Из общинското списание "Сердика", книга 4 от 1939 г.
Р. М.
НОВАТА КВАРТАЛНА БАНЯ В ПОДУЕНЕ
Един от големите въпроси, които днешната Столична общинска управа бързо и успешно разреши, е тоя за правилно използуване Софийския минерален извор и за създаване квартални и летни слънчеви бани.
До 1934 години в София имаше три общински бани: Голямата минерална баня (с водолечебно отделение и народна душова баня), Малката минерална баня и Квартална баня в „Три кладенци“.
Освен тия бани, софийското гражданство се ползуваше, главно за лечебни цели, от държавните минерални бани в: Овча Купел, Горня Баня и Княжево, а също така от частните летни бани: Диана бад и Витоша бад.
Тристахилядното население на Столицата през 1937 год. е направило следните къпания:
В Голямата минерална баня - 827.132
В Малката народна баня - 359.359
В Народната баня - 222.753
В баня „Три Кладенци" - 266.703
В баня „Овча Купел“ - 131.598
В баня „Горня Баня“ - 193.624
В баня „Княжево“ - 65.917
В Диана бад (около) - 16.000
Във Витоша бад (около) - 5.000
Липсата на бани, особено такива с достъпни за бедните граждани цени, е причина за малкото къпания, а същевременно и за натрупване посетители през известни часове на деня и известни дни на седмицата.
Положението на общинските бански сгради и тяхната поддръжка, особено на сградата на Голямата минерална баня, бе доста занемарено. Разрушенията по стените на Голямата минерална баня бяха станали опасни за сградата. Тия разрушения са причинени от липса на двойни стени в помещенията с топла вода и пара, от липса на добра вентилация и поради постоянно потъналите във вода основи на сградата, вследствие повреди в канализацията. Банята разполагаше със стари, полугодни, станали неекономични и опасни за по-нататъшно използуване парни котли.
Трябваше час по-скоро да се предприеме преустройство на сградите и то според финансовите възможности на Общината. Преди да се разгледа и постави на разрешение въпросът за окончателно уреждане банския въпрос в София, трябваше да се премахне опасността от рушение на сградите и от изхабените, почти негодни парни котли.
Главните работи, които се предприеха в това отношение, са:
а) Преустрои се повредената банска канализация, за което се изразходваха - 190.340 лева.
б) Построи се нова банска инсталация, която служи същевременно за отопление на голямото общинско здание на ъгъла на улиците Сердика и Триадица и която се състои от:
Ново котлено помещение на стойност 675.000 лв.
Нов бански висок кумин - 544.670 лв.
Нови котли за бездимно горене - 2.150.000 лв.
Чрез това преустройство на отоплителната инсталация още през първата година (1937 г.) се економисаха 343 тона въглища и, понеже сега при новата инсталация се употребяват III качество въглища вместо I качество, получи се економия само от въглищата 713.237 лева.
в) Преустрои се и се разшири старото помещение на Водолечебния институт с отмъглителна, вентилацонна и електрическа инсталации, за която цел се изразходваха 948.930 лева.
г) Направи се нов вход и чакалня за Народната баня, на стойност 175 320 лева.
д) Предприеха се ремонти на вентилацията, водната и електрическата мрежи, покрива и пр. на стойност 264.780 лева.
е) Организира се продажба на естествена и газирана минерална вода. През 1938 година Общината е имала брутен приход от естествена минерална вода 271.050 лева и от газирана — 386.820 лв. или общо — 657.870 лева.
След като се извършиха най-необходимите работи по заздравяване сградите и добро стопанисване на банското предприятие, възприе се следната програма за окончателно уреждане банския въпрос в София, а именно:
а) Да остане сегашната Голяма минерална баня като водолечебна баня, без по-нататъшно нейно разширение.
б) Да се започне постройка на няколко квартални бани и летни слънчеви бани за по-добро обслужване на гражданите.
