Днес ще споделим с вас една рядка и колоритна фотография, запечатала София непосредствено след Освобождението. Без да е датирана, смело можем да я разположим в началото на 80-те години на 19 век. Пред очите ни се разстила все още типично ориенталският градец със своите ниски покриви, стърчащи над тях дървета и бели комини.
На преден план се вижда открито пространство с дюкяни и с характерните за ранната фотография призрачни образи на шепа тогавашни софиянци. Камерата е разположена високо - на видимо модерен балкон от ковано желязо, вероятно принадлежал на някоя сграда по европейски образец с внушителните за времето си два етажа.
За съжаление, фотографията не е описана в детайли и нейното локализиране остава въпрос на предположения. Османското наследство на София е като цяло слабо проучено, а сравнителният материал от епохата съвсем не е изобилен. Сградите на снимката отдавна не съществуват и единственият маркер, който може да бъде използван за установяване на заснетото място, е извисяващото се на заден план минаре.
Особеност на тази джамия е отличаващият се тумбест силует на минарето. Изглежда, че то може да бъде разпознато и на други ранни фотографии, правени малко след Освобождението.
Поглед от Шарения мост (днес Лъвов мост)
Сред тях са и две снимки на Емен Кейе от периода 1881-1884 г.:
Снимка на "Берковска" улица (на места също и "Ломска"),
т.е. днешният булевард "Княгиня Мария Луиза"
Според нас минарето принадлежи на малко известна джамия в махалата Захаръм бей, намирала се в близост до днешния Лъвов мост. Такава джамия е била Куршумли джамия, разположена на пресечката на днешните булевард "Княгиня Мария Луиза" и улица "Поп Богомил". Джамията е отбелязана на няколко от плановете на София, очертаващи околоосвобожденския град, включително на сравнителния "План на София 1887-1912 г.", изработен от геометър Пищачев:
Разбира се, нашето заключение остава преди всичко предположение и е отворено за дискусия, в която, надяваме се, ще се включите.
