30.12.2008 г.

Борбата за зелена София


"Мене гору ми не требе. Мене трева ми требе", казал Шопът.

"Който счупи дръвче, да му се счупят ръцете", пък постановил Стефан Стамболов.


Повече в тази интересна ретроспекция от в-к Капитал


29.12.2008 г.

Кючекът - вчера и днес


Само година след обявяването на София за столица общината приема една твърде любопитна наредба, която гласи:

"Да се запретят игрите от тъй називаемите кьочеци в столицата като разпространяющи развратът и не съобразени с времето."

Целта е ясна - да бъдат изкоренени остатъците на ориенталското минало и заличени следите на чуждото присъствие, загнездило се не само на земите ни, но и дълбоко в манталитета на иначе вече свободния народ, за да се тръгне по трудната и явно безкрайна пътека на "европеизирането".



Почти 140 години по-късно същите тези кючеци предизвикателно са се настанили на най-централните софийски местоположения, поглъщайки умове и сгради - символи на държавността и културата, предназначени някога за далеч по-значими цели и обществени интереси. Чудно дали в очите на първите родни обществостроители от края на 19-ия век те биха изглеждали "съобразени с времето" на българския 21 век?


22.12.2008 г.

"Стара София" достигна 200 хиляди посещения!


Преди да напишем каквото и да било, благодарим на всички вас! Благодарим, че през последните 4 години направихте "Стара София" свое любимо място, което често посещавате. Благодарим, че разказвате за страницата и със съвместни усилия помагате да популяризираме миналото на нашия град. Благодарим за добрите думи, които ни изпращате. Благодарим за полезните идеи, които допринесоха "Стара София" да добие по-пълна и максимално интересна форма. Не на последно място благодарим и на всички приятели, които помогнаха и все още помагат за усъвършенстването на сайта!

Много вода изтече, откакто стартира "Стара София". Стотината снимки в началото днес са повече от 1000. Расте и броят на приятелите на "Стара София". Преди година проектът най-после се сдоби и със собствен дом онлайн - www.stara-sofia.com.

Съзнаваме, че редица уебсайтове могат да се похвалят с далеч повече от тези 200 хиляди посещения, при това за много по-кратки срокове. Ние обаче се гордеем, че един културен проект, какъвто е "Стара София", успя да извоюва своята популярност. Искрено се надяваме, че добрите дни за страницата тепърва предстоят!


15.12.2008 г.

Традиционната софийска сватба


Едно от най-важните събития в живота на хората е сватбата. Така е днес, така е било и в Стара София. Най-колоритни били селските сватби, те продължавали по-дълго и по-тържествено от градските. За тях пише и Райна Костенцева в книгата си "Моят роден град София":


"Щом се чуеше прословутото "Иху-ху!", знаеше се, че минава селска булка и на сокака се стичаше младо и старо да се подиви на това зрелище. Булката минаваше, седнала в пълна със сватбари каруца, която преминаваше с буйна шумотевица. А и самата каруца представляваше странна гледка. Един вдигнал в десницата си високо трикольора, друг удря в тъпана с все сила, трети писука с мазната си гайда, четвърти надува зурлата така силно, че вратните му жили се опъват като въжета. Цялото множество викаше непрекъснато "Иху-ху!". След тази каруца понякога следваше и друга, претоварена с чеиза на булката..."


Разбира се, централно място заемала булката, която полагала извънредни усилия, за да впечатли с премяната си. Особено живописни били невестите от софийските села.


Интересно описание на софийската булка, макар и леко иронично, намираме отново при Райна Костенцева.  Там тя пише така: "Селската млада булка представляваше от себе си едно чудато явление. По натруфеност и украшения приличаше на кукер. Сякаш не я водеха на венчавка, а да кукерува. Окичваха я с всички видове украшения, които познава селянката, и преди всичко - с гъстия косичник пред лицето, закриващ го като плътна мрежа. С тази безвкусна претрупаност тя не приличаше на булка, а на някакво странно плашило за деца. Косичникът излизаше под факела, украсен с мъниста, жълтички, изкуствени и естествени варакосани цветя, цветни топлийки и др. От врата й до самите гърди се спускаше дву- или триредна низа с пендари - златни или позлатени. Децата тичаха подир такава невеста като подир мечка."


