24.02.2014 г.

Друговерни храмове в някогашна София (1920 г.)


Откъс от "Водач из София" на Н. Станев, 1920 г.

Друговерни храмове.

В София има две католически църкви: св. Иосиф и св. Франциск. Първата се намира посред града, на ул. Лавеле и Цар Борис № 104. Църквата е въздигната от католишката пропаганда през 1878 г. Тогава е положен основният камък, макар идеята за нея да съществувала от по-рано. Отец Тимотей от Италия е главният ктитор за издигането на храма. Средства са събрани от подаръци, от католишки монастири и от австрийското правителство. През 1870 год. се работела землена работа на международната линия Виена — Цариград. В София имало много работница италианци, та нуждата за една широка църква тогава узряла. По-рано католиците се черкували в частна къща. Когато църквата била съвършено изкарана, австрийският император Франц Йосиф подарил 28 000 крони, с които Монсиньор Минини (катол. епископ на София и Пловдив) съградил втора църква, в източната част на града, ул, Чепино № 9, и я нарекъл св. Франциск, патрон на Франц Йосиф.

При църквата св. Йосиф има монастири: мъжки и девически. Католиците издържат едно сиропиталище "Надежда" на улица Гургулят и една болница — Клементина при гарата. И в двете заведения служат сестри от два ордена.

Протестантски църкви има също две: на Дондуков булевард се намира германска лютеранска църква, зидана за религиозните нужди на първия български княз Александър Батенберг, и на ул. Солун евангелска американска църква, молитвен дом на българските евангелисти. На площад св. Неделя до митрополията се намира низка стара арменска църква.

На булевард Македония има нова гръцка църква, а на ул. цар Борис № 110 ромънска. Последнята още не е осветена, защото Букурещкото църковно управление признава българската църква за схизматическа и не желае да бъде осветена църквата от български митрополит.

Еврейски синагоги в София има три: една в западния край на града, втора на ул. Екзарх Йосиф (за немски евреи) и трета централна — до халите, на ул. Екзарх Йосиф. Тази е най-голяма нова, величествена постройка с отлична отворена вътрешност, с галерия от мраморни колонади, еврейско-арабски стил. Тази синагога струва 500,000 лева, събрани от еврейската община.

Посред града, до новата баня, се издига едничка оцеляла турска джамия в характерен стил — жив паметник от турското владичество. От кого и кога е градена тя, сведения никой не може да даде, дори и мюфтията, който служи в нея.