В нашето съвремие триизмерните технологии решително са превзели света на визуалните забавления. Както е известно обаче, не всичко започва от днес. Нашите баби и дядовци също обичали да бъдат в крак с времето, пък макар и с чаровния ретро привкус на своята епоха.
Предшественик на съвременните 3D технологии е така наречената стереография. Нейните принципи са описани още през 1838 г. от британеца сър Чарлз Уитстоун. Тъй като човешките очи се намират на известно отстояние едно от друго, те практически виждат предметите от два различни ъгъла. Мозъкът съчетава тези две плоски изображения и възприема една обемна картина. Този принцип се прилага и при стереографията. За целта се използва камера с два обектива, която създава две успоредни снимки с леко изместване. Едната е за лявото око, другата - за дясното.
Стереокамера
Чрез своите възможности, надминаващи тези на обикновената фотография, откритието бързо станало популярен метод за забавление и обучение. Тласък за това дава създаденият през 1860 г. стереоскоп - сравнително просто устройство, на което се поставя стереоскопичната снимка. То се държи с ръка пред лицето, като между очите е поставен разделител. Наблюдавани едновременно и поотделно със съответното око, снимките създават илюзията за триизмерност на представените обекти.
Разбира се, имало стереоскопи за всеки джоб. Някои представлявали прости дървени рамки с два отвора за наблюдение. Други, от своя страна, били изящно изработени – обшити с велур или украсени с фина сребърна инкрустация.
Луксозен настолен стереоскоп
Стереоскопът стоял в основата на цяла процъфтяваща индустрия, създаваща милиони стереоскопични снимки по целия свят. Така, изящното дървено приспособление пренасяло зрителя до далечни екзотични места, запознавало го с различните народи и обичаи по света, показвало невиждани до този момент животински видове, известни личности или просто му предлагало евтино еротично забавление. Издавало се всичко, което можело да се заснеме. В това число, например, пълен анатомичен атлас, състоящ се от 250 триизмерни фотографии.
Класически преносим стереоскоп с дръжка
За любителите на пътешествията били публикувани огромни поредици, съдържащи стотици кадри от близки и далечни страни. България често присъствала с поне една-две фотографии в големите чуждестранни серии.
Стерео картичка, българско издание на Иван Парлапанов
София също имала своето място сред стерео снимките. Някогашните фотографи от странство имали подчертан вкус към екзотичното. Най-често обективът се спирал на сцени от улиците на града, от пазарите и площадите. Понякога в центъра на композицията била волска кола, друг път група шопи в традиционни носии или хубава селска мома с виенско чадърче. На гърба си изображенията обичайно носели кратко обяснение, което представяло на чужденеца-наблюдател подробности за любопитната, но напълно непозната за него сцена.
Кадър от столицата, испанска серия
Най-големият производител на стереоскопични карти в света била американската фирма Keystone View Company, създадена през 1892 г. Колекцията негативи на компанията, натрупана в периода до 1963 година, днес се съхранява в Калифорнийския музей на фотографията. Архивът се състои от 250 000 стереоскопични стъклени плаки и 100 000 отпечатани изображения. Голяма част от тях вече са дигитализирани и могат да бъдат разгледани в интернет.
Кадър от София, публикуван от Keystone View Company
Стереоскопични снимки се издавали и в България, което показва, че тази световна мода имала своята публика и у нас. Зенитът на българските стереокарти бил в първите години на изминалия век. Макар че българските търговци можели само да мечтаят за обемите, продавани на запад от нас, те все пак експериментирали с новия формат. Запазени са цели серии с изгледи от страната, с природни забележителности и градски мотиви. Най-голямата известна ни поредица български карти е съставена от 40 снимки и е публикувана от софийския издател Иван Дойнов.
Триизмерна снимка родно производство – улица в село Рила
Стереоскопът остава актуален под различни форми чак до 40-те години на XX век, когато е заменен от по-модерни средства за забавление. И до днес обаче старите стереоскопични снимки будят интереса на колекционери, изследователи или просто ценители.