика", 1946 г.
Преди Освобождението в София е имало два вида бесилки. Едните са били предназначени за проходящи престъпници, а другите — за престъпниците от града. Тези за проходящите били до самите порти и всеки престъпник бил бесен на бесилката при портата, през която той минавал. Бесилките в София се намирали при следните порти:
1. Вешелската, „Нишката", тя била за тези престъпници, които влизали от запад и север.
2. Радомирската — за тези, които влизали от юг.
3. Орханийската — за тези, които влизали от изток.
Така, на тази бесилка е бил обесен Левски на 6. II. 1873 г.
Градските бесилки били на по-големите площади и пазарища. Това било с цел да може обесеният да бъде видян от по-голяма част от населението. Тези бесилки се намирали на следните места:
1. На площада „Куру-чешме", днес пресечката на ул. „Алабинска" и „Царица Йоана". Тук бил обесен на 15 ноември 1877 г. Никола Чолака, защото разпространил бунтовнически песнопойки.
2. На площада „Капана", пред двореца, бил обесен на 15 ноември 1877 г. хаджи Стефан Недялков, защото подпомагал бунтовниците.
3. На „Конски пазар", днес пл. „Трапезица". Тук бил обесен на 15 ноември 1877 г. Киро Селянчето, защото вместо разрешение за пътуване показал бунтовническа песнопойка.
4. На ,,Говежди пазар" — тук бил обесен през 1876 г. неизвестният шоп, който, като платил данъка си на мухтарина, казал, че това е последният данък, който плаща на турците, до година щял да плаща на русите. Турците взели тези думи за провокация и го осъдили на смърт.
Преди екзекуцията, той си извадил лулата от пояса, напълнил я с тютюн и я изпушил, след това сам отишъл при съдията, за да му бъде закачена присъдата, която била написана на български, турски и гръцки, за да може всеки грамотен човек да разбере защо е осъден.
Най-после се качил на столчето и потвърдил думите, че до година на Русия ще плаща. По това време тук бил кореспондентът на английския вестник „Стандард" който, като видял случката, помолил властта да му разреши да откупи дрехите, лулата и присъдата на обесения, но властта не разрешила. Тогава той помолил да му разрешат да го фотографира, макар и обесен, но и това не му разрешили.
Бесенето ставало рано сутринта и, обикновено, вторник и петък — пазарни дни, за да могат не само гражданите, но и селяните, дошли на пазар, да видят обесения. Тези бесилки били издигани с цел да се изплаши народа. Между народа, обаче, се явявали герои, които не само не се сплашвали, но и сами увисвали на въжето.
Ал. Миланов