30.01.2021 г.

Танци-манци за софиянци!


ТАНЦИ-МАНЦИ ЗА СОФИЯНЦИ!

Румба, фокстрот, валс и любимото танго

Крикор Асланян


Млади, стари, даже и децата, всички обичат да танцуват. Танците са част от веселието, част от красивото в живота, част от приятните минути, които ние прекарваме с приятели, сред съученици, колеги или роднини. Танцуваме по празници, по сватби и имени дни. На юбилеи и кръщенета. Танцуваме винаги, когато можем. При първите звуци на музиката краката ни започват да тактуват, да мърдат, сякаш ей сега ще полетят във вихъра на танца.

Дали са хора, ръченици или модерна европейска музика, щом има сбирка с музика, млади и стари скачат да се “пуснат” на дансинга или на мегдана сред село. Както е било някога.

Нали това е давало възможност на момците да покажат предпочитанието си към някоя мома, да пошепнат нежни слова на “ушенце” по време на танца, без някой да забележи.

Времената се менят, с тях и танците. Появяват се нови “модерни” танци, след това те стават демоде, и се появяват нови. Всяко поколение си има свои танци, своя музика, свои любими певци, оркестри и състави.

Днес искам да ви разкажа за танците през 50-те години на 20-ти век. Ще ви върна назад около 65-70 години. За мнозина от вас това са архаични времена, но за мен и моите “набори” беше сякаш вчера.

Къде танцувахме софиянци през онези години? Ще ви кажа. Няма да скрия нищо, с риск да ни завидите. Защото тогава имаше много възможности за танцуване.

Във всички големи ресторанти имаше оркестри за танцова музика. Имаше дансинг, къде малък, къде голям, но ресторант с оркестър винаги имаше дансинг.

Преди да започна разказа си за 50-те години, мимоходом ще спомена три по-стари ресторанта, където се танцуваше. ( Ще разказвам само за тези, които съм видял със собствените си очи, а не прочетено или чуто някъде.) Знаете, това е мой принцип и аз не отстъпвам от него.

Нямам представа кога е бил открит ресторант-бирария “Батемберг”, намиращ се на ъгъла на ул. "Цар Калоян" и ул. "Съборна" ("Княгиня Клементина" тогава). Ходил съм с родителите си и много обичах да ходим там, защото над входа имаше неголям екран и там прожектираха късометражни забавни филмчета, т.е. бирария с кинаматограф, както се казваше тогава (1940-41 год.) Там свиреше оркестър и имаше дансинг, на който посетителите танцуваха. Смътно си спомням, че в близост до дансинга седяха самотни дами, чакащи някой самотен посетител да ги покани. Вероятно танци с продължение. Но тогава още не ги разбирах тези работи.

Вторият ресторант беше “Ариана” на едноименото езеро. Там също имаше музика и посетителите имаха възможност да танцуват.

Третият е най-важен, той е емблемата на София, емблематично и любимо място на всеки истински софиянец. Навярно се досещате, че става въпрос за ресторант “България” и по-точно за комплекс ресторанти “България”- основен ресторант, Бежов салон. Червен салон, Бирхале и летен ресторант-градина. Отделно съществуваше и кафе-сладкарницата, която не е по днешната тема, тъй като там не се танцуваше, освен при балове, сватби, абитуриентски балове и други събития, когато кафе-сладкарницата се превръщаше в част от основния ресторант.

Още преди войната там са свирили най-известните музиканти от джаз “Овчаров” със солистка Леа Иванова, джаза на “Оптимистите”, а по-късно и прекрасните музиканти от естрадния оркестър на Емил Георгиев. Там свиреше и пееше до 1961 год. своите френски шлагери и Сашо Николов-Сладура.

Всеки ден софиянци можеха да хапнат, да пийнат и потанцуват в ресторанта, а лятно време и в ресторанта-градина, където също имаше просторен дансинг и свиреше оркестър.

Ресторант “Опера” също предлагаше на своите посетители жива музика и дансинг. А след 23 часа се танцуваше и в бара на ресторанта, където господстваше бай Трифон, барман с 30 годишна практика в САЩ.

Най-голям и просторен дансинг имаше ресторант “Спортна среща” зад сектор “В” на стадион "Васил Левски". Беше типично младежко заведение с много музика за танци и винаги прекрасни музиканти, които изпълняваха всички хитове на епохата. Доменико Модуньо, Пол Анка, Ив Монтан, Енрико Масиас и Краля на Рокендрола Елвис Пресли не слизаха от репертоара за наша радост, които вилнеехме на дансинга. По-късно той стана стол на спортистите, а над него бе открит Клуб на спортните деятели, без танци и жива музика, но със специалитети на ниски цени (вход с карти).

На бул. "Цар Освободител" (бул. "Руски") срещу Руската църква бе открит нов комплекс ресторант, бар и чайна. В ресторанта свиреше оркестърът на красавеца Сашо Мирев, известен с белия кичур в косата си. Сашо беше прекрасен музикант - пианист, акордеонист и певец. Ресторантът беше на два етажа, а дансингът на първия етаж задоволяваше прекрасно нуждите на танцуващите софиянци.

На последния етаж на ЦУМ също имаше голям ресторант с просторен дансинг и оркестър за танцова музика. През втората половина на 50-те години, през 60-те, та до началото на 70-те, ресторант ЦУМ беше станал един от най-любимите ресторанти на софийската младеж.

По случай празници като Нова година, патронен празник на училището или на Университета, по случай празника на Св. Св. Кирил и Методий и други поводи, съответните институции организираха празници с танци за своите възпитаници. Обикновено на тези танцови забави не се допускаха външни хора, освен някой приятел или приятелка.

