6.06.2011 г.

Столичните букинисти



В моето детинство единствените хора, с които съм имал търговски отношения, бяха букинистите. Спомням си двама от тях, мои клиенти, и аз техен клиент, двама добри, музейни старци с увехнали лица и треперящи пръсти. Единият от тях навярно страдаше от слонова приръст и изглеждаше още по-огромен под камарата от дрехи, еднакви през лятото и зимата. Съвсем стар и порутен, той ми напомняше старинната църква Св. Георги, на чиято ограда продаваше книгите си. Другият беше дребничък, с гнили зъби и вечен дъх на чесън. Магазинче му беше най-напред оградата на църквата Св. Параскева при Св. Неделя, а когато на нейно място се издигна високо, модерно здание, той премина към мохамеданството и се установи при джамията пред Халите.

В ония далечни мирни дни небето сякаш беше по-синьо и слънцето по-ярко. Двамата старци дремеха на сянка и безшумно вегетираха. Аз купувах от тях различни книги и ги четях с остървление. Това бяха годините, когато делях сърдцето си между двете големи страсти: книгата и киното. И много често се случваше така, че нямах пари за кино, а желанието ми да гледам някой филм ставаше просто нетърпимо. Тогава отнасях отново купените книги на двамата старци и те дълго прелистваха страниците, докато аз изгарях от срам заради позорната си търговия. Най-после някой от тях изваждаше ужасно мръсна кожена торбичка и дълго ровеше из дъното й, докато извади две-три дребни монети.

Един от най-любознателните читатели на старите книги е самият букинист

Вярвам, че рядко може да се намери културен софиянец, който да не е имал вземане-даване с букинистите. Тези, които имат достатъчно средства да си купуват нови книги, търсят при букинистите стари, отдавна изчезнали от книжарниците издания. Професори, писатели и библиофили, хора на науката и на изкуствата, имат с букинистите тесни връзки. Понякога дори с месеци и години те чакат някоя книга и минават през седмица — през две, за да проверяват. И колко много са тези, на които ходенето при букиниста е станало просто навик. Те ходят в магазинчетата като в кафене, стоят дълго сред прашните книги, ровят се и чакат да им попадне някоя стара, хубава книга, която отдавна са търсили. Но, разбира се, хората, които най-много купуват стари книги, са тези, които нямат достатъчно средства да купуват нови. Предимно учениците и студентите идват тук и се опитват да спасят с евтините книги своите финанси. Освен тях букинистите имат и многобройна междинна клиентела, хора, които се отбиват пътьом да купят или да продадат, хора без специален интерес към книгата, които и самите букинисти не обичат твърде много.

Това са купувачите на книги. Но биха ли имали букинистите какво да продадат, ако нямаше откъде да купят? Тука вече има нещо явно нередно. Всеки знае, че книгата е ценност, която никога не се обезценява — в идеален смисъл, разбира се. Тя трябва да се съхранява, защото е извор, който никога не пресъхва и никога не отказва на жадния това, което има. Никой нормален човек не би се лишил от своя книга без съжаление, даже когато е принуден. Много рядко се случва някой да продаде книга, защото я смята слаба и недостойна да стои в библиотеката му редом с истинските книги. Много по-редки са профаните, които продават книгите си, защото ги смятат изобщо за ненужни вещи, на които цената им е само в левовете, означени на последната корица. Най-важната причина да се продават книги на букинистите е нуждата, малката, неотложна и неотменима нужда, която при все това е толкова важна: нуждата на гладния, на влюбения, който ще трябва да плати някоя малка поръчка в сладкарницата, на пушача, който „бере душа” за цигара. Аз ще се радвам, ако някой ден търговията със стари книги умре тихомълком, след като букинистите продадат и последната си книга.

