Бомби за столичните богаташи

Двадесетте години на XX век остават в историята на Третото българско царство като смутно време на политически терор, идеологическо противопоставяне и сериозни икономически изпитания за преживялата две национални катастрофи държава. Годината е 1928-а. Изминало е по-малко от десетилетие от подписването на Ньойския договор. Белезите на обществено разделение са навсякъде. Ежедневно по софийските улици падат нови жертви на безкрайни братоубийствени конфликти. А само преди година е започнала реконструкцията на храма „Света Неделя“, превърнат от комунистически атентатори в гробница на повече от двеста души - военни, политици, граждани. Сякаш обаче мъките на изстрадала България не били достатъчни. На 14 април 1928 година разрушителното чирпанско земетресение разтърсва Южна България. На 18 април нов трус удря и град Пловдив. Загиват над 100 души, десетки хиляди остават без дом, а Пловдив, Чирпан и Първомай са в руини.

Няколко седмици по-късно в столицата избухват серия от взривове, провокирани от скорошния трус, които за дълго отнемат съня на софийските богаташи. Първата бомба се възпламенява на 6 май в 3,15 ч. след полунощ пред сградата на Българската търговска банка. Банката се намирала на днешния площад „Гарибалди“, като пищната й сграда извисява снагата си на това място и днес. Взривът бил поставен пред централния вход на трезора. Според следствието ставало дума за един килограм експлозив, опакован в книжна кесия и снабден с фитил за запалване. Установено било, че извършителите са двама души, които успели да избягат по близката улица „Ангел Кънчев“.

Сградата на Българската търговска банка, където избухва първата бомба

Повредите били незначителни, изкъртена е само вратата и част от каменните колони. Прозорците на банката и околните къщи, сред които и на румънската легация, са изпочупени от взрива. Местопрестъплението е посетено лично от министър-председателя Андрей Ляпчев, който заедно с полицията огледал щетите.

Няколко дни по-късно на 14 май, отново след полунощ, отекват още два взрива, поставени пред домовете на едни от най-богатите столичани. Първият атентат е срещу софийския аптекар Самуел Пинкас, собственик на дрогерия „Надежда“. Красивият дом на фармацевта, намирал се на улица „Христо Белчев“ 3, осъмва с изпочупени прозорци и пострадала входна врата. Госпожа Пинкас, съпругата на аптекаря, разказала на следователите, че успяла да види двама души, които оставили „нещо“ и след това избягали. Домашните й съумели да се оттеглят в задната част на къщата преди експлозията и никой не пострадал.

Домът на Самуел Пинкас и щетите, нанесени от взрива

Второто адско устройство разтърсва улица „Оборище“ 10, където живее Константин Хаджикалчов, легендарно богат и легендарно стиснат представител на известния пловдивски род. Бомбата отново била поставена пред входната врата на вече несъществуващия представителен дом, намирал се непосредствено до Докторската градина. За щастие и този път се разминало без жертви и ранени.

Новината за неизвестните терористи бързо превзела първите страници на печата. Тогавашните столични вестници нищят сензацията в детайли. Според някои зад атентатите стояла конспиративна комунистическа организация.

Последиците от избухналата бомба на Оборище 10

Що се отнася до мотивите на извършителите, печатните издания излизат с версията, че атентатите са „протест срещу слабата пожертвувателност“ на богатите столичани за пострадалите в скорошното земетресение. Като потвърждение на тази теза, няколко дни по-късно на близо 50 състоятелни столични граждани е изпратено анонимно писмо, в което се казва: "Неприятно е да се напомня един дълг. Трябва да внесете за пострадалите райони сумата ... лева, и то в 8-дневен срок. При това, добре е да ви заявим, че ние извършихме атентатите от 6 и 14 т. м. с пълното съзнание на отговорностите. Не си правим илюзията, че някой от нас може да попадне в ръцете на властта, но въпреки това „инцидентите“ ще продължават, защото ние сме решили да отидем докрай за постигане на целта си - което ни най-малко не би ползвало нас лично. С голям риск досега се стараехме да не се дават жертви, но ако Вие и след това останете затворен егоист, няма да пожалим нито Вас, нито Вашите близки. Вие „като добър гражданин на тази страна“ сигурно ще предадете настоящето на полицията, но и това няма да спре постигането на нашата задача, напротив, ще ви подчертае като непоправим, а за такива ние имаме само едно наказание...“

Пресата категорично осъдила софийските робинхудовци за тяхната „благотворителност чрез кощунство“, която, твърдят те, „подбива престижа на държавата, унижава достойнството на нацията, разклаща авторитета на властта и всява смут в душата на всеки гражданин“.

