По дирите на първия български квартал-градина

20-те и особено 30-те години на отминалото столетие твърде много приличат на нашето съвремие в не едно отношение. И тогава населението на столицата расте не с дни, а с часове. Жилищата не достигат. Притиснати от високите наеми и лошите битови условия на квартирния си живот, мнозина мечтаят за своите "две стаи". Пътят към тях и някога, както и сега, минавал най-често през кредит. Появяват се строителни кооперации, които с помощта на различни спестовни и финансови дружества изграждат големи кооперативни сгради по улици и булеварди.

В средата на 30-те години едно спестовно-строително дружество решава да направи нещо ново и невиждано в България - да изгради първия "град-градина" в страната. Следвайки утвърдени в други европейски държави практики, дружество "Подслон" финансира създаването на градинската колония "Боянски възход", която днес предприемчиви брокери вероятно биха определили като извънградски комплекс от къщи в паркова среда.

Модел на една от типовите къщи

Модел на една от типовите къщи

Задачата, която си поставя дружеството, е "на една гола поляна" да издигне хубави, евтини и хигиенични самостоятелни жилища за по едно семейство, които обаче да имат удобствата на жилищата в добре благоустроения град. И всичко това трябва да се случи край улица "Братя Бъкстон", в празните ливади между София и Бояна.

С цел икономия на средства са изработени типови проекти в пет разновидности с различна квадратура и цена. Всички те разполагат с партер, етаж и двор. Проектите са дело на архитектурното дуо Яким Якимов и Любен Костов.

Архитектите

От предвидените 81 дворни парцела са застроени 70. Пет от сградите представляват еднофамилни къщи. Всички останали са двойки - къщи-близнаци, които споделят една обща стена (калкан). Масовото изработване на типовите елементи (врати, дограми и пр.) и разделението на строителните работи помагат допълнително да се спестят средства. 

Полагане на основите - поглед към село Бояна и Витоша

Полагане на основите - поглед към София

Дружеството обединява всички заеми на спестителите и изплаща на строителния предприемач целия строеж. От своя страна, новодомците внасят предварително 20% от стойността на имота си, а останалата част предстои да изплатят на месечни вноски. Цялото начинание възлиза на 10 127 000 лева, като всички работи са извършени на частен принцип без участие на общината. В това число и цялостното благоустрояване - прокарване на електрическа мрежа и вода (боянска, разбира се, за радост на новодомците), шосиране на улиците и изграждане на тротоарите.

Къщите в строеж, юни 1935 г.

Къщите в строеж, юли 1935 г.

Август, 1935 г.

Така за по-малко от една година изникват редици от сияещи бели сгради, описани по следния поетичен начин в рекламното списание на дружество "Подслон":

"Стройни редици бели къщи светеха пред мен - къщи като от някакъв друг свят, от някаква чужда действителност. Те ме поздравяваха радостно с червените си керемидени покриви, от прозорците се усмихваха просторни жилища, вратите ме канеха да вляза. Наоколо, нашир из полето, нагоре по планината чак до снежните върхове се беше разтегнала зимата-пролет, сновеше из светлината на щедрото слънце и като че играеше хоро по стените и дворищата, между циментовите електрически стълбове и по белите плочници на тротоара."

Семейство пред своя дом в квартала

Завършеният комплекс

Мястото днес

Ако днес, близо 90 години по-късно, краката ви отведат на булевард "Братя Бъкстон", свърнете по улица "Пирин". Там със сигурност ще разпознаете къщите от нашата история. Разбира се, стройните бели редици вече ги няма - с времето всяка сграда е добила собствен облик. Някои са се превърнали в модерни градски къщи, други са щедро надстроени, трети нощем остават с тъмни прозорци. Цветове и форми всякакви. Няма го и просторният изглед към склоновете на Витоша. Но градините са там - със своята кротка зеленина, февруарски кокичета и съзерцателни котки. Един от последните зелени острови сред все по-презастроените улици на новия квартал.

Мястото днес

Унгарската легация в София

България и Австро-Унгария установяват дипломатически отношения още през 1879 г., веднага след освобождението на нашето отечество. Империята изгражда своето дипломатическо представителство на едно от най-хубавите места в София - булевард "Цар Освободител", между двореца и Народното събрание. 

След злополучния край на Първата световна война и обособяването на независима унгарска държава легацията на Унгария трябва да напусне тази сграда (която междувременно е окупирана от Италия като победител във войната) и да изгради самостоятелно представителство в българската столица. 

Любопитен спомен от този период ни е оставил унгарският дипломат Шандор Киш-Немешкери, публикуван през 1993 г. от Пенка Пейковска в "Известия на държавните архиви" (кн. 66):

Преместването на унгарската легация протече при необикновени обстоятелства. Когато пристигнах в София, бях неприятно изненадан, че дипломатическият представител на една от неутралните страни, упълномощен да защитава интересите ни, не можеше или не искаше да попречи на италианците да заемат и се настанят по правото на победителя в чудесната сграда на австро-унгарската легация (както стана с двореца на легацията ни в Истанбул), която по квота, тоест около една трета част от нея се падаше на нас, след като непосредствено до нея имаше собствен, макар и много по-малък дворец. 

Представителството на Австро-Унгария на булевард "Цар Освободител" в края на 19 век

Вярно, италианският дипломатически представител граф Дурини ди Монца (по-късно такъв в Будапеща) заемаше само две трети от двореца, а в останалата част се разположи чехословашката легация. Със силно чувство за справедливост Дурини разбираше моето трудно положение и отначало ми отстъпи две стаи на партера. 

Впоследствие от чехословашкия дипломатически представител Кюнзл-Ижерски, благодарение на това, че бяхме стари бойни другари, даже добри приятели, получих няколко служебни помещения, дори когато отидоха в собствена сграда, услужливо ми отстъпи заеманата от него част от сградата. Дурини отстъпи и празната конюшня на легацията, което за мене като ездач означаваше твърде много. Всичко вървеше добре, докато Дурини беше там, обаче възникнаха трудности с наследниците му; отдъхнахме си, когато правителствата ни се споразумяха Италия да заплати в брой полагащата ни се според квотата част от двореца. 

Сградата на новата унгарска легация в строеж (пресечката на бул. "Евлоги Георгиев" и ул. "6-и септември"), 20-те години

Унгарската легация в завършен вид

Тогава издействувах от столичната община да ни отпусне хубав, голям, безплатен парцел до английската легация, където после с получените от италианците пари построихме сегашния хубав дворец на легацията ни с красива градина, конюшня, гараж. По специална, но не необичайна ирония насъдбата, тъкмо дворецът ни беше готов след толкова, мъки, неприятности и работа, едва бях изкарал в него една година, и ме преместиха...

В двора на легацията, 1927 г.

Новият унгарски пълномощен министър в София на път да връчи акредитивните си писма на Цар Борис III, около 1930 г. Дипломатът е придружаван от Павел Груев, съветник и началник на канцеларията на двореца. Фотографията е направена пред парадния вход на унгарската легация - прави впечатление несъществуващата днес богата декорация, в това число фигури в цял ръст вероятно на личности от унгарската история.

---