Освобождението на София

Във връзка с годишнината от Освобождението на София по темата сме подготвили една статия от проф. Анастас Иширков, публикувана в Юбилейната книга на София (1928 г.). Материалът любезно ни предостави Крикор Асланян.

Войските на генерал Гурко навлизат в София, 

гравюра от италианския печат 

Освобождението на София 

При обсадата на град Плевен особно важен момент бил, когато генерал-адютант Тотлебен завзел на 12/24 октомври укрепленията при с. Горни Дъбник и с това прекъснал връзката между Плевен и София. Тогава се сформирал западният отряд на генерал Гурко, чиято задача била да пази обсадната армия от нападения, които биха се организирали в София и изпълнили през Араба-конак. Той се състоял от девети армейски корпус, трета гвардейска дивизия и малко кавалерия. В Орхане войската се събрала на 20 декември. Арабаконашкият проход, през който води най-сгоден път, бил завзет от значителна турска войска (25,000) под командата на Шакир паша. В София имало малко войска под командата на Осман Нури паша, ала слабо укрепена и с малко войска била завзета седловината при с. Ташкесен. 

Щабът на генерал Гурко изработил гениален план да се превземе Араба-конашкият проход чрез обход през старопланински проходи западно и източно от него. Срещу турските укрепления на Стара-планина в Араба-конашко генерал Гурко изпратил под командата на генерал Криденер около 25,000 войници с 92 оръдия. В ляво през Етрополе бил изпратен генерал Дандевил със задача да обходи десния фланг на турците и слезе в с. Буново. Главната сила била поверена на генерал Каталей; тя имала за задача да обходи лъвия фланг на турците. В авангард бил генерал Раух, а двата ешалона на тоя отряд под командата на генералите Курлов и Философов били насочени към с Чурек. На дясно била колоната на генерал Велеаминов; тя тръгнала от с. Врачеш и била насочена към Мургаш със задача да осигури десния фланг на русите и тила на войските, които трябвало да обхождат. 

Мъчно било преминаването на Стара-планина, дебело заснежена и заледена; особно трудно се изтеглювали на ръце разглобените оръдейни и муниционни кола, но въпреки това главните сили от отряда на генерал Велеаминов били сутринта на 30 декември н. ст. в с. Желява, в софийското поле, а на генерал Гурко, под началството на генералите Раух, Философов и Курлов, в Негушево, западно от укрепената позиция при Ташкесен. Една кавказка казашка бригада се спуснала в полето и прекъснала телеграфното съобщение със София. Генерал Шилдер-Шулднер пазил преминаването на русите през планината от турците, окопани при с. Литаково, орханийско. Генерал Шувалов, който командувал средната колона, имал за задача чрез демонстрации на фронта пред Араба-конак да занимава и задържи Шакир паша. Турците от Литаково узнали о време за преминаването на русите през Голема-планина и на 29 декември се оттеглили през с. Огоя за София. Всички руски генерали изпълнили точно своята задача въпреки големите трудности, само генерал Дандевил, чиято колона се появила от изток пред турското укрепление Шандорник на 27 декември и трябвало да го атакува на 28 с. м., била принудена да отстъпи назад в Етрополе, защото през нощта студът бил — 15° Реомюр и голяма снежна виелица засипала огньовете им. От студ умрели и измръзнали много офицери и войници. 

Въпреки несполуката на генерал Дандевил, генерал Гурко тръгнал, щом се събрала главната сила на войската му, сутринта на 31 декември към Ташкесен, дето се били окопали около 4,000 турци под началството на Бекир паша. В 10 часа същия ден Курлов завзел височините над село Чиканчево, които господствуват от изток пътя за София. Турците напразно се опитвали да завземат наново тая важна позиция, която петербургските гвардейци държали яко в ръцете си. Също напразен бил опитът на Осман Нури паша, който с 12 дружини, малко кавалерия и 8 топа тръгнал от София срещу отряда на генерал Велеаминов, който се бе окопал край Малинска река до с. Горни Богоров, за да прикрива действията на главната руска сила. Русите оставили турците да се приближат няколко пъти до техните позиции и със силни залпове ги отблъсквали, до като най-после на нож и със силна казашка атака ги съвсем отхвърлили към София. Около два часа подир обед генералите Раух и Философов щурмували Ташкесенската позиция и турците отстъпили без ред. Тях ги преследвали войските на генерал Курлов, който вечерта завзел селото Макачево. Опитът на неговата кавалерия да вземе с. Долни Комарци и с това да препречи пътя за отстъпление на Шакир паша, не сполучил. Една дружина от редифи, която тоя ден не била влизала в сражение, задържала селото и с това дала възможност на Шакир паша да се изтегли през нощта от Араба-конак и Шандорник, като оставил всичкия си обоз в планината. Турците се оттеглили през Камарци за Петрич на Тополница и по-нататък за Татар-Пазарджик. 

