След присъединяването на България към Тристранния пакт през пролетта на 1941 г. колоните на Вермахта навлизат в страната. Българите посрещат немските войски радушно и с интерес. От една страна, все още са живи спомените за бойното другарство от годините на Първата световна война, а от друга, в Германия са концентрирани надеждите на българския народ за преодоляване на неправдите, сполетяли страната ни след войните. По своя път към Гърция и Югославия немските войници преминават и през София. По-възрастните столичани неизменно разказват своите впечатления за спретнатите и дисциплинирани войници на Вермахта, за добронамереното и културното им отношение към гражданите на столицата. През седмицата ще публикуваме текстове и снимки, свързани с тези събития. Вероятно материалите ще провокират различни чувства и интерпретации, но преди всичко те остават свидетели на своето време и като такива ние ги представяме.
Прес съобщение на агенция Ройтер, 2 март 1941 г. (приблизителен превод от немски език):
Първите немски части пристигнаха в столицата следобяд, като авангарда формираха бронирани коли от различен вид. Преди това се наложи с полицейско нареждане да бъде спряно движението в София, а на много места пътищата бяха преградени. През късния следобед български войски маршируваха по улиците, следвани от първите части на немската пехота. По улиците на градския център се движеха покрити с кал немски военни автомобили, на които личеше, че са изминали дълъг път. Новопристигналите немски войници водеха в българската столица типичен туристически живот. Голям брой немски ескадрили прелетяха над София, след което се насочиха към различни български летища...
На път за София
Впечатления от първо лице разказва Васил Митаков, тогава правосъден министър в правителството на Богдан Филов, който отбелязва в дневника си:
На отиване, особено на връщане, срещнахме върволица от германски моторни коли: товарни, с войници, с картечници, с оръдия и т.н. Всички коли са добре подредени, прибрани, стегнати, товарът добре покрит...
Всички войници, които караха колите, бяха в колите или по пътя, бяха млади момчета, не по-големи от 20-25 години, с добър вид, руси, със загорели от студа и вятъра лица. Минаха и много мотоциклетисти. Гледахме с удивление на тия части, които ни даваха ясна представа за немската военна сила.
Отиват тия млади синове по заповед на вожда на южния край на Европа, на Балканския полуостров - отиват бодри, с хубаво изражение на лицето, като спортисти. Кой знае колко от тях ще оставят своите млади кости по тия места завинаги! И никой не пита къде отиват и защо отиват. Знаят само едно, че Фюрерът заповядва и те трябва да изпълнят неговата заповед. Нищо повече.
...
Германците продължават да минават. В София често се срещат отделни германски войници, офицери или коли. Народът ги разглежда с любопитство, нещо като rara avis.
...
За пръв път в историята виждаме човешки маси да се движат с такъв ред, с такава дисциплина и такъв дух. Бихме казали, това е цял организиран народ, който се движи към набелязаната цел.
