Дописка от в-к "Търновска конституция", 10 април 1885 г.
Празднуваньето хилядогодишнината на Св. Методия в София.
Пощенска картичка от тържествата, в средата - княз Александър I Батенберг
Още на 4 и 5 Април се забелязваше особенно движение из София; съглеждаха се нови лица, надошли зарад праздниците почти из всичките градове и по-големи села на Княжеството и Источна Румелия. През утринта на 6-й Април времето беше доста хубаво, та спомогна за праздника. На литургията в цьрква и после на молебена в Народното Събрание присътствова необикновенно множество. В църквата говори реч иконом поп Тодор; в Народното Събрание говориха за значението на праздника и за заслугите на Солунските равноапостоли митрополити Климент и Н, Височество. През деня града беше окичен със знамена, портрети и килими; повечето дипломатически агенти присътствуваха на молебена и почетоха праздника с издиганье Флаговете и освещение агенствата си. Вечерта на 6-й Април освещението не сполучи, защото времето беше дъждовно.
На обяда, даден от града в чест на гостите, 6яха поканени около 400 души. Наздравици се пиха от кмета, Н. Височество, д-ра Никулова, русския агент, г. Кояндра и др. В тези наздравици се поздравиха гостите и Н. Височество, описаха се заслугите на Солунските братя, спомни се Руссия, г. Кояндер пожела развитието и напредъка на българския народ, г. Каравелов прочете депешата, с която се поздрави Русския цар; Н. Височество предложи и сьбравшите одобриха с ентусиязм, щото бъдъщия български университет да носи името на Св. Кирилла и Методия; г. Вацов прочете депешите из Самара (Руссия) от Киевските и Московските студенти, от които първите жертвуват известна сумма за бъдъщия университет; г. П. Пешев — представител от Севлиево — пи за здравието на г. Славейкова най-стария последовател по учителството на Св. Методия; г. Лазаров, представител от Търново, пи за здравието на г. Каравелова и г. Т. Китанчев, представител от Анхиало и бивший Солунски учител, се отказа да пие, когато родината на Св. Методия тъжи и страда, когато между представителите той неза6ележва пратенник из Македония. В същата вечер се подписаха пожертвования за откриванье български университет.
На 7 Април, вследствие на дъждовното време, парада се отложи за сутринта. В 2 часа през деня се извърши насажданьето на фиданките в клас. гимназия; присътствуваха множество граждане, ученици и ученички от всичките училища. Учениците и ученичките играха хоро, веселиха се, тьржествуваха чак до вечерта. Къде 6 часа всичките ученици с песни ходиха да поздрават Негово Височество, стария учнтел дяда Славейкова. г. Цанкова и г. Каравелова; последния те дигаха на ръце, след като той им препоръча за идеал свободата на целокупна България.
На 7-й вечерта имаше концерт.
На 8 Април времето беше много хубаво: отвън София стана смотр на войските; мало и голямо беше се стекло да гледа. През деня, след като представителите се фотографираха в една группа с Негово Височество, от страна на правителството се даде обяд на представителите. Пиха се пак много наздравици, от които по-важни се предложиха от Н. Височество за българската войска; от г. П. Славейкова за народа, който храни войската, от митрополита Климента за Н. Височество, от г. Саранова за русския народ, от г. русския агент за българския народ; от г. Китанчева за Македония и дяда Славейкова; от г. Саранова — за г. Каравелова и другите министри. След обеда се изигра българско хоро, в което зеха участие Княза и г. Каравелов. От Народното Сьбрание, на чело с музиката, представителите поздравиха Н. Височество в двореца, гдето играха с него хоро. От двореца представителите пак с музиката ходиха да поздравят г. г. Каравелова и Славейкова; пред домовете на двамата се изигра хоро, г. г. Каравелова и Славейкова дигаха на ръце, г. Каравелова придружи множеството до г. Славейкова, когото той поздрави, като най-заслужен и честен борец за развитието и честитината на народа ни. Праздниците се завършиха с литературна вечеринка от Книжовното Дружество; говориха г. г. В. Д. Стоянов, М. Балабанов и д-р Моллов. Зарад тази вечеринка ний за сега замълчаваме, за да не развалим праздничното настроение на мнозина гости и тъй вече насладени от литературните дамаскини.
Много от представителите вече си заминаха.