Влизането на руските войски на генерал Гурко в София на 4 януари 1878 г., гравюра от западния печат. Посочено е, че това става при римските останки край Куршумлийската порта, а на подробната скица на града са отбелязани  табиите Муси бейлер, Чауш паша и Меджидие на изток и Яуди табия на запад. Маркирани са също Куршумли джамия и храма "Свети Крал"

На 2 януари пътят за София бил открит за русите. Осман Нури паша имал заповед да не предава града, в който били складирани много храни и бойни припаси, а да го запали и изгори. Той предложил на вицеконсулите Валдхарт (австрийски), Леге (френски) и Позитано (италиянски) да напуснат заедно с поданниците си града. Вицеконсулите се противопоставили най-енергически на това и заявили, че няма да напуснат града и ще държат пашата отговорен за всяка щета. Пашата съобщил същото и на останалото население, като го замолил да изнесе и имота си. Но дебелият сняг и несигурността на пътищата от черкези и башибозуци не давали смелост да напуснат града не само християните, но и мохамеданите. 

Вълнението в София било голямо. Още на 31 декември се чували в София ясно топовните гърмежи от Богоров, а когато разбитите войници на Осман Нури паша, между които били много ранени, се завърнали в града, уплахата у турците била голяма; християните очаквали скорошно избавление, но също били много изплашени. 

За отбрана на София били поставени малко турци да пазят моста при Враждебна, но Искър бил отчасти замръзнал, та русите лесно изобиколили моста и се упътили в много колони към оставения на съдбата му град. Пазачите на враждебненския мост го запалили преди да отстъпят, но войските на генерал Раух го бързо изгасили и минали по него на път за София. През нощта на 3 срещу 4 януари, турските войски се изтеглили през Владайския проход, за да заобиколят Витоша и през Самоков заминат за Т. Пазарджик; заедно с тях избягали в Македония с имота си; натоварен на кола, много турски фамилии от София. 

На 4 януари (23 декември ст. ст.) по обяд влязъл в София пръв генерал Раух, а после него в същия ден и генерал Гурко на чело с войските си; те били тържествено посрещнати от гражданството с музики и песни. В катедралата се отслужил благодарствен молебен за освобождението на града. Веселбата била голяма. Само обстоятелството, дето Осман Нури паша бе взел със себе си няколко софийски първенци българи, всявало тъга и безпокойство у техните домашни. Осман Нури паша оставил в София много ранени и болни турски войници, които се нуждаели от грижи за храна и лекуване. 

Посрещането на генерал Гурко и неговите войски в София, 

гравюра от западния печат

Всяка година софиянци празнуват деня на освобождението, като отдават благодарност на русите, които в най-големи студове и снегове преминаха Стара-планина и с бързото напредване спасиха града от клане, грабеж и пожар.

Вижте също:

Последните живи освободители на София

---

Цепелин в небето над София

Историята пази спомена за два случая, в които тежката сянка на легендарния въздушен кораб преминава над българската столица. Днешната малко поувяхнала слава на цепелина не може да заличи възхищението на тогавашните софийски граждани от техническото чудо на онова време. 

Първата поява на цепелин над София е в пряка връзка с Голямата война, в която летящите кораби били използвани активно за разузнаване и бомбардиране на противника, а застрашителният им вид предизвиквал смут и страх сред обикновените хора. 

173-метровият немски въздухоплавателен съд пристига в българската столица в 10:30 сутринта на 26 октомври 1915 г. Движел се от 4-мотора със скорост между 80 и 100 км/ч. Полетът преследвал преди всичко пропагандни цели, а събитието е отбелязано подобаващо чрез картички и фото-репортажи в българския и немския печат. Не остава безучастна и пропагандата на противника. Пресата на страните от Антантата обаче се опитвала да иронизира събитието и да му придаде подигравателен оттенък. 

Немска пропагандна картичка - 9 ноември, 1915 г. 

Според една колонка в английския вестник „Дейли Мейл” царят на България имал силен страх от самолети и бил изпаднал в "състояние на ужас" от авиацията на англичани и французи. Фердинанд Сакскобургготски бил толкова притеснен, че свикал Министерския съвет, поради нуждата да се защити София и разпоредил всички български летци да бъдат върнати от фронта в столицата. Той, според изданието, издигнал бомбоустойчив покрив на двореца, а през нощта прожектори безспир кръстосвали небето над града. "Треперещият монарх” дори помолил Кайзера да изпрати един от немските цепелин в града. На въпрос на командира на въздушния кораб кога може да отпътува за фронта, Фердинанд настоял цепелинът да прекара цялата зима в София. 

Кадри от посещението през 1915 г. намират място и в европейската преса.

Дописка излиза и в далечните Съединени щати. Известният американски ежедневник „Ню Йорк Таймс” разказва за 8-часовото пътуване на немския цепелин от Тимишоара през Южна Унгария, Североизточна Сърбия и Северозападна България до София. С въздухоплавателното средство пътувал 15-членен екипаж. На борда бил и немският гросхерцог Адолф фон Мекленбург, заедно със своя адютант. Благородникът бил приветстван непосредствено след приземяването на софийска земя лично от българското царско семейство. 

