6.01.2020 г.

Осем дни в София (1912 г.) - втора част


Какво включва една пространна разходка из София и нейните околности преди повече от век ще разберем благодарение на "Илюстрован джебен пътеводител" от 1912 г. Първа част можете да прочетете тук.


Пети ден

Този ден ще употребим на разходка към Панчарево. За тази цел рано сутринта пред кафене „Македония“ ангажирваме нужните места в автомобила, който пътува между София-Самоков или трамкара, който подържа съобщението с Панчарево. По „Търговска“ (кн. Борис“) ул., бул. „Цар Освободител“, Народното събрание, край Борисовата градина, артилерийските казарми, от ляво, ние изкачваме нагорнището и се спущаме към ханчето на 4 километър. По-нататък минаваме двореца Врана, с. Горублене и през моста над р. Искър завиваме към юго-изток. Няколко км. пътуване и ние сме в Панчарево, сгушено в един ръкав на Витоша.

Панчарево, което преди десетина години беше едно село, съвсем безинтересно и значение, днес е място за лятна разходка и бани на една голяма част от софиянци и посетители. Неговото значение се издигна значително откато се прекара новото шосе за Самоков, а ще се повдигне още повече, ако един ден мине железопътната или трамвайна линия за Самоков.

Река Искър при Панчарево

Местоположението на Панчарево е много красиво. Разположено на един рът на Витоша, под него шумят бистрите води на Искъра, а насреща се издига последователно масивът на Верила с нейната разкошна зеленина. Минералната баня, която увеличава привлекателиата сила на местността, е разположена на самия път. Водата не е много гореща и затова е твърде приятна за къпане. Няколко километра на юг (3—4 км.) от банята, в една разкошна местност, е построена електрическата силопроизводителна станция, която снабдява с електрическа енергия осветлението и трамваите на София. След разглеждането на местността около Панчарево и почивката на обед, някои от нас ще пожелаят да посетят красивия Германовски монастир, сврян в една пазва на Верила. По обратен път ние се връщаме до Горублене и завиваме на югоизток към подножието на планината. След едночасово пътуване, ние сме пред монастиря, сгушен в зеленината на живописната местност. Пленителната картина ни привлича и ние оставаме да пренощуваме тука, всред природата.... На сутринта ние се връщаме в столицата, гдето деня прекарваме в почивка, за да съберем сили за по-далечно пътуване.

Шести ден

Приготвяме си през деня необходимите провизии за един ден път, намятаме дебелите палта на рамо и надвечер към 7 ч. потегляме към пл. „Св. Крал“. С трамвая „Витоша-Арсенала“, ние минаваме край пехотните казарми и спираме пред военния арсенал. От тук, през Курубаглар (Лозенец) по сносно шосе, весели, бодри, с песни и разговори, неусетно се приближаваме към полите на Витоша. Обръщаме се,— зад нас столицата светнала като грамадна електрическа лампа, а пред нас се гуши черно, тъмно кълбо.

Това е с. Драгалевци (8 км. от София), свряно туку в самата пола на Витоша. Над селото е монастиря със същото име, към който ние бързаме докато не е още затворен. Монастирът като повечето такива в България, е разположен всред една разкошна местност (750 м. над морското равнище), потънал в расителност и зеленина, но пак, като повечето монастири у нас, не може да се похвали със своето гостоприемство и чистота...

В полу сън и дрямка, безпокоени от студения планински въздух, ние убиваме 3—4 часа от нощта... Рано сутринта, преди съмване, дружината весело потегля по хълбоците па планината. Туристическото дружество, под чието покровителство е тя, се е погрижило за нашето благополучно пътуване. Ръководени от поставените тук-таме знаци, ние се катерим по плещите на голия масив, като на завоите се поспираме да си отдъхнем и налюбуваме на красивата гледка пред нас. Ние сме вече на рамото на Витоша, когато ярките лъчи на слънцето, започват да раздират небесната синева на изток. Гледката е величествена и ние не можем да й се налюбуваме.

