ПЕТЪР ПУНЧЕВ
През август 1926 година 8 български авиатори предприемат нещо, което дотогава никога не е било правено в България. На борда на четири самолета ДАР "Узунов 1", българско серийно производство, те предприемат обиколка на страната и изработват първата летателна карта на България. Предполага се, че именно те са авторите и на десетки безценни снимки от въздуха, направени над София, Двореца във Врана, Пловдив, Варна и други по-големи и по-малки населени места.
През август 1926 година 8 български авиатори предприемат нещо, което дотогава никога не е било правено в България. На борда на четири самолета ДАР "Узунов 1", българско серийно производство, те предприемат обиколка на страната и изработват първата летателна карта на България. Предполага се, че именно те са авторите и на десетки безценни снимки от въздуха, направени над София, Двореца във Врана, Пловдив, Варна и други по-големи и по-малки населени места.
Ето ви една от тези снимки, на нея ясно се вижда днешният булевард "Евлоги Георгиев", в участъка между Орлов мост и Военната академия.
Снимка: Изгубената България
По онова време, този днес централен квартал, е практически извън града. Нито булевардът, нито околните пресечки, имат настилки. Все още се работи по коритото на реката, мостовете са временни и не са на мястото, на което са днес. Днешното мостче, което свързва улиците "Васил Априлов" и "Николай Гогол" е с двадесетина метра по-близо до Орлов мост. По "Гогол", чието първо име е "Тракия"(!), има едва няколко къщи.
Добрата новина е, че някои от тях, изящни образци на виенската архитектура от началото на века, все още могат да бъдат видени, при това в учудващо добро състояние.
Други, по-скромни, но въпреки това уникални, и затова обявени при социализма за паметници на архитуктурата, от години тънат в занемара.
Две от тях виждате на снимката от 1926 година.
На ъгъла на булеварда, наричан от махалата "Канала", и ул. "Гогол", двете къщи, с опадала жълта мазилка и оковани в решетки прозорци, чакат смирено своята гибел. Дълги години за тях се грижеше общината, като в замяна пускаше там "временни" обитатели. В средата на 90-те години и последните от тях напуснаха, после новите собственици от демократичните времена не можаха да се споразумеят какво да направят с тях. Появи се предприемчив ливански гражданин, който искаше да направи ресторант в едната от тях, но кризата провали опитите му и изяде направените в сградата инвестиции...
Предприетите от живеещите в махалата опити Столичната община да бъде привлечена като спасител на красивите сгради не дадоха особени резултати и са на път да се провалят окончателно. Аргументите - става дума за "частна собственост", в чиято съдба Общината не може да се бърка.
След предписание на органите на реда бяха заковани вратите и прозорците, за да бъде затруднен достъпът на клошари, но ценните орнаменти на балконите от ковано желязо и другите невъзстановими украшения на сградите, отдавна вече бяха предадени на вторични суровини...
Дошло е време ние, живеещите в София, да надигнем глас, да предизвикаме Общината и Парламента и да направим и невъзможното, за да спасим от унищожение стотиците, може би и хиляди в страната, образци на изящната българска архитектура от началото на ХХ век! Ако се съди по уродливата ни съвременна архитектура, заляла София и някои от големите градове, чийто отличителен белег са липсата на индивидуалност, нелепите кули и дефицита на прави ъгли в зданието, тези сгради могат да станат добро учебно помагало на българските архитекти.
За да не ни е срам, когато сравняваме техните творения с тези на техните предшественици.