Цепелинът на почивка в полето край Захарната фабрика, 1915 г.

Фердинанд проявил изключителен интерес към цепелина. Монархът дори възкликнал: „Това е един велик момент в моя живот!” При своята визита царят бил придружаван от членове на Министерския съвет, сред които - министър-председателят и военният министър. Присъствал и германският пълномощен министър, акредитиран у нас. Освен за височайшия интерес, „Ню Йорк Таймс” свидетелства и за огромното количество столични граждани, дошли да видят цепелина. След като „буквално цяла София” се извървяла, за да му се възхити, той поел по обратния път към дома. 

Цар Фердинанд бил дълбоко впечатлен от техническото чудо

Царица Елеонора приветства в София гросхерцог Адолф фон Мекленбург, пътувал с цепелина.

Втората, далеч по-известна, среща на София с цепелин (и то с легендарния LZ 127) станала през октомври 1929 г. С така нареченото „Балканско пътуване” отново били търсени преди всичко пропагандни внушения. Изключителното съоръжение трябвало да символизира възраждащата се мощ на Германия – в икономически, военен и технически план. 

В дните на своето пътуване до българската столица „Граф Цепелин” вече бил в зенита на славата си. Създаден през 1928 година, още през същата година LZ 127 осъществява пътуване през океана до Съединените американски щати, а през месеците август и септември на същата 1929 година цепелинът се прочул и с историческото си първо околосветско пътешествие. 

Внушителният "Граф Цепелин" над София, 16 октомври 1929 г. Виждат се и трите български аероплана, които го придружават като ескорт от границата до столицата.

Така, на 15 октомври 1929 г. внушителното туловище на въздушния кораб се отделило от земята на родния немски град Фридрихсхавен и цепелинът се отправил със скорост от 85 км/ч по маршрута Мюнхен-Виена-Будапеща-Белград-София-Плевен-Букурещ-Тимишоара-Ратибор. На борда си „Графа” превозвал 40 души екипаж, 20 пътници и 10 килограма специална поща, която била пускана в градовете, над които корабът преминавал. 

В 11:05 часа на 16 октомври цепелинът достигнал българската граница при Драгоман, а в 11:20 вече се намирал над софийското поле. По пътя си бил посрещнат от три български аероплана, които го придружили като ескорт до столицата София. 

Сутрешните вестници вече били съобщили на софиянци, че „Граф Цепелин” ще се появи в небето около 9 часа сутринта и хиляди граждани наводнили отрано улиците и площадите в очакване на 236-метровото туловище. Очите били приковани в небето, а фотоапаратите – готови да запечатат историческия момент. Тази среща напомнила на мнозина за годините на отминалата война, но фактът, че "Балканско пътуване" се случило във времена на мир, подхранвал празничното настроение на столичани. 

В напрегнато очакване да зърнат летящото чудо

(Тази снимка любезно предостави Кико)

След появата си „Графа” се снижил, като първо преминал над царския дворец и се насочил към катедралата „Свети Александър Невски”. Там бил посрещнат от празничния звън на храмовите камбани. До екипажа на цепелина били изпратени приветствени радиотелеграми от името на правителството, от германския пълномощен министър, от Дружеството на столичните журналисти, от Българския аероклуб и германското училище.

Цяла София се струпала навън. Учениците от гимназиите в града били освободени от занятия и получили извънредна ваканция, за да проследят как силуетът на въздушния кораб преминава над столицата. Прекъснато било дори провеждащото се в този час заседание на Министерския съвет, за да могат и министрите да възхитят от балкона на правителствената сграда на творението на човешкия гений. 

Реещият се над катедралата "Св. Александър Невски" цепелин би бил внушителна гледка дори днес.

Зрелището траело около 20 минути. След две обиколки над столичните покриви и без да се приземява, „Графа” си взел сбогом със софиянци и към 12 часа на обяд продължил към Плевен. В същия ден през Свищов цепелинът напуснал българската територия, навлизайки в Румъния на път за Букурещ. 

Делят ни повече от 90 години от тази легендарна среща в небето над София. През 1937 година огънят поглъща 245-метровия титан на дирижаблите LZ 129 „Хинденбург” и слага трагичния край на епохата на цепелините. 

Над софийските покриви

Въпреки изминалото време и до днес в колективната ни памет не избледнява някогашното вълнение на столичани от появата на летящото чудо. Вълнение, достигнало до наши дни с познатия на мнозина рефрен от превърналата се в шлагер закачлива песен на някогашния софийски трубадур Стоян Миленков - "Граф Цепелина от тука мина и си замина, ах, Боже мой!"

Мощната сянка на цепелина, легнала над Народното събрание през 1929 г. Тази уникална фотография е направена от борда на въздушния кораб.

---