Но excelsior! По-нагоре, по-нагоре, на самото чело на Витоша!... II ние потегляме, вече осветявани от червените слънчеви лъчи. Пътуването е вече по-леко, умората по-слаба, скоро ние сме при бистрите студени извори, гдето си правим сутринната закуска с кристалната планинска вода.

Златните мостове на Витоша

Стигнали до челото на Витоша, ние вече не бързаме. Няколко минути само ни разделят от върхът и доволни, че постигнахме нашата цел, ние се движим към темето на Витоша, голо, каменисто, признак на нейната отдавна преминала старост... От върха на Витоша ние се взираме назад и в далечната синева съзираме силуетите на Пирина; на изток и север Ст. Планина извива своя гребен, а зад него далеч - пространните дунавски полета, че дори и самият Дунав. Спираме поглед надолу - пред нас като градина се свива всред Софийското поле столицата на България. Колко дребна, нищожна изглежда тя от тук! Где е нейното оживление, суетливост?... В блянове и мечти ние забравихме за неприятностите на живота и сякаш слени с природата, нейни същински деца, унася ни сладка дрямка... Но скоро слънцето ни подсеща, че сме от друг мир и ние потегляме след него, към запад. За 3—4 часа ние сме в Княжево, от гдето с трамвая вечерта стигаме в столицата.

Седми ден

Настанен в един от автомобилите иа хотел „Булевард“(ул. „Мария Луиза“ и „Цар Симеон“), по ул. „Цар Симеон, край окр. затвор, захарната фабрика (4 клм. от София), Модерното село (5 1/2 клм. от София), ние летим по хубавото шосе към с. Банки. Това е засега българският „Карлсбад“, който отстои на 15 клм. на северо-запад от София. Баните са особено лековити за известен род болести, поради което селото - преди десетина години, купчинка мръсни, полусрутени къщурки, днес е най-красивият курорт, за уреждането на който държавата е похарчила близо два милиона лева пари. Вместо полусрутената баня, днес се издига една величествена монументална сграда, оградена отвсякъде с разкошни вили и хотели. Лете посетителите са доста, поради което не може с малко пари да се прави голямо удоволствие.

Старата баня в Банкя

Засега баните в Банки са още недостъпни за голяма част посетители на столицата, поради скъпотията и неудобствата при пътуването, но ако се построи в скоро време трамвайна линия — този курорт ще привлече не малко от посетителите на Княжево. На това главно разчитат и основателите на Модерното село, зад захарната фабрика, които турят начало на ново предградие на столицата, едно поселение с голямо бъдеще.

По обратен път, ние се връщаме надвечер в столицата.

Осми ден

Днес сме малко тъжно настроени. Направи ни впечатление едно погребение и ние потегляме след процесията към „вечното жилище" на софиянци.

По ул. „Мария Луиза“ и „Гробарска“, пресичаме железопътната линия (за Пловдив) край Железарската фабрика на Ст. Атанасов и С-ие, бавно навлизаме в обширния град на мъртъвците. Още при влизането, от дясно бие в очи паметникът на Д. Петков, с красив бюст над него. Съседен на него е тоя на Ст. Стамболов, до него — на Д. Греков. По-нататък: Ив. Ботьов, проф. Агура, Георги Живков, проф. Златарски, Трайко Китанчев, Алеко Константинов, Коста Арсениев, Борис Сарафов, Ив. Гарванов, Иван Славейков, Илия Цанов, А. Манушев, Д. К. Попов, Н. Бенев, Д-р Странски, Захари Стоянов и др. От дясна страна: Драган Цанков, Хр. Белчев; зад църквицата, Д-р К. Стоилов, П. Кермекчиев, Ген. Н. Петров, Ген. Винаров, Н. Тъпчилещов и други по-малко известни бивши обитатели на столицата.

Гробът на Стефан Стамболов

Разходката из Гробищата, които общинското управление сега украсява, ни навява на тъжни размишления за суетността на света и ние бързаме да оставим спокойни вечните обитатели на „Орландовци“.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...