Статията е публикувана в общинското списание "Сердика", бр. 2 от 1937 г.
Проф. Д-р Б. Филов
СОФИЙСКАТА ЦЪРКВА СВ. СОФИЯ
Между малкото запазени до сега старинни сгради на нашата столица, църквата Св. София е заела безспорно най-видно място. Наистина, тази църква не е най-старата сграда на града. Църквата Св. Георги, старата Гюл-джамия, която е била построена първоначално като римска баня още в III в. сл. Хр., е значително по-стара от нея. Обаче църквата Св. София представя много по-голям интерес не само в архитектурно-историческо отношение, но така също и като паметник, който е дал днешното име на града. Не напразно в по-старо време са съществували толкова легенди за църквата Св. София, които са приписвали нейното съграждане на някоя си принцеса София, от фамилията на Константина Велики, която била привлечена в София от хубавото местоположение и здравия въздух на града и която му оставила и името си.
Днес църквата Св. София, след нейната пълна реставрация, е изгубила вече твърде много от своя старинен характер. На обикновения наблюдател, който не е запознат със старите архитектурни форми, тя прави впечатление на една модерна сграда. Обаче специалистите лесно ще открият в нея и под този й вид един интересен паметник на далечното минало, какъвто те напразно биха търсили в другите страни на Балканския полуостров.
В първите дни след Освобождението
По своята форма църквата Св. София представя трикорабна засводена куполна базилика с две странични пристройки на фасадата. Това, което отличава най-много тази църква от всички други подобни постройки в източно-християнската архитектура, е нейният напречен кораб и нейната удължена апсида, които придават на плана й формата на латински кръст. Това обстоятелство, както и други някои конструктивни особености, сближават църквата Св. София с романските църкви в западна Европа. Обаче произхождението на нейната архитектурна форма трябва да се дири не в западна Европа, а в Мала-Азия, дето изобщо е била създадена засводена куполна базилика. Всички характерни особености на църквата Св. София намиратъ своите аналогии в малоазиатската старо-християнска архитектура. Такива особености са напр. увеличението на предапсидното пространство посредством един квадрат; страничните пристройки на фасадата, които излизат вън от общия план на църквата; разположението на прозорците в групи от по два или три наедно; липсата на трибуни върху страничните кораби и други подобни.
"Св. София" преди възстановяването й с останки от турското минаре
Обаче от това още съвсем не следва, че църквата Св. София е чужда на строителните традиции от старо-християнската епоха в нашите земи. Напротив, като архитектурен паметник, тази църква може да се обясни и да се разбере само в най-тясна връзка със старохристианските архитектурни паметници в България. Базиликалните постройки са били изобщо широко разпространени у нас през старохристианската епоха и са се запазили чак до XI век, додето те в Цариград след VI век вече не са се строили. Ние притежаваме в България цяла редица големи църковни постройки от старохристиянската епоха, които показват същия архитектурен стил и същия начин на строеж, каквито намираме и в църквата Св. София, макар в тях да липсват романските елементи, които отличават тази църква. Особено голямо сходство показват старата митрополия в Месемврия и Самуиловата църква в Преспа, които са също така трикорабни базилики с дебели четвъртити пиластри като църквата Св. София. Следователно, тази сграда се явява като един извънредно типичен представител на старата църковна архитектура в нашите земи. Нейното голямо значение в архитектурно-историческо отношение почива на обстоятелството, че в нея, както в никоя друга сграда на Балканския полуостров, ние намираме комбинирани особеностите на източно-християнската архитектура с тази на романската архитектура в западна Европа. По тази причина тя хвърля особена светлина върху все още спорния въпрос за произхождението на романската архитектура.
