11.07.2021 г.

Из историята на улица „Аксаков“


Мария-Бойка Малинова

Днес тя свършва до бул. „В. Левски“ срещу Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Казвала се е „Аксаковска“ след Освобождението и до 1892 г. с нея свършва града. Земята до ул. „Х. Димитър“ принадлежи на братята Антови. От тях д-р Карл Расс, роден в Дорпат (днес Тарту, Естония) купува три отделни парчета и строи фамилна къща с градина. Той отбива военната си служба в руската армия след завършване на Дорпатския ветеринарен институт. Пратен е в България, в самия край на руско-турската война. Дали любовта му към една българска девойка, видяна в Самоков, където е разквартирувана частта му или нещо към самата България, едва изправяща се на крака, е причина за решението да остане в нея, не можем да знаем. Документите разказват, че остава доброволно на служба в Княжеството. Първо при двора на княз Батенберг I, а след това и към Военното министерство. Откроява се по начин на мислене и действия. Остава встрани от разгарящите се страсти в прохождащото българско общество. Малко преди да умре от пневмония, Народното събрание удовлетворява молбата му да стане „български поданик“.


Къщата, която построява от снимката, семейството нарича „Старата къща“. До 1932 г. в нея живеят съпругата Мария д-р Расс и дъщерята Елеонора със своето семейство. За атмосферата на улицата от онова време ми разказа внукът на Елеонора, Стефан Ас. Райнов. Ясно си спомняше къщите между бул. „Фердинанд“ и ул. „Цар Шишман“. Първа откъм булеварда била къщата на семейство Аврамови. Техният син Владко, който свири на цигулка, след години се превръща в познатия и уважаван музикант проф. Аврамов. До тях е къщата на д-р Расс, следвана от къщите на софийския землемер Атанас Кривошиев и семейство Пирьови, от което пък излиза педагога от Софийския университет проф. Пирьов. В другия край на улицата, срещу 133-то училище, сега, се намирало американското посолство. През две къщи е поликлиника „Димитраков“, къщите на д-р Киров, на братя Алтънови, по-големият от които дипломат, и накрая - семейство Шипкови. Пред тези къщи имало добре поддържани градини с розови храсти покрай желязната ограда. Розите се надвесвали над улицата и разпръсквали упойващ аромат.

Сливенската възрожденска фамилия Гаджалови имала къща на мястото на 133-то училище сега. Преди да стане „руско“ в края на 60-те години в него се обучават паралелки от 1-ви до 11-ти клас. Учениците от тях се настаняват в 7-мо и 8-мо училище, които делят сградата срещу градинката при „Св Седмочисленици“. Когато гимназиалните класове научили за готвената промяна, излезли пред главния вход на ъгъла „Аксаков“ и „Цар Шишман“ и всички скандирали името на Джон Пашов, патрон на 34-та гимназия. В знак на протест и несъгласие.

През 30-те години на 20 век дъщерите на д-р Расс и Ат. Кривошиев дават парцелите и се построява нова четириетажна сграда под № 48. Бомбардировките над София сриват покрива й, а дъждове наводняват горните етажи. С народен заем и собствени средства живеещите в нея закърпват общия покрив, временно, което временно остава и до днес.

Две са паметните плочи, поставени на сградата. Те напомнят за имена и събития, свързани с миналото на град София и с културната история на България. Едната е на народния артист Стефан Македонски – оперен певец, режисьор и педагог, свързан с утвърждаване на „Оперна дружба“ и превръщането й в държавна опера. С цялостния възход на българското оперно изкуство. В неговият личен архив открих една „покана - входен билет“ за представление на Художествен театър с дата 31.05.1918 г. Мястото е Дома на изкуствата на ул. „Аксаков“ № 16. Този дом е основан от артисти, писатели и художници. Има постоянна Художествена галерия в него. А добавеният в поканата текст, че „представлението е в полза на Дома“ разкрива атмосферата на тази определяната като част от Бохемска София улица.

Втората плоча е на проф. Панка Пелишек – изявен музикант – пианист и дългогодишен педагог в Музикалната академия. Известно време в тази сграда живее и работи композиторът Йосиф Цанков, създавайки тук много от незабравимите си мелодии и песни. През 1988 г. се появи и една друга плоча, на името на учителката Дафина Главинова, в чиято квартира е проведена нелегална среща. Вече я няма. Свалена е, вероятно от наследници, при напускане на сградата окончателно.

През 1989 г. асоциация „Индустрия за човека“ лансира проект „Аксаков“ да стане „представителна улица на дизайна“. Новаторската идея е представена в пресата от Зина Соколова през март. Витаещите до момента слухове за отчуждаване на партерните етажи провокират напрежение сред живеещите на улицата. От статията става ясно, че „някои партерни и ниски първи етажи трябва да бъдат отчуждени“ . Хората не приемат подобна промяна. Не ги успокояват и приказките за обсъждане на идеята и евентуална корекция. Събрани на улицата, пред сградата на „Промпроект“ (сега НАП) те искат среща с ръководството и обяснения. Особено активен и гласовит е проф. Аврамов срещу това „съсипване на хубавата ни улица“. Аналогичен идеен проект е прогонил собствениците от ул. „Х. Димитър“ № 11, същата година. Намерението да се разшири двора на училището се заменя от идея сградата, оказала се по инженерна оценка много здрава, да се превърне в „дом за пионерите“. И тази идея отпада. Изведените живущи събрат 190 подписа и правят писмени възражения. Това не ги връща в напуснатите домове. Сградата остава необитаема и е съборена, след време, защото реално няма кой да полага грижи за нея.