Нашето училише “Механотехническа гимназия” - София, имаше голям духов оркестър, един от най-добрите в града. Талантливи момчета-музиканти от оркестъра бяха образували малък оркестър за танцова музика - джаз “Асансион” с ръководител Сашо Америката (не знам произхода на прякора му). Христо свиреше на кларинет, на барабаните беше петокурсникът Бъц, който свиреше на голямата туба в духовия оркестър и моя съученик и приятел Христо Рашков на тромпет. Обикновено в неделя следобед “Асансион” свиреха на някоя танцова забава в някое училище или нает салон. Като съученици и приятели, с моя съученик Любомир Димитров ходехме на тези забави заедно с оркестрантите.

На тези танцови забави рядко се срещаха установени двойки. Обикновено момичетата идваха сами или с някоя приятелка и там на място се образуваха танцовите двойки, при условие че и двете страни изпитват удоволствие от партньорството. Обикновено с края на забавата свършваше и запознанството, но се е случвало да има и продължение на друга забава следващата седмица.

През 50-те години в София предприемчиви младежи наемаха зали и оркестър и организираха танцови забави в събота вечер и неделя след обяд. С билетче за вход, за да платят на оркестъра и наем за залата. Съботните забави бяха за по-големите, не съм ходил на тях. А неделните започваха около 16 часа до към 20 часа. Най-късно до 21 ч.

Посетителите на тези забави бяха главно ученици и ученички или трудещи се млади хора.

Най-известните зали бяха Учителската каса (втори салон на кино "Култура"), Алианса на площад "Славейков", ресторант “Аризона” на ул. "Гочо Гопин" (сега "Кърниградска"), по-късно стол на МВР. Тук свиреше оркестърът на Попето, млад талантлив тромпетист, който непрекъснато измисляше оригинални начини да впечатли публиката.

Танцови забави често се организираха и в салона на училище “Любчо Баръмов” на ул. "Кирил и Методи" и "Отец Паисий", в салона на Графиците на бул. "Дондуков" срещу Театъра на Младежта, разрушен и на негово място беше построен голям битов комбинат. Сградата на Графиците дълги години служеше за репетиционна зала на Ансамбъла на БНА. Сега и той не съществува. В салона на ГУСВ (Главно управление на трудови войски), квартал Лагера, танцови забави организираше моят близък приятел и съученик Онник Кабзамалян. Много инициативен и със страхотен нюх за бизнес. Още от 9-10 годишна възраст намираше начини да печели пари използвайки Новогодишните базари.

На тези танцови забави се свиреха последните западни хитове. Италиански, френски, американски и други. Танците бяха румба, танго, блус, фокстрот, малко по-късно се появи мамбо и ча-ча-ча. Румбата имаше варианти - двойни стъпки, единични стъпки, включително “влакче”, където двойките се следваха една зад друга. Мелодии като “Продавачът на фъстъци”, "Ябълков цвят", "Мамбо италиано", "Мамбо номер 5". “Бона сера синьорина” имаше главозамайващ успех, както и "Тутти-фрутти”. Да не говорим за “Дилайла” на Том Джонс. За тази песен сте чели в друга една моя статия.

“Воларе”, “Гуарда ке луна”, “You are my destiny” не слизаха от репертоара на всички уважаващи себе си музиканти. Когато се появиха група “Плартерс” с “Only You” настана истинска музикална революция. Тогава започнаха да режат “конските опашки” на момичетата, да разпарят панталоните “кюнци” на момчетата и да дебнат за палта ”ямурлук” с дървени копчета като униформите на Ботевата чета.

Естествено проводник на тази музика по танцовите забави бяха джазовите концерти в зала “България” всяка неделя сутрин от 11 часа. С гордост можем да кажем, че в този период България имаше цяло поколение много талантливи музиканти и певци, които не само свиреха на концерти, но и в ресторанти, балове и танцови забави.

Като финал на моя разказ искам да споделя с вас за Новогодишните балове в зала “България”. Столовете в концертната зала изчезваха, потъвайки под пода, цялата зала се превръщаше в един леден дворец като на “Снежната кралица” от едноименната приказка и един огромен дансинг, където стотици, а може би и хиляди млади хора се забавляваха цяла нощ в продължение на много дни на Нова година и след това.

Свиреха най-добрите музиканти, в програмите участваха най-талантливите артисти и артистки от софийските театри, водещи бяха Коста Цонев, Милчо Червенков, Нейчо Попов, Йорданка Кузманова, Гинка Станчева и други. В скечовете участваха Парцалев, Стоянка Мутафова и прочутата двойка румънски комици Сорина Дан и Мирча Кришан с неговата незабравима краставица. Танците нямаха край, свалките също, смях и игри.

На един такъв бал бях застанал отпред и Парцалев ме покани да се кача на сцената. Не знам защо, но хората смятаха, че си приличаме, и двамата разсмяхме публиката, само като ни гледаха двамата заедно.

Това не е носталгия по “соца”, по-скоро носталгия по отминалата младост, но де факто младите хора имаха много повече забавления, повече възможности за общуване. Поне на мен така ми се струва, погледнато от моята камбанария висока 84 години.

За най-голямо съжаление, хората от “златната възраст” нямат никакви възможности да танцуват. Танцът е едно прекрасно средство за общуване, за създаване или укрепване на приятелства, като културно развлечение, не само за младите, но и за тези с много сребро в косите, които все още не се предават и искат да се забавляват, да общуват с “набори” и прекарат няколко приятни часа на чашка кафе, чай или нещо по-силно.

Има страни, където този проблем е решен с “танцовални клубове” за хора на моята възраст, където срещу малка входна такса можете да прекарате няколко часа с музика и танци в приятна компания приятели или с нови познанства.