Без съмнение, най-престижният частен клуб, записан в историята на София преди 1944 г., е емблематичният за епохата Union Club (Юнион клуб). Близо 60 години той се помещава в едноетажна сграда с градина, разположена на пресечката на улиците "Раковски" и "Иван Вазов".
Създаден през 1884 г. от дипломатическите и политически среди в София, Union Club се утвърждава като класически клуб от западен тип, обединяващ социален кръг от най-висок порядък и описан от един чужденец като "център на тамошния обществен живот".
Сградата на Union Club, началото на века
Union Club предлага ресторант с изискан интериор и първокласна кухня, разполага с читалня с последната европейска преса, с работна стая и салони за срещи и игри, които се превръщат в удобна среда за разговори на четири очи или оживени дискусии в по-широк кръг.
Достъпът до клуба е ограничен до тесен и внимателно подбран кръг. Членове са най-изявените представители на държавния връх, на военния, обществения и финансовия елит, чужди дипломати, журналисти и предприемачи. Жени не се допускат в клуба освен като придружители.
Приемът е възможен едва след препоръка от двама действащи членове, която подлежи на гласуване от всички участници в клуба и решение на ръководството. Показателна за стриктния подбор е историята на народния поет Иван Вазов, чиято къща е от другата страна на улицата, приет в Union Club едва през 1919 г.
Самият Вазов е във възторг от красотата и чистота в клуба, както и от прислугата. "Тука е като в двореца", предава думите му неговият приятел Иван Шишманов.
Самият Вазов е във възторг от красотата и чистота в клуба, както и от прислугата. "Тука е като в двореца", предава думите му неговият приятел Иван Шишманов.
Персоналът на клуба, началото на века
Поради тесния кръг на допуснатите в клуба (през XX век членовете му не надхвърлят 250 души) в мемоарната литература не са запазени кой знае колко свидетелства за ежедневието в Union Club. Любопитен спомен от зората на неговото съществуване ни е оставил италианецът Вико Мантегаца:
"...този клуб е бил основан с едничката цел да бъде сборно място и добра гостилница за чужденците, които поради службата си или занятията си, са принудени да стоят в София. Ясно е, прочее, че най-големите старания са били насочени към трапезата, и че най-голямото занятие на членовете, които посещават клуба, е да узнават и да разискват листата за обеда и за вечерята... Union Club се помещава в едно малко, скромно наглед здание, което обаче е много добре разпределено. Зданието, едноетажно, се състои от читалня, дето се получават главните европейски вестници, една стая за писане, две-три стаи за стоене, една билярдна зала и една трапезария, наскоро уголемена... В Union Club се живее охолно, свободно, без много етикеции. За чужденеца, който е намерил достъп в него, клубът му става скоро постоянна квартира, в която прекарва по-голямата част от деня. Вечер, едничкото развлечение е игра на „вист" и билярд, с което се убива времето до къде 11 часа, когато обикновено всинца се разотиват."
Сградата на Union Club е опожарена при англо-американските бомбардировки през 1944 г., когато са унищожени обзавеждането, библиотеката и архивът. Впоследствие дейността на клуба за кратко се премества на улица "Славянска" 17 до закриването му през 1949 г.
Мястото на някогашния Union Club днес