Горната снимка е публикувана в едно американско списание преди стотина години. Оригиналният текст под фотографията гласи: "Маска от цветя прикрива руменината на тази българска булка. Целият художествен усет на булката е концентриран върху украсата на главата й. Бедна или богата, тя се старае да я направи толкова величествено масивна, колкото главата й може да понесе. За щастие, този гигантски цветен товар и булото от пендари не се носят дълго, а скоро се сменят с друга по-популярна и определено по-удобна украса за главата - обикновен венец от цветя и листа."


Постепенно нравите се поевропейчили, възприели се нови обичаи. Променила се традиционната софийска сватба, променили се и булките...

Още за кореняшката сватба можете да прочетете тук.


11.12.2008 г.

Off Topic: Слънчев бряг през 1975 г. и днес



Понякога е потресаващо какво успяваме да си причиним сами. Попаднахме на интересни снимки, показващи Слънчев бряг през 1975 и през 2008 г.

1975 г.



2008 г.




Снимките са от тук.


А днес точно прочетохме, че хотелиерите в курорта са в паника. Кризата свила многократно броя на резервациите, което обрича голяма част от легловата база (300 000 легла?!?) да остане празна през следващия сезон.

Може би текстът не е съвсем off topic. Нима същото не се случва и с последните автентични кътчета на Стара София? За съжаление на Слънчев бряг вече и булдозерите не могат да му помогнат. Дано поне сме си научили урока...

7.12.2008 г.

Ще има ли София най-после своя музей?


Дълга е сагата с музея "Стара София" (или казано по-точно - "ОП "Стара София" със Софийски исторически музей"). Все още столицата на България е лишена от своя собствена експозиция, която да представи хилядолетното й развитие.

Но да караме подред. Музеят е създаден през 1928 г. с благородната мисия да "събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София". Със собствена сграда музеят се сдобива през 1941 г. Тя се намира на площад Бански в непосредствена близост до банята. За лош късмет обаче само 3 години по-късно постройката е унищожена при бомбардировките от 1944 г.

От този момент нататък музеят е лишен от своя експозиционна площ, а безценните предмети "отлежават" на склад. През последните 20 години се наслушахме на обещания Стара София да получи полагащото й се място в центъра на столицата. Предназначена за това е част от Централната баня, която след реконструкция "трябва да се разгърне върху 9200 кв.м. на четири нива, всяко с различна функция – хранилища за архиви, реставрационни ателиета, изложбени зали, книжарници, кафенета. Там трябва да намерят мястото си 100 000 експоната."

Ремонтът на помещенията обаче все така се протака, а откриването се отлага. Първо за 1999 г., после за 2007 г. Последно се обяви, че реконструкцията трябва да приключи през април 2009 г. в чест на 130 години от обявяването на София за столица. Или пък в чест на предстоящите парламентарни избори, кой знае... Предизборно или не, дано столицата ни най-после получи музея, който заслужава.

Ако сте минавали скоро през банята, сигурно сте забелязали, че ремонтните работи са наникъде. Как ще успеят навреме, не е ясно. За сметка на това вътре изобилства от интересни гледки. Ако не сте виждали Мерцедес в баня или каляска в басейн, сега му е времето.




Истината е, че в момента паметта на София е докарана до отчайващо и мизерно положение. Няма град, а да не говорим за столица, който да се отнася по такъв недостоен начин със собственото си минало. Рядкост са и гласовете в подкрепа на по-отговорно отношение на властта към музея. Понякога си задаваме въпроса дали в София живее общност или просто сбирщина от случайно събрали се индивиди. Дано, ако и този път надеждите ни бъдат излъгани, получим отговор.


