Освобождението заварва София с население от 11 694 жители. В пъстрата народностна картина на града статистиката на софийската община преброява и 757 цигани. По това време бъдещата столица е структурирана като характерно ориенталско селище, разделено на махали. Сред тях място намира и циганската махала, разположена отвъд Владайската река - извън границите на тогавашния град.
Описание на циганското поселение край София дава още Dick de Lonlay, посетил града през 1878 г., следвайки победоносния ход на руските войски:
"Циганите, които са доста в София, населяват покрайнините на София, главно квартала по пътя за Ниш. Покрай този квартал тече Владайската река, върху която е прехвърлен един от най-старите мостове и който някои смятат да датира от времето на римляните."
Въпреки че мащабните трансформации, през които преминава София през следващите години, заличават напълно махленската структура на града, циганският квартал запазва не само местоположението си, но и своята обособеност. С изграждането на железопътната линия Белград-София-Константинопол и откриването на новата столична гара през 1888 г. махалата на софийските цигани се оказва сместена непосредствено между този важен железен път и булевард "Мария Луиза", свързващ гарата с централната част на града.
Циганската махала, отбелязана на сравнителния План на София 1887-1912 на геометър Пищачев
Екзотиката на циганското поселение прави впечатление не само на гостите на града, но и на старософиянци, които рядко пропускат да споменат по няколко думи за него в своите спомени. Подробно и живописно описание на циганския квартал от края на 19 век ни е оставил Георги Каназирски - Верин. Ето какво разказва той:
"Когато чужденецът влизаше в Столицата, откъм гарата, която беше още нова, прясно боядисана, с малка градинка на площада и в нея малък бюфет и оркестър с физармоника, в дясно от градинката той виждаше голямо неравно поле, по което пасяха стада овце....
В ляво на същия булевард, малко по-долу, почти до ъгъла на ул. „Гробарска“, същият чужденец виждаше друга интересна гледка. Стотина малки бараки, фантастично облицовани с газови тенекета, с врати от амбалажни сандъци съставляваха прочутата тогава циганска махала. По средата имаше малка двуетажна паянтова полусрутена къщичка, в която живееше „царибашията“ или циганският цар. На празното място пред къщичките се излежаваха циганки и циганчета с разноцветни шалвари, които тичаха подир минувачите, за да изпросят една пара: „Чичо, давай ми едно петаче, да ти дава Господ живот и здраве!“
Често по прахоляка на тоя мегдан се разрешаваха циганските спорове, които понякога се израждаха в грозни побоища, от които разтърваните съперници излизаха непознаваеми, окървавени и опрашени. Дълги години софиянци протестираха, че на такова видно място се търпи тоя квартал, но поради „изборни съображения“ (циганите се използуваха от всички правителства) никое правителство не се решаваше да вдигне тоя квартал.
Днес на това място е дирекцията на столичните трамваи и литографията „Балкан“. Единствен спомен, останал от циганите, е циганската механа, която беше прочута със своето хубаво вино, и която и днес се посещава от мераклии софиянци."
Кварталът, заснет в движение от преминаващ влак, около 1900-1910 г.
Сред очевидците от епохата е и Райна Костенцева, която описва и последващата съдба на квартала:
"Доста изразен белег на ориенталски град на младата българска столица по онова време придаваха и циганите. Както споменахме, те бяха установили своя лагер на изток от Централната гара, по посока на железопътната линия за Пловдив, в местността Кюлюците - там, където се изхвърляха отпадъците на София. Къщичките им, т.е. копторите им - малки, ниски, наредени една до друга, - сякаш бяха сглобени от карти за игра. Те често ставаха жертва на бурите или на придошлите води. Най-характерното нещо за тези пренебрегнати жители на София тогава беше, че живееха в смрад и нечистотии.
...След години циганите бяха преместени на улица "Татарли" - централната улица в тяхната махала и квартал Коньовица."
Из живота в махалата, пощенска картичка