ЕДИН ГОЛЯМ БЛАГОДЕТЕЛ
(Из списание "Нива", бр. 5 от 1930 г.)
Пиърс О’Махони или Ди О’Махони, благородният ирландец, изгледалият тридесети и пет сираци, спасени от турските свирепства, извършени след потушването въстанието в Македония и Лозенградско, през 1903 г., се помина на 2 ноемврий.
Един ден, разположен у дома си, чел в един вестник описание на страданията на българското население, вследствие въстанието през 1903 год. и си казал: — Що правя аз тук, задоволен само със себе си, при такива страдания, пред такива варварщини над едно заслужило по-добра участ население? И решава да се притече в помощ.
Заминава за Цариград, вижда се с Н. Б. Екзархът и определил благодетелската си дейност — ще открие в София сиропиталище за избавилите се от турските изстъпления сираци.
Пристига в София, със съдействието на Н. В. Преосвещенство митрополит Партений и видни българи, образува настоятелство по приготовление устава на проектираното сиропиталище, с митрополита за председател. Купува къща, с пространен двор, урежда у нея потребното за пансион да побере 30 до 40 сираци, и тръгва да посети пунктовете, в които са забегнали бежанци от турските жестокости. Събира до 35 момчета сираци и ги настанява в дома-сиропиталище, булевард „Скобелев“, при руския паметник. Сиропиталището се нарече Св. Патрикий, патрон на ирландците.
Г-н П. О’Махони беше горещ патриот ирландец.
Г-н О’Махони направи всичките му питомци да се възпитат в български дух и в българската православна вяра. За наглеждането на пансиона той повика две англичанки сестри, той сам, със съпругата си, се установи в самото сиропиталище и лично полагаше бащински грижи за сираците. Аз лично съм наблюдавал, как грижливо приемаше пристигащите сираци в нечисти, разкъсани дрехи; как с ръцете си чистеше главите им от нечистотии. Всеки празничен ден той ги придружаваше, облечени в дебърска носия, на черковната служба, той, с позволението на митрополита, дори се черкуваше с тях.
Тесногръдните наши протестанти укоряваха тоя добър християнин, дето издържал толкова сираци и не ги възпитавал в своята прочистена протестанска вяра. Той казваше, всичките християнски вери са добри при добро възпитание в тях. Г-н О’Махони продължи грижите си за питомците си от 1903 г. до 1914 г„ докато всички бидоха настанени. Трима свършиха военното училище. Във великата война седем взеха участие като офицери. На трима даде висше образование в Ирландия, трима изпрати в Америка. От тях няколко свършиха земледелско училище, други столарско. Той лично се грижи за питомците си до напущането на нашата страна. Преди избухването на Великата война, след втората Балканска война, той обнародва в брошура сума писма в защита на българската кауза, до г. Л. Харкърт, бивш министър, държавник от школата на Гладстона, негов приятел и бивш колега в парламента.
В брошурата е поместена картата, приложена към сръбско-българския договор от 1912 г., определяща спорната зона на юг, от която сърбите се бяха отказали на каквито и да е претенции. Брошурата се издаде и на български. Английската претърпя три издания.
От 1914 г. до смъртта си той се бе оттеглил в имението си в Ирландия, което завеждаше негов питомец агроном, българин.
Помина се г. О’Махони в имението си, на 80 годишна възраст и остави незаличими благодеяния за българския народ. Рядко са хората, които са работили тъй дълго, тъй усърдно и благотворно за чужд народ, подбудени от чисти хуманни чувства. Той е един от редките благодетели на нашия народ. Той оставя син, задомен.
П. Маттеев