Църквата Св. София, като архитектурен паметник, можа да бъде изследвана по-подробно през 1910 и 1911 година, когато в нея бяха предприети разкопки със средства от фонда „История на София", създаден по това време от Софийската община. Тези разкопки дадоха възможност не само да се състави точния план на църквата, но изясниха така също в много отношения и нейната история. Оказа се, че на това място още в началото на IV век е била построена една малка църквица, която е служила като гробищна църква на разположения наоколо обширен старо-християнски некропол. Подът на тази църква е бил покрит с красива разноцветна мозайка, която е още напълно запазена и която може и сега още да се види под пода на сегашната сграда. Тази първоначална църквица е била разрушена вероятно от вестготите през време на техните нашествия от 366 до 382 година, когато е бил превзет от тях и градът София. Върху нейните развалини в началото на V век е била построена втора, значително по-голяма църква, основите на която бяха разкрити през време на разкопките. Тази църква е имала също така хубав мозаичен под, голяма част от който е още запазен. Обаче и тази църква не е съществувала дълго време. Тя е била разрушена, както изглежда, в 447 година, при превземането на София от хуните, когато целият град е бил опустошен от тях.
Старохристиянският некропол, който беше разкрит около тези две най-стари църкви в София, се е състоял от зидани с тухли гробници, отчасти засводени, отчасти покрити отгоре с големи плочи. Повечето от тези гробници са били разрушени още в старо време, обаче откриха се и някои, които бяха запазени непокътнати. Най-значителните от тях бяха изписани с изображения, които представяха било различни старохристиянски символи, било растителни орнаменти. В една от тях бе намерена богато орнаментирана сребърна мощехранителница от IV век, която сега се пази в Народния музей. Интересни предмети бяха открити и в по-късните гробове, които са се намирали около църквата Св. София или в самата нея. От тези предмети заслужават да се изтъкнат два златни пръстена от XIV век, от които единият има надпис „Витомиров пръстен", а другият— „Ходоров пръстен".
Църквата "Св. София" преди (дясно) и след (ляво) реставрацията
Сегашната църква Св. София е третата по ред църква издигната на това място. Точната дата на нейното съграждане не може да се установи, обаче редица съображения говорят в полза на VI век.
На всеки случай църквата датира от предибългарско време и не може да се постави по-късно от VII или началото на VIII век.
Върху по-нататъшните съдбини на църквата не може да се каже много нещо. Тя е била безспорно най-голямата и най-хубавата църква в София и е служила през българската епоха като митрополитска църква на града. С това се обяснява и обстоятелството, че градът през това време е получил нейното име. След покоряването на София от турците църквата изглежда отчасти да е била разрушена и да е била изоставена. По-късно тя е служила на турците като склад на оръжия. Според сведенията на пътешествениците, през XVI век тя е била вече доста много разрушена. Нейното обръщане в джамия е станало малко по-късно, а именно между 1580 и 1600 год., във времето на великия везир Слауш-паша, хърватин по произхождение, чието име джамията е носила дълго време. По този случай сградата е била основно ремонтирана и тези турски поправки можаха подробно да се установят при нейното проучване в 1910 година.
Сградата е започнала да се руши наново през XIX век. Тя е пострадала твърде много при двете големи земетресения, които са станали в София на 23 март 1818 година и на 18 септемврий 1858 година. След това последното земетресение, когато голяма част от нея е била съборена, тя е била наново изоставена като развалина. Едва от 1900 година насам започна нейното възстановяване като църква и днес ние я виждаме вече възстановена напълно в нейната първоначална форма така, както тя е била съградена още в VI век. Въпреки всички разрушения и превратности на съдбата, сградата се бе добре запазила във всички свои съществени части и това обстоятелство улесни твърде много нейното възстановяване.
Част от мозайката в апсидата на „Св. София"
Днешната българска столица не притежава друг паметник, който да е тъй тясно свързан с нейната история и който да отражава тъй нагледно цялото нейно многовековно минало. Днес софийските граждани възнасят наново своите молитви към Бога в тоя старинен храм, който е бил свидетел още на първите християнски времена в България. Обаче за неговата украса и за неговия външен вид ще трябва да се направи още доста много, за да може той с достойнство да заеме почетното място, което историята му е отредила в Столицата на България.