Последващи атентати не са извършени. Анонимните извършители изчезват така, както са се появили - без следа. Новината на деня постепенно избледнява и отстъпва място на нови теми. Богаташите отново можели да спят спокойно.

---

Присъединяването на Слатина и Дървеница към Столична голяма община

През април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община. Към града са присъединени редица села - Бояна, Кня­жево, Красно село, Горна баня, Надежда, Слатина, Дървеница и Драгалевци. Списание "Сердика" (книга 4, 1938 г.) разказва подробно за този процес. Днес ще имате възможност да прочетете за присъединяването на село Слатина и Дървеница.




ПРИЕМАНЕ СЛАТИНА 

На 13 април т. г. в 3 ч. сл. обяд г. Кметът, заедно с придружаващите го лица, бе пред общинското управление на с. Слатина, гдето бяха излезли да го посрещнат кметът на селото, г. Владимир Димитров, общинските съветници, учащите се и почти всички жители на селото. 

Кметът и членовете на Общинската управа влизат в Слатина

В своята приветствена реч г. Димитров се спря преди всичко на ония неверни клюки, които злонамерени лица разпространяват във връзка с приложението на новия закон за Голямата столич­на община, с цел да смутят спокойствието на на­селението и да го сплашат с невярното твърдение, че от присъединяването новите жители ще имат само вреда, защото ще носят финансови те­жести, които щели да отиват изключително за бла­гоустрояване на центъра. Подобни злонамерени слу­хове придружават всяко голямо дело, но тяхното опровергаване е лесно, защото изричният текст на чл. чл. 13 и 18 от Наредбата закон за Столич­ната голяма община урежда въпроса за приходите и тяхното разходване по един строго определен начин. 

От името на учащата се младеж една уче­ничка поднесе поздрави на гостите и изказа радостта на слатинчани от присъединяването им към София. Един от г. г. съветниците при общината, председател на търговското сдружение, в своята приветствена реч разгледа доста обстойно сегаш­ните нужди на селището. 

Кметът изслушва приветствията на слатинчани

След като г. Кметът отговори на поздравите и обнадежди жителите на Слатина, че от присъе­динението им към Столицата те ще имат само полза, както от друга страна ще има полза и са­мата Столица, защото ще добие възможност за по-планомерно задоволяване на всички нейни нужди, г. Кметът, заедно с г. г. помощниците и г. г. начални­ците на служби при Столичната община, посетиха кметското представителство и в беседа с кметския представител, дотогавашните общински съ­ветници и явилите се на срещата граждани, разгле­даха по-подробно всички въпроси свързани със се­лото. Общинският дом на с. Слатина е новопо­строено здание, твърде добре обзаведено. През последните години общината е намерила средства, за да построи един хубав и здрав мост над реката в селото. Днес за днес най-голяма нужда слатинчани чувствуват от павиране улиците, които свързват селото им с града. Това са две улици, едната от които следва да ги свърже с ул. Чер­ковна в Подуяне, а другата — с ул. Ив. Асен II. Слатинчани имат нужда и от добра връзка с Цариградското шосе. Училищата им са недоста­тъчни, чувствува се нужда от построяване специални здания за училища в с. Дървеница и в че­тирите квартали зад Борисовата градина. Във фи­нансово отношение общината не стои зле и досе­гашната нейна управа е имала мисълта да сключи заем, за да построи четири училищни сгради в различните квартали. 

Слатинчанки слушат речта на Кмета

Слатинчани изказаха и своята голяма готовност всеки от тях, чрез доброволна трудова повинност, да подпомогнат работите по отводня­ване улиците, по направа канавки за оттичане на водата и по редица други благоустройствени меро­приятия. Слатинчани отдавна имат електричество, но електропроводната им мрежа днес има деста по­вреди и те са загрижени за нейната по-скорошна поправка. Въпросът за водоснабдяване кварта­лите зад Борисовата градина е все пак удовле­творително разрешен, но в самото с. Слатина во­доснабдяването стои зле. Слатинчани изказаха готовността си да понесат разходите по водопро­водната мрежа, но да добият в скоро време едно добро водоснабдяване на селището си. 

Изслушвайки тъй изброените нужди на Сла­тина, г. Кметът даде своите обяснения относно възможността за задоволяването им и увери слатинчани в до­брото желание и във всичкото усърдие, което Столичната общин­ска управа ще има за по-бързото извършване на начертаната при тая конференция програма. 

СЛАТИНА И ДЪРВЕНИЦА 

Слатинска община се състои: от с. Слатина, застроено не­посредствено източно в полите на Слатинския редут, от село Дървеница и от 5 квартали застроени напоследък източно от Борисовата градина, а именно кварталите: Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Христо Ботев и Дианабад. 

