Сред най-устойчивите носталгични образи от миналото е картината на малкото улично вестникарче, тичащо по улиците с поредния сензационен брой на някое издание. Така било и в някогашна София.
От печатницата вързопите с вестници бързо преминавали в ръцете на истинска армия от хлапаци. Хванали под мишница цял куп вестници, те бързали да ги разнесат из столицата. Виковете им привличали вниманието на минувачите, любопитството надделявало и срещу дребна сума прясно отпечатаните добри или лоши вести често се разграбвали за минути. Така, най-бързата медия на епохата успявала да разнесе последните новини из всички краища на града.
"Да живее войната!" - софийски вестникарчета с извънредни издания по случай влизането на България в Първата световна война, октомври 1915 г.
Фотография от преди век пък е запечатала едно от безбройните вестникарчета на София. Момчето на снимката продава вестник "Deutsche Balkan-Zeitung" в годините на Първата световна война. Изданието е всекидневник, който се публикува в София от Deutsch-Bulgarische Gesellschaft.
Вестникът е основан на 16 февруари 1916 г., а първият брой излиза на 19 февруари 1917 г. Има и илюстровано приложение, наречено "Витоша". Просъществува до абдикацията на Фердинанд на 3 октомври 1918 г., като са издадени общо 481 броя без прекъсване.
За вестникарчетата на София научаваме и от един любопитен материал от столичната преса, публикуван през 1936 г.:
Онези, които първи ви поднасят новините
Из вестник "Дневник", 19 май 1936 г.
Всеки ден, когато излизаш от къщи, драги читателю, или пък от канцеларията — непременно ще срещнеш онези млади окъсанн момчета, които, свили под мишците си стотица вестници, се изпречват пред вас и настойчиво ви предлагат: Купете си вестници. Има интересно "Утро", "Дневник".
И научили наизуст новините на деня, те ви ги изброяват на един дъх... и без да чакат вашият оттовор, тикат в ръцете ви вестника.
Тези малки дрипави момчета - повечето от тях деца на улицата, са първите, които ви поднасят новините, събрани с такава мъка и нерви само за няколко часа - новини не само от България, но и от и цял свят. Вие давате левчето си, вземате вестника, а малкото вестникарче се втурва напред, провира се през навалицата и вика с целия си глас... Вестници.
Малцина знаят за техния живот. Той е тъй безрадостен, тъй еднообразен. Повечето от тях, ако не всички, са деца на бедни родители, или дори без такива, израснали на произвола на съдбата. Улицата има най-големия дял в тяхното възпитание...
Макар и малки, те знаят много неща, които дори и възрастннте не знаят. Преминали са през пламъците на живота и той ги е опърлил... И все пак, вместо да тръгнат по плоскостта на падението, те предпочитат с вестници под ръка да тичат по цели дни из улиците, за да припечелят 20-30 лева.
И вечер, капнали от умора, ще отнесат вкъщи хляб. Ще прекарат една безпокойна нощ под скъсаните завивки и на утрото, когато още всички спят, те ще се съберат пред "Стрела", за да вземат новите вестници.
И така всеки ден... Зиме, лете... За тях няма почивка, няма празник.
Бил съм между тях много пъти. И знам добре, че и тогава, когато са с празни стомаси, от лицата им не слиза усмивката на безгрижието. Това са волни птици, които и в най-голямата мъка, са весели и радостни.
Трябва само веднъж да ги видите събрани да чакат излизането на вестника, за да имате представа за техния живот. Закачат се, бият се, често пъти си разменят "любезности" и все пак се обичат. Ще видите някой, излегнал се на скъсани вестници, сладко дреме, а други до него пее "шлагерите" и получава възторжени овации от слушателите си. Други, грабнал парче хляб, гризе го сладко, като че ли яде най-вкусно ядене.
Но излезе ли вестникът, всички се преобразяват. Безгрижието се заместя от напрежението. Чакат с нетърпение да грабнат вестниците. И когато голямата врата на редакцията се отвори, те като стрели се спускат навън и улицата се оглася от виковете им.
След миг по всички краища на града прокънтяват техните гласове. Как са могли за 5 минути да бъдат в най-далечния квартал? Това знаят техните тренирани крака. Какво не прави борбата за живот.
Жената, която среднощ продава вестници
— Пътували ли сте среднощ с княжевския трамвай?
— Да!
Тогава вие сигурно сте виждали онази бедна жена, която за да изхрани децата си е станала вестникопродавачка. След уморителния ден тя не се прибира у дома си. Не! Тя чака да изпрати и последния пътник по княжевската линия и да му поднесе в трамвая своите вестници.
Настоява, моли - и вие без друго ще си купите.
И когато градът заспи, тя пеша се отправя към крайнините на града - при своите деца.
И е щастлива, че под мишницата си носи два хляба - спечелени с труд...
Само тя ли е? Хиляди като нея са прегърнали най-тежкия труд... само за да спечелят парче хляб.
Стефан Брашнаров
