След краха на България в Първата световна война започват съдебни процеси срещу "виновниците за войната" - министри, политици, висши военни, граждански лица. Сред съдените е и генерал Тодор Кантарджиев. Макар и впоследствие оправдан, той прекарва близо 6 месеца (ноември 1922 - май 1923 г.) в Централния затвор в София. Няколко години по-късно ген. Кантарджиев описва следствието, делото и престоя си в затвора в книгата "В софийската Бастилия или Централния затвор: Ада на Данте". В книгата генералът дава подробности за сградата, организацията, порядките и обитателите на софийския затвор. В няколко публикации ще предадем по-интересните впечатления на ген. Кантарджиев от софийската Бастилия. Започваме с кратка извадка, описваща зданието на затвора.
История и кратко описание на Централния затвор
След няколко кръшкания из полумрачни кални улици, файтонът спря пред грамадно здание. Над голямата решетчата врата на електрическата светлина с тръпки по тялото прочетох надписа с едри черни букви: "Централен затвор". Пред вратата се разхождаше въоръжен с пушка часови. От вътрешната страна на вратата стоеше едрият вратар, облечен в тъмно сив шинел и такава фуражка. Като ни видя, отвори вратата. Влязох следван от войника. Аз бях вече в затвора: в ада, в който по думите на затворниците много лесно се влиза, но извънредно мъчно се излиза!
Централният затвор е грамадно масивно здание, построено на северната страна на гр. София. Строено е през 1904—1911 г. Построено е по плана на западноевропейските поправителни заведения. Назначението му е било да прибира осъдените на дълги срокове криминални престъпници и да им действува поправително. В него да влизат престъпници, а да излизат поправени, добри граждани. Планът на затвора е кръстообразно здание. Четрите крила начеват от обширен централен коридор, наречен от затворниците „колелото“. Последното е покрито с грамаден купол (кубе) с прозорци. Всеки етаж на колелото е опасан с широк коридор с железни перила. Южното, източното и западното крила са построени. Северното още не е направено. Зданието е обиколено от петметрова дебела каменна стена. На четирите й ъгли има по една куличка, в която пази часови. Между южното и източното крила са разположени домакинските постройки и женското отделение.
На всеки от трите етажи на всяко крило има по 40 стаи или 3х40=120 стаи във всяко крило. В двете затворнически крила има 2х120=240 стаи. На всеки етаж във всяко крило има по един нужник от по две отделения. Или на 40 стаи, с около 160 души затворници — по един нужник. При нужниците има по една чешма. Пространството между южното и западното крила се нарича "малката градина“ (двор). Онова между източното и западното крила —„голямата градина“ (двор). Първата служи за разходка на "политическите" затворници, а втората - на другите такива. В южното крило са разположени административните постройки (канцеларии, спални и др.) и „политическото отделение". Долният етаж (подземният) на целият затвор служи за работилници, баня, карцери и др. Другите три етажа са разпределени на малки (2х4 м.) килийки, които служат за затваряне (жилища) на затворниците. Подът е циментиран бетон, стените са тухлени, малките прозорчета са високо към тавана, за да не може да се вижда през тях навън. Те са препречени със здрави железни решетки.
Вратата е от масивно дърво, обкована с желязо. Има малко контролно прозорче на нея. Първоначално в килиите е имало по един железен креват с потребното за спане. После постилките и покривките са се били изпокъсали. Повечето от железните кревати са се били изпочупили. Наместо да бъдат поправени, материалът им е бил използван за домакински нужди. Така че сега в килиите са останали съвсем малко легла, без потреби за спане. Останали са тук-таме по някой неизправен креват и някои скъсан и изгнил мухлясал сламеник. Устройството на женското отделение не е килийно, а - както домакинските здания: с обикновени врати и големи прозорци.
...
Като се влезе в затвора през външната врата, минава се през едноетажното здание на административните тъмнични учреждения: стаите на директора, поддиректора, канцеларията, гостенната, дежурната и др. От средата на големия коридор, около който са наредени споменатите стаи, се минава през две последователни врати, изкачват се няколко стълби (около 2 м. в.) и се влиза в дълъг, тесен, наречен „политически коридор“. В дясно и ляво на него са разположени 6 стаи, номерирани от 1 до 6. Номерацията върви по променно, както по улиците, по двете страни. Стая № 1, от ляво, (юг). В нея са настанени Рачо Петров и Богдан Бошнаков. И двамата осъдени. Стаята е голяма 4х4. Подът е циментиран. Тухлените стени са дебели около 60 см. Има само дае прозорчета (1х0,90) към юг. Те са високо към тавана - по-високо от човешкия ръст, за което през тях не може да се гледа навън. Отвън са препречени с яки железа, за да не може да се бяга. Стените са белисани с вар.