4.01.2020 г.

Осем дни в София (1912 г.) - първа част


Какво включва една пространна разходка из София и нейните околности преди повече от век ще разберем благодарение на "Илюстрован джебен пътеводител" от 1912 г.


Първи ден

Преди още да тръгнете из града, вие ще искате да посетите минералните бани, които са едно от богатствата на София. Те са в центра на града: старата, туку зад джамията, малката нова — зад нея. Строи се голямата нова баня, която идущата година ще бъде готова — грамадна монументална сграда.

Освежили вашето тяло, вие замислювате за работата, за която сте дошле в столицата. И първото учреждение което ще ви затрябва, е може би пощата. По улица „Търговска“ (сега „Княз Борис“), край градската градина или с трамвая „Гарата — Игнатиев“, при пл. „Славейков“, за няколко минути от центра на града, вие сте пред красивата столична поща-централа на ул. „Левски“ и „Ст. Караджа“. Там е и Гл. дирекция на пощите, телеграфите и телефоните. Зад пощата, на ул. „Ст. Караджа“, са телефонните кабини за телефонни разговори с провинцията. Пощ. клонове има няколко из разните части на града.


На северо-изток от пощата, при единия ъгъл на градската градина, е столичното кметство (ул. „Левски“ и „Гурко“), на север от последното — голямо масивно здание — Бълг. народна банка. През градската градина вие излизате на площада пред Народния театър, една от най-красивите сгради в столицата. На северо-изток от Народния театър, тъкмо срещу него, на улица „Левски“, е военното министерство. Малко по-нагоре по същата улица е хотел „България“, а съединено с него срещу двореца Финансовото министерство. По същото направление, ул. „Цар Освободител“, край Военния клуб вие стигате до Външното министерство, находяще се на площад „Народното събрание“, срещу паметника Цар Освободител.

Обратно се връщате по същия път и по първата улица, която ще пресечете - „6 септември“, вие се отправяте към Дирекцията на железниците. Туку до нея и срещу нея е Сметната палата, а малко по на юго-запад, по същата улица, Министерството на вътрешните работи. Излизате на площада пред черната джамия и по трамвайната линия „Граф Игнатиев — Гарата“ стигате на пл. "Славейков". От ляво, както вървите, на ул. „Раковска“ е Министерството на народната просвета, а от дясно — книжовното дружество — Българската академия на науките. По улица „Раковска“, към северо-изток, гдето се пресича с ул. „Вълкович“, отивате в Земледелската банка и М-то на земледелието; на същия ред до него е Народната библиотека, а срещу нея, на улица „Славянска“ - Славянска беседа.


От тук, по същата улица, край Военното м-во и Нар. театър, вие се връщате в градската градина. Пладне е вече станало и по улица „Кн. Клементина“ или „Търговска“ („Кн. Борис“) отивате на обяд.

След обед, по същата ул. „Търговска“, ние сме пред двореца, построен на мястото на стария турски конак. Часовникът, поставен върху масивната сграда на застрах. д-во „Балкан“ показва 2, вече е време и ние тръгваме. По ул. „Цар Освободител“, край градската градина, хотел „България“, ние спираме пред Естественоисторическия музей, срещу Финан. м-во, притежание на Царя. Колекцията от препарирани и др. животни е разнообразна; разглеждаме всичко и бързаме да излезем. Срещу нас е гиздавата руска църква, туку що изкарана. По-надолу, срещу Народното събрание и паметника Цар Освободител, е етнографическият музей, когото непременно трябва да посетим, за да видим за няколко минути, облеклото на бълг. селянин в различните краища на страната.

От тук на север, край Народното събрание, ние излизаме пред недовършените още сгради на храма на изкуството — Художествено-индустриалното училище. Зад него, край царския манеж е Държавната печатница, а срещу нейния гръб — паметника на Васил Левски, с неизбежния върху бюста венец от цветя, поставен от безбройните негови почитатели.


А срещу паметника Левски е метереологическата станция. По ул. „Московска“, от дясна страна е Физико-математическия факултет и I-та мъжка гимназия, а пред нас се изправя великолепният масив на църквата „Ал. Невски“. На юг от нея е Синодалната палата, на северозапад е старата църква „Св. София", една от много старите сгради в България. По същите улици, край комендантското управление, руската и турска легации, спираме пред университета, От тука, през площада пред двореца, отиваме в Народния музей, ул. „Леге“ и „Знеполска“, за да разгледаме старините. След обиколката из музея, по ул. „Леге“ и „Клементина“, излизаме пред църквата „Св. Крал“ — центра на града. Докато разгледаме църквата и около нея, настава време за вечеря; след вечерята ние ще отидем на кинематограф или в Народния театър.

Втори ден

Сутринта по улица „Мария Луиза“ отиваме в халите, софийския покрит пазар — една обширна, голяма сграда. Тук се помещават почти всички месарници, рибарници, зарзаватчийници, яйчарници и др. от центра на града. Излизаме през северозападната врата на халите и пред нас се изпречва монументалната сграда на Синагогата (еврейската църква) ул. „Ломска“ и „Екзарх Йосиф“. По същата улица „Екзарх Йосиф“ на запад излизаме на ул. „Цар Борис“, на която, на ъгъла с „Пиротска“, е построена ромънската църква, Пресичаме „Пиротска“ и все по „Цар Борис“, на ъгъла с ул. „Трапезица“ и „Лавеле“, посещаваме католическата църква, срещу която са и католическите училище и пансиони.