Общ изглед на с. Слатина 

Граници на Слатинско земли­ще са: от изток землищата на селата Враждебна, Бусманци и Гору­бляне; граничната линия сече Цари­градското шосе при 7-ия километър и оттам се насочва на юг край Американския колеж, Симеоновско землище и до река Средорека стига Драгалевско землище при местността Дрангазица, а оттам през Канзоверица до Драгалевска река; в западна посока границата върви по Дървенишкото шосе до възвишението на 5-ти километър, през местността Мусагеница стига Георговия чифлик, минава повторно Цариградското шосе към 5-ия километъръ и, тангирайки старото землище на Софийска община, се свързва с началната точка при село Враждебна. 

В тия си граници Слатин­ската община е имала 21,000 де­кари работна земя, от които пар­целирани са около 5,000 декари. Сега общината има 13,000 декари работна земя. 

Здравният дом в Слатина

Слатинска община има 10,000 жители, главните занятия на кои­то са: млекарство, земледелие, скотовъдство и песъкчийство. Напоследък песъкчийството, като занятие на слатинци, е съвърше­но отслабнало, вследствие тясноколейната линия, построена спе­циално за да се доставя необ­ходимия пясък за строежите на София. В новозастроените кварта­ли Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Хри­сто Ботев и Дианабад поселниците са главно дребни чи­новници, дребни търговци и общи работници, които изкарват препи­танието си в София. 

В Слатинска община има 1400 дойни крави, 1200 глави друг едър и дребен добитък, а извън това още и 2800 овци. 

В землището на Слатина, по­ради близостта му до София, са отчуждени доста много места за държавни нужди. Така, за нуждите на Ветеринарно-медицинския факултет са отчуждени около 70 декара и там са построени вече три големи сгради за нуждите на факултета. Институтът по овощарство при Агрономи­ческия факултет също има голямо землище за своите опити. Други 360 декара са отчуждени за казарми на гвардейския полк, 500 декара са отчуждени за цивилно летище, има опре­делено място за автоматическа телефон­на централа към телефонната станция при Дирекцията на пощите, за ентомологически ин­ститут при Министерството на земледелието— 50 декара, върху които е построено необходимото за целта здание. 

Кметът в Здравния дом на село Слатина

В района на общината има 7 училища, но само това в с. Слатина има своя собствена учи­лищна сграда. Останалите училища се помещават в наети здания и оттук произлиза нуждата от строеж на хигиенични сгради за училищата на слатинчани. 

Към своите училища слатинчани в миналото са имали две училищни трапезарии, а през тази година са открили още три. Училищното настоятел­ство е открило и един детски дневен дом, който се посещава от деца на заети в работа през деня родители. 

В Слатинска община има и две църковни сгради: едната в с. Слатина — църквата „Света Троица", а другата в с. Дървеница — църквата „Свети Георги". Слатинчани имат и два монастира: монастирът „Св. Троица" е при с. Сла­тина, а монастирът „Св. Илия" при с. Дървеница. 

Както Слатина, така и Дървеница са отдавна електрифицирани; те получават електрическа енер­гия от А. Д. Гранитоид и едничкото неудобство за слатинчани е, че купуват енергията на твърде високи цени, поради което стремежът им е да могат след изтичане договора им с Гранитоид да се снабдят с енергия от електропроизводните централи на Столичната община. 

Селищата от Слатинска община се присъединяват към Столичната голяма община, защото това присъединяване е очевидно необходимо. С. Сла­тина, подобно на с. Подуяне, което някога е било отделно село, така много се доближава до строи­телната линия на Софийска община, че не след по­вече от десетина години то ще има съдбата на Подуяне, а именно ще стане нов квартал на Со­фия. Такава ще бъде съдбата и на новите квар­тали Цар Борис III, Царица Иоанна, Княз Кирил, Христо Ботев и Диана­бад. И днес дори минувачите по тия места би бил очуден, ако му се каже, че строежите в тия квартали са на слатинско, а не на софийско зем­лище. 

Народно училище "Васил Левски"

Остава само Дървеница като отделно от София селище, което ще се развива и в бъдеще като едно земледелско село, но и там, благодаре­ние включване селото в границите на Голяма Со­фия, в скоро време трябва да се очаква, че ще бъдатъ направени всички благоустройствени меро­приятия от селскостопански характер и с. Дър­веница ще стане едно образцово за селскостопанска България село. 

Не може да се мисли, че Дървеница в по-близко или по-далечно бъдеще ще стане курортно място. Мъчно е да се допусне също така, че ня­кога София със своите нови квартали ще се разрастне толкова много, че да включи и селото в своя градски план. Остава село Дървеница да си сложи амбицията да стане в най-скоро време образец по благоустрояване на нашите китни села. Но за това се иска още да смени и сегашното си не твърде благозвучно име. 

---