28.07.2011 г.

София преди и сега: булевард Христо Ботев




Вече познатият кадър на пресечката на бул. Христо Ботев и ул. Цар Симеон, 1941 г.
Поглед над зелената ивица по протежение на булеварда

Същото място днес, 2011 г. Зелената ивица е заменена с трамвайни релси.

Като допълнение публикуваме и разказа на нашия приятел Крикор Асланян:

Преди известно време Блогът публикува моите спомени за „Децата от ул. Братя Миладинови”, повечето от вас са ги чели. Булевард Христо Ботев е първата успоредна на запад от моята родна улица. Снимките, публикувани в Блога, са именно от времето на моето детство и точно на пресечката с ул. Цар Симеон, където са минали цялото ми детство и юношество.

Затова се чуствам задължен да споделя с вас, мили приятели, моите спомени за този важен за софиянци булевард.

Булевард Христо Ботев започва от „петте кюшета” при бул. Патриарх Ефтимий, бул.Скобелев и ул. Прага, и тръгва на север, за да ни отведе до гаровия площад на Централна гара. Там е краят на бул. Христо Ботев. Така беше преди, така е и сега. Този булевард не се е променял много през изминалите 75 години. Единствената голяма промяна беше построяването на трамвайната линия на трамвай номер 6 в първите години след 1944 г. Строежът започна през 1945 и доколкото си спомням първият трамвай мина по новото трасе през 1946 година. Децата от махалата бяхме сред първите пътници.

Преди строежа на трамвайната линия на мястото й имаше зелена тревна площ повдигната с височината на един уличен бордюр. Играехме футбол на трева, нещо, което нямаха и големите футболисти. В тогавашна София нямаше нито едно затревено игрище.

Макар и централен булевард, движението по него никак не беше интензивно, отвреме-навреме ще мине някаква каруца, отиваща или връщаща се от зеленчуковата борса, намираща се на бул. Христи Ботев и бул.Сливница, от лявата страна след Железния мост. Сега там е сервиз на Рено. В дъното на борсата откъм ул. Софроний Врачански имаше и лимонадена „фабрика”. Някой и друг файтон минаваше по булеварда, за да откара някой „баровец” до Гарата. Чаткането на копитата по паветата се чуваше отдалече, така че, гонейки топката, нямаше опасност от неприятни инциденти. Хора, ръчни колички, продавачи на боза и ледено /сладолед/ се движеха спокойно и не ни пречеха да играем.

За мен като дете бул. Христо Ботев започваше от площад Възраждане и свършваше до бул. Сливница. Извън тези граници не съм и мислил да ходя без родителите си. Така че от там ще започне и нашата разходка. На площад Възраждане, където навремето е била прочутата Вайсова мелница, се пресичаха две зелени площи. Едната посока изток-запад по бул. Княгиня Клементина /сега бул. Ал. Стамболийски/ и другата север-юг по бул. Христо Ботев.

На този площад беше театър Ренесанс /Възраждане/, който в моите първи спомени беше изгорял от пожар. След септември 1944 г. беше ремонтиран и стана едно прекрасно кино с голяма сцена, където показваше своите спектакли и нашият самодеен театър. Обикновено в неделя сутрин от 10 часа, когато нямаше кино прожекции. Тук през 50-те години се състоя и единствения концерт на югославския джаз певец Джими Станич, който запозна софийските меломани с новия стил наречен „Бибап”.

Тук, на пресечката с ул. Нишка /Найчо Цанов, а сега Тодор Александров/, е сградата на 6-та мъжка гимназия. В същата сграда беше и 3-та девическа гимназия. Момчетата учеха сутрин, а момичетата след обяд, след това се сменяха. Тук завърши средното си образование известният Вили Казасян. От другата страна на Хр. Ботев на ул. Нишка 31 се намира и до сега Арменския народен дом. В него се помещава арменската апостолическа черква, клуба, редакцията на вестник „Ереван” , както и офисите на други арменски институции и организации.

Малко преди да пресечем ул. Пиротска от лявата страна се намира интересната сграда на Културния дом на строителните работници /Дюлгерското/, декоративните елементи по фасадата на тази сграда са свързани със строителните професии. В тази сграда се помещаваше до национализацията и кино „Уфа”.