По ул. „Трапезица“, по направление към изток, излизаме на пл. „Трапезица“, където се намира постоянната комисия (окр. съвет). На същия ред, близо до нея, ул. „Нишка“ и „Лавеле“, е църквата „Св. Спас“. По ул. „Лавеле“ излизаме на ул. „Княгиня Клементина“, виждаме църквата „Св. Крал“, по която се ориентирваме и ние отиваме да обядваме.


След обяд зимаме трамвая „Цар Освободител“ (пл. „Св. Крал“, булев. „Дондуков“, „Търговска“ („Кн. Борис“, пл. „Александър“) и спираме на крайния пункт пред Военното училище. На връщане, по същото направление с трамвая, край Прошековата пивоварна фабрика, спираме пред Орловия мост. На юг от нас е входът в Борисовата градина, обширен красив парк с две езера и пространни борови горички. Любопитните могат да се качат на лодките в езерото, а ние разгледваме градината. По обратния път, край желязната ограда на ботаническата градина, ние пресичаме бул. „Фердинанд“ и по него към юго-запад, спираме пред мавзолея на княз Батемберг. Малко по-нататък от него е зоологическата градина на Царя, отворена за публиката всяка сряда и събота, която непременно трябва да видим. По същия бул. „Фердинанд“ стигаме до ул. „Граф Игнатиев“, трамвайна спирка със същото име. Качваме се на трамвая и край църквата „Св. Седмочисленици“, черната джамия (сега затвор), пл. „Славейков“, стигаме центра на града.

Трети ден

Надали има днес посетител на София, който не ще пожелае да отиде в Княжево. Преди, обаче, да се построи трамвайната линия, Княжево се посещаваше от редки единици, защото нямаше удобства и струваше скъпо. Сега само с 50 ст. можем да отидем и се върнем.

Отиваме зад църквата „Св. Крал“ до спирката на княжевския трамвай. Всеки десет минути тръгва вагон за Княжево. Потегляме. Край Нова Америка и Вайсовата мелница, спираме пред Руския памятник. Зад последния, от ляво е болницата „Червен Кръст“, а от дясно — приюта за старци, построен от средствата на покойния Филаретов. Малко по-нататък — от ляво 1/2 км. от пътя е Александровската болница, а от дясно — пионерните казарми. Срещу последните — от ляво е колодрумаът на българските колоездачи. Малко по-нагоре — от дясно започва лагера на войските от соф. гарнизон, срещу края на който от дясно започва Красно село — предградие на София, което я свързва с Княжево. Третият гараж е първата спирка за отиващите в Красно село. Малко по-нагоре, от дясно е пътят за с. Бояна, където ще отидем петия ден, за да видим старата Боянска църква и красивия водопад над селото. А сега трамваят лети, като минава от ляво край въжарската фабрика, птицевъдната станция от дясно и прави малка спирка в Павлово пред пивоварната фабрика със същото име, от дясно. След две минути ние спираме пред книжната фабрика, гдето е пътят за с. Горна баня, от дясно. Още няколко минути и нализаме в Княжевското дефиле, в устието на което, от дясно е разположена спиртната фабрика на Ив. Хаджиенов.


Ние сме вече в Княжево. Можем да слезем пред минералните бани, до които е пощата и телеграфът и школата за запасни подпоручици, а срещу тях: общ. управление и църквата. Княжево, в турско време „Балъ ефенди“ е обичното място за разходка на софиянци. Тук и в Красно село, Павлово, живеят много семейства, които изкарват прехраната си и възпитават децата си в София. Ето защо, зиме и лете, делник и праздник, трамвайните кола са постоянно оживени. Особено лете, навалицата бива толкова голяма, щото не всякога пътуването за Княжево може да бъде приятно.

Самото село е малко на страна от главната улица, по която се движи трамваят, и не представлява нищо интересно и привлекателно. След като си починете в някоя от бирариите Бобошево и хотел „Дунав“, „Приятелска среща“, „9-и километър“ — от София 9 км. — хотел Лука Москович и др. Вие се изкачвате над Княжево и отивате в боровата горичка, от ляво, да погълтате чистия, свеж, планински въздух.

На връщане с трамвая, по същия път, спирате в Павлово, от гдето изгледът към Витоша е по-красив и просторът по-широк.

Четвърти ден

Днес сме решили да отидем в Горна баня и още рано, ние сме на спирката за княжевския трамвай. Минаваме познати вече места и спираме пред книжната фабрика, на Горнобанския път. Пеш или с трамкар за 1 л. по хубаво шосе, за няколко минути ние стигаме с. Горна-баня. (От книжната фабрика Г.-баня — 3 км. път; разбира се, можем да отидем и с трен — Кюстендилския трен, който тръгва в 8 ч. с. от соф. гара).

Горня-баня е прочута с минералната си баня, чиято хубава вода се продава из София за пиене. Самото село е голо, незалесено още, но правят се вече подготвителни работи за неговото разхубавявание и задържане посетителите на баните по-дълго време там.


Срещу Горня-баня е красивата Бояна, кацнала на един клон на Витоша. Нетърпеливи и ие намирайки нищо друго интересно тук, ние слизаме по същия път и по боянския път стигаме за половин час до с. Бояна, (разстоянието е около 3 км.). Тук над Бояна е хубавият водопад със същото име, водата на който е каптирана за пиене от софиянци. Резервуара на водите е под селото 2 км. на с. и. Поради това, отиването до водопада сега (2—3 км. път) е по-мъчно достъпно. Нo и без това, вашето идване тук не остава невъзнаградено: чудесна гледка се открива пред вас: на Красно село, София и широкото софийско поле.

С. Бояна е било една от крепостите на християните в Софийско, следи от което се виждат в църквата — една от най старите църкви в България.


Втора част