12.03.2019 г.

Броят на джамиите в София


Из вестник Мир, брой 12 883, август 1943 г.

БРОЯТ НА ДЖАМИИТЕ В СОФИЯ

Ал. Миланов

От бележките на пътешествениците, минали към средата на миналия век, не може да се установи броят на джамиите в София. Едни казват, че били 70, други 50, Ф. Каниц 45, а Мохамед Джингиз ги намира само 26, Тази цифра 27 може да се вземе за вярна при положение, че той не взема предвид 3-те потурчени черкви: 1) Св. София — Сиявуш джамиси, 2) Св. Георги — Гюл джами, 3) Св. Ив. Рилски — Техта джами, така останалите 26 джамии са следните:

1) Буюк или Коджа Махмуд Евели джамиси. Била е построена през 1473 год. или 878 по хиждрато (турското леточисление). Тя е била най-голямата и се отличавала от другите. че имала 9 купола, които били покрити с олово. През време на освободителната война е била болница на английската мисия, завеждана от голямата туркофилка Леди Страфорд. Лично тя е отказала на генерал Гурко да приеме ранени руски офицери под предлог, че тези руси ще плашат болните й турци. След войната била Народна библиотека, Държавна печатница, а днес служи за Народен музей.


2) Челеби Джамиси. Била е построена през 1403 г. или 909 по хиждрато. Била доста голяма и хубава джамия и е служила само на соф. беглербейове, защото е била до самия конак. Под нея имало дълбоко мазе, което служило за затвор. Княз Батенберг е искал да я обърне в частна черква, но била разрушена през 1881 г.


3) Имарет или Бошнак Мехмед джамиси. Била е построена през 1531 г. или 937 по хиждрато. Тя е била най-хубавата джамия в града и е била построена от известния архитект (мимар) Коджа Синан. Отличавала се по своята външна и вътрешна красота. Минарето е било високо и било облицовано с черен мрамор, откъдето си носи и името „Черна джамия“. При нея е имало имарет, в който всеки е можел да се нахрани безплатно. След войната е била склад и затвор. По настояването на П. Каравелов и други енорияши, тя била обърната в черква и била осветена на 27 юлий 1903 г. под името „Св. Седмочисленици“.


4) Баня Баши или Молла Ефенди джамиси. Била е построена през 1576 г. или 983 по хиждрато със средствата на соф. кадия (съдия) Сейфула Ефенди. Отличавала се със своята спретност и високо мииаре, което било разрушено от силната буря през 1879 г. на б декемврий. Днес е единственият турски молитвен дом.


5) Язаджи джамии. Била е построена през 1615 г. или 1021 по хиждрато. Била е джамия на по-интелигентните турци в града. Тя се намирала в началото на ул. „Гр. Игнатиев", срещу Търговската банка. Била е разрушена през 1883 г. До нея е имало и чешма със същото име.


6) Хюсреф джамиси. Била голяма джамия и се намирала на ул. „Алабинска" срещу Банка „Бълг. кредит“. Разрушена през 1882 г.

7) Едрилез (Св. Георги) джамиси. Била е доста голяма джамия и се намирала на „Кафене баши", днес пл. "Славейков". След войната в нея била открита първа соф. печатница през 1879 г. от Янко С. Ковачев. Разрушена през 1886 г.

8) Сарай джамии. Тя се намирала зад канала на Цариградското шосе, днес "Ц. Освободител" на мястото на черквата "Св. Николай" (руската черква), раз. 1882 г.


9) Байрям джамиси. Била е доста хубава джамия и се намирала до покритата (Ичери) чаршия, днес ул. "Княз Борис" и бул. "Дондуков", зданието на Общината. До нея е имало каци със студена вода за проходящите. Била е разрушена през 1884 г.

10) Баш-чешме джамии. Тя се намирала на пл. със същото име, днес ул. "Ц. Иоанна" и "Солунска". Разрушена през 1883 г.

11) Куру-чешме джамии. Тя се намирала на пл. със същото име, днес ул. "Ц. Иоанна" и "Алабин". През време на силното земетресение 1858 г. паднало минарето и убило ахтарина Игай. Тези две джамии са получили имената си вероятно от чешмите, които били в съседство с тях. Разрушена през 1885 г.

12) Люлели джами. Тя се намирала до самия безистен. Била е малка и служила само на люледжийския еснаф. Разрушена през 1881 год.

