Варненската регионална библиотека обяви проект за дигитализиране на архива си от стари варненски вестници, списания и пощенски картички. В интернет ще бъдат качени над 200 периодични издания, излизали до 1945 г. Проектът е спечелил финансиране от 53 хиляди евро по програмата EuropeanaLocal.
Трябва да се отбележи, че във Варна от години се полагат похвални усилия за събирането, съхраняването и дигитализирането на визуалното минало на града. От първите години на интернета в България съществуват цели две интернет страници с богати архивни материали за Варна - 1) Стара Варна - отново изработен от Регионалната библиотека; 2) Варна през вековете. За завиждане са и двата музея за нова история на Варна - общинският и частната галерия-музей на ентусиаста Ламбрин Сотиров.
Къде е София на този фон? Паралелите за столицата са твърде неприятни. Музей все още няма. Твърде дълго столицата изоставаше и по отношение на представянето на визуалното си наследство в интернет, което позволява до него да имат достъп всички и по всяко време. Надяваме се, че нашият проект Стара София успя да запълни в известен смисъл тази така недопустима празнина. Основната роля трябва да играят държавните и общински институции, които съхраняват в архива си огромно богатство, достъпно обаче единствено за тях и малък кръг изследователи. Не, че архивите и сбирките са недостъпни, но е много по-трудно и направо невъзможно човек бързо и лесно да се запознае със съхраняваните там единици.
Разбира се, съществуват някои проекти в правилната посока. Преди време например ОП "Стара София" издаде мултимедиен диск с експонатите на музея. Дискът обаче е финансиран от частна фирма с рекламна цел и е буквално неоткриваем за обикновения почитател. При опит да го закупим на Панаира на книгата учтиво ни беше обяснено, че ОП няма право на стопанска дейност, ерго не може да ни го продаде(?!).
Друга интересна инициатива, бързо отишла в историята, беше списанието "Софийски улици", което по един прекрасен и професионален начин показваше миналото на града. За съжаление списанието, излизало през 2001-2002 г., бързо падна жертва на пазарната икономика.
Друг мащабен проект е дигитализацията на списание "Сердика", издание на Софийска община (1937–1952), осъществено от Столична библиотека. Архивът е достъпен тук. Безспорно изданието е изключително ценно като източник на информация и качването му в интернет е полезно за всички, които се интересуват от темата. Могат обаче да бъдат направени няколко забележки по изпълнението. Преди всичко, списанието е качено под формата на сканирани изображения. Това прави намирането на информацията чрез Гугъл невъзможно. Системата за търсене е тромава и изисква доста търпение и упоритост, за да прегледаш броевете. Освен това, едно луксозно за времето си списание, което може да се похвали с добър печат и голям брой илюстрации, една от големите му ценности, е представено чрез некачествени, нискобитови сканове, които увреждат качеството на оригиналната снимка, правейки я почти неразпознаваема. Ето и примери:
През последните месеци активно се организират и различни изложби, които засягат определени аспекти от миналото на столицата. Надяваме се тази тенденция да продължи, а по-късно през годината най-после да отвори врати и музеят на София. Защото всички тези неща са въпрос не толкова на финанси, а предимно на отношение и воля от страна на всички ни.
Трябва да се отбележи, че във Варна от години се полагат похвални усилия за събирането, съхраняването и дигитализирането на визуалното минало на града. От първите години на интернета в България съществуват цели две интернет страници с богати архивни материали за Варна - 1) Стара Варна - отново изработен от Регионалната библиотека; 2) Варна през вековете. За завиждане са и двата музея за нова история на Варна - общинският и частната галерия-музей на ентусиаста Ламбрин Сотиров.
Къде е София на този фон? Паралелите за столицата са твърде неприятни. Музей все още няма. Твърде дълго столицата изоставаше и по отношение на представянето на визуалното си наследство в интернет, което позволява до него да имат достъп всички и по всяко време. Надяваме се, че нашият проект Стара София успя да запълни в известен смисъл тази така недопустима празнина. Основната роля трябва да играят държавните и общински институции, които съхраняват в архива си огромно богатство, достъпно обаче единствено за тях и малък кръг изследователи. Не, че архивите и сбирките са недостъпни, но е много по-трудно и направо невъзможно човек бързо и лесно да се запознае със съхраняваните там единици.
Разбира се, съществуват някои проекти в правилната посока. Преди време например ОП "Стара София" издаде мултимедиен диск с експонатите на музея. Дискът обаче е финансиран от частна фирма с рекламна цел и е буквално неоткриваем за обикновения почитател. При опит да го закупим на Панаира на книгата учтиво ни беше обяснено, че ОП няма право на стопанска дейност, ерго не може да ни го продаде(?!).
Друга интересна инициатива, бързо отишла в историята, беше списанието "Софийски улици", което по един прекрасен и професионален начин показваше миналото на града. За съжаление списанието, излизало през 2001-2002 г., бързо падна жертва на пазарната икономика.
Друг мащабен проект е дигитализацията на списание "Сердика", издание на Софийска община (1937–1952), осъществено от Столична библиотека. Архивът е достъпен тук. Безспорно изданието е изключително ценно като източник на информация и качването му в интернет е полезно за всички, които се интересуват от темата. Могат обаче да бъдат направени няколко забележки по изпълнението. Преди всичко, списанието е качено под формата на сканирани изображения. Това прави намирането на информацията чрез Гугъл невъзможно. Системата за търсене е тромава и изисква доста търпение и упоритост, за да прегледаш броевете. Освен това, едно луксозно за времето си списание, което може да се похвали с добър печат и голям брой илюстрации, една от големите му ценности, е представено чрез некачествени, нискобитови сканове, които увреждат качеството на оригиналната снимка, правейки я почти неразпознаваема. Ето и примери:
През последните месеци активно се организират и различни изложби, които засягат определени аспекти от миналото на столицата. Надяваме се тази тенденция да продължи, а по-късно през годината най-после да отвори врати и музеят на София. Защото всички тези неща са въпрос не толкова на финанси, а предимно на отношение и воля от страна на всички ни.