Какво има в архива на Life за София


Наскоро бе обявено, че Google пуска пълен достъп до фото-архива на списание Life. Това са близо 10 милиона изображения. Сред тях, разбира се, няма как да не бъдат открити и няколко песъчинки от любимата ни столица. Бързата проверка в базата данни намери няколко снимки от годините на Втората световна война. Акцентът на американското списание неслучайно пада върху присъствието на немските войски в града. София се явява по-скоро фон на хитлеристката армия, но това не прави кадрите по-малко любопитни. Публикуваме ги с оригиналния коментар.



Hitler/Jaeger File
German soldiers in Sofia, Bulgaria.
Location: Sofia, Bulgaria
Date taken: March 1941
Photographer: Hugo Jaeger
Size: 1280 x 853 pixels (17.8 x 11.8 inches)



Hitler/Jaeger File
German soldiers in Sofia, Bulgaria.
Location: Sofia, Bulgaria
Date taken: March 1941
Photographer: Hugo Jaeger
Size: 853 x 1280 pixels (11.8 x 17.8 inches)



Hitler/Jaeger File
German soldiers in Sofia, Bulgaria.
Location: Sofia, Bulgaria
Date taken: March 1941
Photographer: Hugo Jaeger
Size: 1280 x 853 pixels (17.8 x 11.8 inches)



Hitler/Jaeger File
German soldiers in Sofia, Bulgaria.
Location: Sofia, Bulgaria
Date taken: March 1941
Photographer: Hugo Jaeger
Size: 1280 x 853 pixels (17.8 x 11.8 inches)

За да разгледате снимките в голям размер, както и да видите няколко кадъра от социалистическа София натиснете тук.


6.12.2008 г.

Филм за атентата в Света Неделя





Като част от поредицата "България, следите на терора" БТВ направиха документален филм и за взривената катедрала. Макар да не се казва нищо кой знае колко ново, предаването изобилства с интересни архивни кадри както от атентата, така и от Стара София.

Първа част



Втора част




Снимки от атентата можете да рагледате тук.

5.12.2008 г.

Шопът и зимните забавления



Дали заради прекаленото старание на някои политици да направят добро впечатление, дали като нечия комерсиална инициатива, но в последните години София се сдобива с все повече ледени пързалки. Макар и не толкова забележителни на вид те позволиха на любителите на зимните удоволствия да практикуват своето хоби. Пързалянето с кънки отдавна се приема за естествено и неотменимо забавление през зимата. Това обаче не винаги е било така, особено в очите на консервативния шоп.

Кънките навлизат в България едва след Освобождението на страната. В София те прохождат върху езерото Ариана, където впрочем съвсем скоро и се завърнаха. Тогава на прагматичния българин тази нова мода изглеждала по-скоро екзотична и в голяма степен неразбираема.


В началото на 20 век софиянци тепърва откриват кънките

Интересен откъс от книгата "Моят роден град София" на Райна Костенцева описва първия досег между пързалянето и местните шопи.

Пързалянето беше нещо съвсем непознато за софиянци. След Освобождението го въведоха акредитираните в София дипломати от Западна Европа, които основаха така наречения някога "Скатинг клуб" (клуб, в който членуват хора, пързалящи се с кънки. Още тогава снобизмът пусна корени в нашата страна. Софийският хайлайф, състоящ се предимно от забогатели парвенюта и учили в чужбина софиянци, веднага последва чужденците и започна масово да се озовава на пързалката. Народът нямаше достъп до този спорт, пък и той не го привличаше. Населението гледаше на него като на нещо неприлично. Когато Нане се връщаше от пазар и пътят му минаваше край пързалката, той се спираше в почуда и казваше: "Брей тие гражданье! Оти си не играят оро наземи ко що дал Господ, ноло шиткат по ледо сос тия ножове под нозете како шикнати!"

За добро или за лошо трябва да признаем, че последното столетие значително е изменило отношението на шопа към този зимен спорт...


На пързалянето с кънки отдавна не се гледа като на нещо неприлично. Снимка topmodelite.com

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...