13) Фетхи джамиси. Тя е била доста голяма и хубава джамия и се намирала на Баня-баши, днес ул. "Пиротска" и "Мария-Луиза". Разрушена през 1882 год.

14) Къс-Касъм джамиси. Тя се намира в "Сулу-сокак", днес ул. "Пиротска" и "Бр. Миладинови". Разрушена през 1882 год.

15) Ел Хаджи Байрам джамиси. Тя се намирала на ул. "Нишка" и "Лавеле" близо до католическата черква. До нея имало и хамам, построен от същия чорбаджия. След войната в нея е била първата соф. фабрика за бира на Таки Бираджията. Разрушена през 1886 год.



16) Сътма джамии. Тя се намирала на „Сунгура“ зад католическата черква. За нея имало предание, че цери от сътма (треска). Разрушена през 1883 год,

17) Кереметли джамии. Тя се намирала на ул. "Ломска", между "Екз. Иосиф" и "Цар Симеон". След войната в нея е била първата фабрика за захарни изделия на Балъкчиев и Димитров. Разрушена през 1937 год.


18) Теляк Хасан джамиси. Тя се намирала на пазара на ул. "Бр. Миладинови" и "Св. Кир. и Методи". До нея имало както воденица, така и чешма, които носили същото име. Разрушена през 1882 г.

19) Куршумли джамии. Тя се намирала на ул. "Мар. Луиза" и "Богомил". Тя е била джамия на проходящите турци. Разрушена през 1882 г.

20) Чукур джамии. Тя се намирала почти на края на града на ул. "Пиротска" и булев. "Фердинанд". Разрушена през 1882 г.

21) Зариф джамиси. Също и тя се намирала на края на града на ул. "Пиротска" и бул. "Фердинанд". Била е доста хубава и била разрушена през 1882 г.

22) Кюл джамии. Тя се намирала на ул. "Тетевенска" и "Искър". Вероятно от тук носи името и махалата „Кюлюците", разрушена през 1881 г.

23) Деве баир джамии. Тя се намирала на ул. "Бенковски" и бул. "Дондуков". Била доста голяма джамия. Разрушена през 1883 г.

24. Синджерли джамии. Тя се намирала почти на края на града на ул. "Ст. планина" и бул. "Дондуков". Служила е повече на циганите, които живели в тази махала, наречена със същото име. Разрушена през 1882 г.

25) Али-Ага джамиси. Тя се намирала срещу стария дверец на ул. "6 септемврий" близо до ул. "Гурко" и е била доста хубава джамия. Вероятно от тук носи името махалата "Алигина". Разрушена през 1884 г.

26) Курбан джамии. Тя се намирала вън от града на ул. "Л. Каравелов" и "Каблешков". Тук е било давано курбан от тези, които заминавали за хаджилък (Мека и Медина), от тук носи и името Курбан джамии. Разрушена през 1884 г.

Освен тези джамии, имало е и джамии без минарета, наречени месчити. Това са молитвени домове, гдето богомолците отивали без покана от страна на ходжата. Също София е имала и намазгянх. Това е мястото, гдето ходжата е чел специална молитва на тези, които заминавали за хаджилък, чрез която молил Аллаха да опрости прегрешенията, понеже се намират на път и не могат да изпълнят повелите на корана, т. е. да си измият ръцете и краката преди почване на молитвата. Тази молитва се наричала хаджилар езъна. От този намазгян днес има само една стена, която по погрешка се нарича „Римска стена“. До намазгяна е имало и специални камъни, за по лесно качване на конете, които се наричали „Бинек-Таши“.

След освобождението всички джамии са били разрушени едни по регулация, а други били изоставени, понеже турците масово напускали града и днес София има само три джамии:

1) Буюк джамия — Народния музей.

2) Имарет джамия — „Св. Седмочисленици“.

3) Баня-баши джамия, единственият турски молитвен дом, който е бил оценен от специална комисия по следните цени: минарето 2,000 лв., двуетажното кубе 250 лв, колоните по 120 лв,, пристройките по 80 лв. и мястото по 20 лв, и да им се построи друга джамия за изпълнение на религиозните им обреди, след което да се разруши. Понеже по това време имало много отчуждения, а общината не е имала нуждните средства да заплати отчуждените имоти, то по такъв начин останала тази джамия. Това решение на общ. съвет е протоколирано под № 13 от 22 март 1880 г.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...