9.01.2020 г.

Софийските царе на кюлотите


Из "Тристахилядна София и аз между двете войни" с автор Драган Тенев

...Не по-малко колоритни от този забележителен търговски „терк“, останал твърдо в спомените ми от моята младост, бяха и тримата братя евреи, които продаваха разноцветни кюлоти в петък на огромната си сергия до входа на Синагогата на улица „Екзарх Йосиф“.

Междувременно тези изключителни дяволи притежаваха не само дарбата на чудесни търговци, но, от друга страна, бяха и забележителни актьори. По-късно по световните сцени успях да видя много малко толкова „достоверни“ сценични майстори като тях. И единствените, които ги доближиха според мен в „театралното изкуство, се оказаха други трима братя французи. Наблюдавах ги с огромно удоволствие много години по-късно как продаваха фалшиви златни бижута в парижкото метро. Въпреки това не от патриотизъм, а с дълбоко убеждение ви гарантирам — нашенските евреи отпреди войната бяха много по-добри от „франсетата"!

Героите, за които ви разказах дотук, разхвърляха всеки петък върху своята набързо скована сергия по двеста-триста чифта кюлоти с ластици на крачолите, които можеха да бъдат обути само от много дебели жени. Дори и за търговски дилетанти от моята класа бе явно, че стоката им беше брак, закупен от фабриките на безценнца. Най-чудното в случая обаче бе, че те успяваха винаги да продадат по-голяма част от нея и към края на деня огромният куп на сергията им почти се стопяваше.

Още от сутринта, щом отвореха своя „дюкян“ под открито небе, който приличаше на истинска дъга след дъжд поради пъстрите цветове на тяхната стока, най-старият от тримата сергиджии изуваше обувките си, слагаше ги акуратно под сергията и се възкачваше с неповторимо самочувствие върху огромния куп кюлоти. С жест на „господар на света“ той нахлузваше на главата си някой голям чифт от тях, а двамата му братя, стоящи на тротоара, заставаха от двете му страни, хващаха по един от крачолите на кюлотите и почваха да викат колкото им глас държи: „Дръжте го! Дръжте го, хора! Той е луд! Дава кюлотите по пет лева! Дръжте го!"

Дали тази любопитна снимка от Женския пазар, правена през 30-те години, не е уловила именно персонажите, които описва Драган Тенев?

Развеселени от техния безплатен цирк, хората, които отиваха или се връщаха от „Женския пазар“, се струпваха около тяхната сергия и сиромашките жени почваха да купуват от шарената им стока. Какво пък — в края на краищата един чифт от предлаганите кюлоти струваше едва пет лева. А това правеше навремето кило хляб. Не беше чак толкова скъпо в мащабите на онези дни.

Като пълен контраст на енергичните търговци актьори на около пет-шест крачки вляво от тях пред малката си сергийка всеки петък се мъдреше един евреин — също търговец на кюлоти. Той беше старец на около осемдесет години, бе облечен винаги от горе до долу в черно и на главата му неизменно стоеше все същата островърха филцова шапка с широка периферия независимо от времето. „Конкурентът“ имаше дълга, бяла като сняг брада и приличаше в лицето на библейски пророк от някой стенопис на италианските куатрочентисти, но неговият непрестанен припев: „Кюлоти от мерсеризиран памук, граждани, кюлоти! Сери, пери, глади!“, проваляше изцяло това първо впечатление и караше дори и най-мрачният минувач край него да се засмее. Въпреки това работата му не спореше, макар че неговата стока бе много по-доброкачествена. „Артистите“ го проваляха изцяло със своето кюлотно „шоу“, както се наричат подобни представления в наше време...


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...