През последните години все повече набира популярност оцветяването на стари изображения с помощта на програми за графичен дизайн. Може би основателно тази практика предизвиква дебат дали така се вдъхва допълнителен живот на черно-белите изображения, или нанасянето на цвят е всъщност удар срещу автентичността на един за/съвършен кадър от миналото.
Без съмнение обаче всеки изпитва любопитство да види отминалия свят в неговите по възможност истински багри. Гладът за цвят не е от днес. От векове човешката ръка оцветява гравюри, литографии, пощенски картички, комерсиално тиражирани фотографии и пр. Твърде често обаче художникът, незапознат с краските на реалния живот някъде далеч по земното кълбо, произволно прилага цветовете и оставя след себе си изображения, които подвеждат не само съвременниците, но и поколенията след тях.
Повод за тези разсъждения е срещата ни със серия ръчно оцветени стъклени позитиви от София, създадени през първата половина на 20 век. Те са били част от американски образователен архив с изображения от цял свят. Някои от кадрите са добре познати, произхождат от различни източници и обхващат времеви период от поне няколко десетилетия. Приложените цветове са резултат преди всичко от интуицията на художника и не отговарят на действителността (особено видимо например при носиите на софийските шопи).
Въпреки всичко тези изображения са рядък шанс да погледнем към София, такава каквато някога са я виждали очите на непредубедената чуждестранна публика.
Площад "Народно събрание" и храмът "Свети Александър Невски"
Храмът"Света София
Сградата на Народния музей
Царският дворец
Университетът и сградата на университетската библиотека
На софийския пазар
Оживен столичен булевард
ВЕЦ "Панчарево"
Орачи край София
Селско погребение в Софийско