26.02.2014 г.

Ресторант "Гамбринус"


Крикор Асланян

Митичен цар на Фландрия и херцог Брабантски. Според легендата той се оженил за египетската богиня на плодородието Изида. Тя го научила да вари бира и той е смятан за първия производител на тази толкова обичана напитка. Ако Бакхус е бог на виното, то Гамбринус е бог на Пивото. Не случайно в Чехия една от най-известните пивоварни носи името му. По света има много питейни заведения, които са кръстени на този митичен цар, считан за първия пивовар на света.

През втората половина на 60-те години в София на улица "Цар Симеон" 80 беше открит ресторант, който носеше това име. Ние тогава не знаехме какво е това Гамбринус и защо ресторанта носи това име (нямаше компютри и интернет, за да се информираме).

“Гамбринус” веднага стана любимо заведение на софиянци. Привличаха ни няколко неща. Просторната зала с балкон и оркестрина, високите тавани, които не даваха възможност на цигарения дим да се стеле над масите, хубавата скара и други специалитети от българската национална кухня и най-вече музиката. В “Гамбринус” свиреше малък оркестър и певци пееха любимите шлагери на софиянци - тъй наречените “стари градски песни”. Оркестърът заемаше оркестрината под балкона и ние ходехме да се веселим и хапнем вкусна скара, обилно полята с вина, ракии и бира - според вкуса на клиентите.

Интериорът на ресторанта в началото на 70-те години

С моите съученици от техникум “Сталин” имахме традицията да се събираме през пет години. Бяхме завършили през 1955 г. и 1970 беше петнадесетгодишнината от завършването ни. Решихме този път да се съберем в “Гамбринус”. Не си спомням дали преди това бях посещавал този “моден” ресторант, но сбирката на класа категорично трябваше да стане в този нашумял ресторант.

Естествено предварително резервирахме маса долу близо до прозорците, които гледаха към улицата.  Навярно сме били около 10-12 души, обикновено толкова се отзоваваха на сбирките ни. И без това класът ни беше малък, не повече от 20-25 човека. Имаше момчета и от провинцията, на които бяхме загубили дирите.

Една след друга се редуваха познатите мелодии - Гошо хубавеца, Двете съседки, Вий спомняте ли си госпожо, Черен влак се композира, Червената ти връзка и т.н. Не знам имената на певците, нито пък на музикантите, но свиреха и пееха много добре. В “Гамбринус” винаги цареше хубаво настроение, хората се веселяха, забравяха за няколко часа ежедневните проблеми, общуваха с непознати от съседните маси и в един момент се оказваше, че в “Гамбринус” има една единствена весела компания.

В заведението беше чисто, масите покрити с бели покривки, келнерите спретнати и вежливи, а за оркестъра и певците да не говорим. Без да преувеличавам, в първите години “Гамбринус” беше едно елитно заведение, което много бързо беше станало любимо на софиянци. Ако не си ангажираш маса предварително, беше невъзможно да намериш такава, случайно минавайки от там.

Както вече споменах, менюто беше чисто българско, предимно скара - кебапчета, кюфтета, пържоли и шишчета, вкусни пресни салати и мезета за гастрономи. Ооо, да не забравя любимите ми “нервозни кюфтета”, които пареха на езика и възбуждаха апетита.

Но както изисква традицията в нашата мила Родина, всяко чудо за три дни. Постепенно покривките станаха не дотам чисти и изгладени, сервитьорите станаха бавни и не особено вежливи. Често думичката “няма” разваляше настроението на посетителите, оркестърът също намали състава си, остана само една второкласна певица и т.н. С една дума от елитно заведение “Гамбринус” се превърна в обикновена махленска кръчма и един хубав ден, не помня кога, затвори вратите си.

Идеята беше прекрасна, и беше осъществена много добре, ако “Гамбринус” беше попаднал в ръцете на мераклия човек, който да иска да запази това нестандартно заведение, то можеше да привлича столичани и гости на София и до днес.

В София липсва такова заведение и не разбирам защо предприемчиви българи не прегръщат идеята и да я реализират. Един нов “Гамринус” би бил интерсен туристически обект, където чужденците биха опитали вкусни български ястия, вина и ракии, биха слушали шедьоврите на градския ни фолклор, и вместо да се напъват безуспешно да откриват китайски, мексикански и арабски ресторанти, да възродят тази прекрасна бирария, наречена “Гамбринус” в чест на Царя Пивовар.

Мястото днес


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...