На самата пресечка с ул. Пиротска от двете страни на „Хр.Ботев"извисяват снага две прекрасни стари сгради, днес в окаяна състояние. Ако някой се погрижеше за тяхното реставриране, биха станали прекрасна украса на Столицата. На покрива на дясната растат вече дървета.

Когато стигнем пресечката с малката ул. Чипровци, която свършва тук, от ляво е сградата на бившето кино „Екселсиор”, по-късно прекръстено на „Асен Златаров”, а сега са магазини за брави и наргилета. Самият салон е превърнат в склад и съвсем наскоро имаше обява, че се дава поднаем складово помещение.

Точно до киното имаше продавач на леблебия, страгалия и други ядки, които човекът сам произвеждаше и печеше. Та можехме да си ги купим топли-топли. До него беше тенекеджийница „Тишина”, работилницата на вуйчо ми, преди да се премести на ул. Цар Симеон. Сега в същия магазин продават килими. А до вуйчо работеше един шивач. От другата страна на киното, на север, беше голямата работилница на фабрика „Вагрянка”, на чиято основа беше създаден „Заводът за металорежещи машини” на Илиенско шосе.

Преди да пресечем ул. Цар Симеон, нека се огледаме на ляво и на дясно. На дясно започва малката улица „Балкан”. Нейната дължина е само до ул. Братя Миладинови, не повече от стотина или сто и петдесет метра и няма нищо заслужаващо внимание. Но това не попречи на американските ВВС да изсипят няколко бомби на четирите ъгъла и да убият десетки хора, събрали се на годеж на фаталната дата 10 януари 1944 г.

И така, на ъгъла на Хр. Ботев и Балкан имаше тенекеджийска работилница. А под жълтата къща, която виждате на съвременната снимка, беше кафенето на бай Хачик Тасчиян, чийто син Варужан /Жан/ беше дългогодишен служител на „Рудметал” и „Балканкаримпекс” и активен спортист.

Кафенето беше доста голямо и сутрин много хора от махалата идваха да пият сутрешното си кафе и прочетат новите вестници, закачени на специални стойки за удобство на клиентите. Играеха табла, домино. За карти и шах не си спомням. Често ходех там, защото леля ми живееше над кафенето - това жилище все още е собственост на братовчед ми, който го е дал под наем и сега е някакъв хотел.

На отсрещния ъгъл беше аптеката на Януш, за която писах преди няколко дни във връзка с петъчната загадка. От лявата страна, веднага след пресечката на ъгъла, беше бозаджийница, до нея обущарската работилничка на чичо Качаян, до нея имаше зарзаватчия, млекарница и след тях книжарница „Фотинов”. Собственика беше едър възрастен мъж, който обслужваше децата от съседното училище 6-та прогимназия „Константин Фотинов”, както и техните учители. Често пазарувах при този човек, винаги намираше някаква закачка, за да ни разсмее и ние обичахме да пазаруваме при него.

От двора на това училище тръгна спортната кариера на един от моите връстници и приятели Димо Печеников, който живееше на Хр. Ботев и Сливница от дясната страна на булеварда. На едно балканско първенство за юноши имаше такива страхотни прояви като център нападател, че веднага беше включен в първия тим на ПСК „Левски”. За съжаление, много скоро му счупиха крака по време на мач и футболната му кариера загасна, преди още да стигне апогея си. Беше футболист с голямо бъдеще, но......!

Вървейки по десния тротоар, стигаме ъгъла с малката уличка „Пордим”. Сега тук ще видите една олющена сива кооперация. Тя беше съвсем нова и цялата махала я наричаше „новата кооперация”. Тук живееше легендарният Цоню Ангелов- един от асовете на мотоциклетния спорт в България.

На ъгъла на ул. Кирил и Методи имаше лимонадена „фабрика” и за нас децата беше много интересно да гледаме пълненето на бутилките с мечтаната жълта течност. Лимони там сигурно не са влизали никога, но и досега е една от любимите безалкохолни напитки на старите софиянци. Състав - истинска софийска вода, захар, лимонова есенция и жълта боя. Рецептата не се пази на дъното на Владайската река като тази на Кока-колата. За сега ще спрем дотук нашата малка разходка по бул.Христо Ботев. При удобен повод ще продължим тази приятна разходка по тихите улици на стара София.

До скоро приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...