Има нещо много интересно в търговията със стари книги. Това са цените, на които те се продават. Букинистите са най-осведомените хора, относно реалната стойност на книгите, те продават независимо от цената, която всяка книга има на гърба си. Някоя вехта книжка с пожълтели страници, на чийто гръб е означена цена 1.50 лева, се продава десет пъти по-скъпо. Дебели томове от по двеста и триста лева се продават десет пъти по-евтино. Две нови книги с еднакви цени и от еднакъв вид се продават на съвсем различни цени. Основното мерило на букинистите при определянето цената на книгата е търсенето и предлагането, което тя има. Това търсене и предлагане, от своя страна, се обуславя от много фактори, от които най-важните са следните: обективната ценност на книгата, нейното практическо значение и най-после фактът, дали е изчерпана или не, като последното условие е тясно свързано с двете по-предни. Най-относителна е, разбира се, обективната ценност на книгата. Тук имаме две основни категории: художествена литература и научна литература. Научната литература се харчи по-скъпо от художествената, и то значително по-скъпо, като предно место държат ико¬номическите и философски книги. При художествената литература класиците се търсят по-малко и продават по-евтино от модерните писатели, което се дължи навярно на значителното количество разпространени екземпляри на класически произведения. Така, например, Толстой и Тургенев се продават по-евтино от Голсуърти и Вики Баум, но Толстой е по-скъп от Тургенев и Вики Баум по-евтина от Голсуърти. От гледна точка на практическо значение най-скъпи са учебниците и речниците. Скъпи са също така и класиците, които се изучават в гимназиите: Омир, Юлий Цезар, Данте, Сервантес и пр. Естествено, тези категории и условия са в крайно смесен вид, като не малко значение при определянето цена на книгата има невежеството на самия букинист и способността на купувача да се пазари. Твърдите цени тук са немислими: лошото сирене винаги ще се цени на пазара повече от добрата книга.

Столичните букинисти не са малко. Сам аз нямах точна представа за това, докато един ден не ми задигнаха една много ценна книга. Първото нещо, което направих, беше да я потърся при букинистите, където предполагах, че е продадена. Книгата, разбира се, не намерих, но затова пък открих много нови букинисти и един нов неподозиран мир. Стана нужда да се катеря по тъмни стълби, да слизам по зимници, срещнах цяла тълпа архивни люде с подозрителни очи, измъкнати сякаш от преизподнята. Един писател би се запасил тука с типове за цяла година. Букинистите не са само тези, които повърхностният наблюдател би могъл да види по улиците: някоя удобна ограда с наредени по нея книги и някой продавач, който дреме на слънцето и клима сънливо глава. Повече и по-важни са тези, които имат магазинчета, антикварни книжарници, както сами ги наричат.

Букинист на улица Леге, разположил книгите си върху оградата на Народния музей

Всички тези неща важат за по-нормални условия. Днес те са променени и търговията със стари книги е също променена. Когато преди няколко дни влязох в магазинчето на бай Антон на ул. Гурко, не видях нито един купувач. Само една едра дама с истинско кожено палто напраздно се опитваше да му продаде няколко романа. Бай Антон упорито отказваше да ги купи. Най-после дамата сви отчаяно рамене и излезе.

— Да не съм нещо благотворително дружество! — измърмори бай Антон недоволно.
— Не купуваш ли вече?
— Не купувам романи. И без това вече никой не ги чете. Виждаш ли тези лавици? — и той ми посочи претъпканите етажерки, които стигаха почти до тавана. — Вече няма място, дето да сложа нови книги. Романи, които съм поставил в лавицата преди година, още стоят на мястото си. Хубаво е, когато се опраздни място и тогава купувам нови книги, за да го запълня.
— Какво се търси сега? — полюбопитствувах аз.
— Търсят се най-много книги, които са свързани с практичната деятелност на хората и с тяхната работа. Най-много се търсят учебниците, различните помагала, ръководства и други подобни. Купуват се все още научни книги. Но романи и белетристика никой почти не търси.
— Жалко! — въздъхнах аз огорчен. — Не се ли търсят поне български автори?
— Само тези, които са потребни на учениците от гимназията. Особено нови книги никой не търси.
— Изглежда, че учениците са най-добрите ти клиенти.
— Не само изглежда, но така е всъщност. Студентите също са ми добри клиенти. Те купуват университетски издания и, след като вземат изпитите си, отново ги продават. Циркулацията на учебниците върви най-бързо и от тях печеля най-много. Всичко друго е загубена работа.
— Не печелиш ли от изчерпани книги и редкости? Те поне са скъпи?
— Къде са тези редкости? — измърмори недоволно бай Антон. — Те ми попадат от дъжд на вятър и веднага се похарчват. В магазина сега нямам нито една особено ценна книга.
— С други думи, търговията не е много весела, нали?

Бай Антон кимна печално глава. И книжарницата ми се стори печална и забравена. Вехтите книги стояха по лавиците, тясно притиснати една от друга, опрашени и непипани с години. Само бай Антон изглеждаше както винаги прясно обръснат и само той даваше надежда, че пак ще дойде времето, когато хората ще се нахвърлят отново на забравените книги.

ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ

Списание Сердика, 1941 г.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...