Още нещо, което не е от вчера...
Из вестник "Родолюбец", 3 февр. 1898 г.
Бисиклистите в София бяха в опасност да се обложат с 15 лв. данък, задето ходят на две колела, вместо на два крака и защото с риск на безопасността си ходят всред улицата, между конете, пайтоните и колята, вместо между дамите на тротоара; за да въдворят и между нашето население колояздението, което може с време да упражни полезното си влияние между нас. Когато това упражнение се въведе всеобщо, когато на колояздението не се гледа с презрение от уж по-високопоставените ни благородни, то може да даде и на нашето общество тон на деятелност, предприемчивост заедно с далекогледност и осторожност, както се признава, че колояздението вдъхва. Който е ездил в по-просветени страни, дето бисиклите са се употребявали за дълго време и почти всеобщо, знае как всичките хора са деятелни и осторожни. У нас разходките и упражненията ни са да вземем чергицата и шишенцето с ракията и под първото дърво що срещнем, да се плоснем, за да пием, пеем и спим. Един велосипедист може да свири, да дрънка, но масата на онез, що ходят по улицата, често не са по-внимателни и чувствителни към тези знаци, отколкото са биволите. Колояздението, когато се разпространи, ще изцери тези недостатъци и не само самите яздачи ще са хора с 4 очи, но и онез, които са с две, ще трябва да ги отварят. В един от последно приетите ни американски вестници намерихме едно изложение за влиянието, което колояздението е упражнило за подобрението на пътищата в Съединените Държави на Америка и в по-просветените страни на Европа...