в) След като се довършат кварталните бани, да се започне основен ремонт на Голямата минерална баня с направа на двойни стени в парните отделения, нова вентилация, прегрупирване служебните отделения и пр.
г) Да се построи голям Водолечебен институт с хотел и всички модерни инсталации на мястото на Малката минерална баня, за да се използува лечебността на водата през зимата и за тежко болни, каквито идват от всички краища на страната ни.
Откриване банята в присъствие на г. Кмета, бившия кмет г. Вл. Вазов, членовете на Общинската управа и Общинския съвет
Тая програма почна бързо и планомерно да се реализира, а именно:
а) Построи се Квартална баня в Подуене, на стойност 7.500.000 лева, която се откри в експлоатация на 28. III. 1939 г.
б) Построи се Квартална баня в Долни Лозенец, която в скоро време ще бъде готова. Тя има 23 душове, народна пералня и др. и ще костува 2.510.000 лева.
в) Построи се Лятна слънчева баня в Борисовата градина, която скоро ще бъде готова и открита в експлоатация. Тя има 4 басейни, 188 кабини за мъже и за жени и ще костува 7.130.000 лева.
г) Предвидиха се 1.500.000 лева за постройка на Втора лятна слънчева баня в квартал Разсадника. Постройката на тая баня почва тая пролет.
д) Предвидиха се 2.500.000 лева за постройка на Голям водолечебен институт на мястото на сегашната Малка баня. Постройката ще почне идната година, щом се съставят окончателните планове и се съберат още парични средства.
е) Състави се проект за постройка на още една Квартална баня при Клементинската болница за обслужване кварталите около гарата и с. Надежда.
На 28. III. 1939 г. се отпразнува едно скромно, но с голямо значение за града постижение — резултат от творчеството за днешната Столична общинска управа и Общински съвет.
Тая нова техническа и стопанска придобивка е Кварталната баня в Подуене, за която даваме следните сведения:
Строежът на банята започна през 1935 година, когато се възложи грубата строителна част на предприемача Н. Иванов. Тоя предприемач извърши само основите и зидарията на сутерена до първата плоча и, поради неустойка от негова страна, предприятието се ликвидира. Бяха извършени работи на стойност 344.605 лева.
През 1937 година се възложи на предприемача Н. Антонов пълното завършване на постройката, на стойност 3.996.880 лева.
Паралелно с това, се възложи на предприемача инж. А. П. Стоилов направата на бански, отоплителни, вентилационни и други машинни инсталации, на стойност 1.342.645 лева.
След отпускане новите бюджетни средства през 1938 год., бяха възложени останалите предприятия:
Доставка и монтаж на парните котли и съоръженията им, на предприемача инж. Пиперков и Цорна, на стойност 1.235.920
Направа на електрическите инсталации: силнотокова — на предприемача А. Е. Г. на стойност 196.890 лева и слаботокова — на предприемача "Сименс" на стойност 143.633 лева.
Така че, строителните работи на новата баня възлизат 4.341.485 лева, а инсталациите — на 2.915.088 лева, общо на — 7.260.573 лева или кръгло, с евентуалните увеличения по окончателните ситуации, на 7.500.000 лева.
Главната сграда (партер и сутерен) има 590 кв. м. застроена площ, а стълбището, терасата, водната кула, навесът и куминът — 174 кв. м. или общо—764 кв. м. Застроената кубатура възлиза на 6.000 куб. метра.
Курни и душове на Подуенската баня
Банята има следните помещения:
В партера: тераса, чакалня, каса, канцелария.
Отделение за жени: обща съблекалня с 73 шкафчета и обща къпалня с 32 душове, 12 курни и 2 бидета. Отделно 12 душове-кабини.
Отделение за мъже: обща съблекалня с 72 шкафчета и обща къпалня с 23 душове и 12 курни. Отделно 16 душове-кабини.
В сутерена: народна пералня с 24 двойни корита, едното за дезинфекциране бельото чрез вряща вода, а другото за изпиране. Тук са служебната пералня, сушилнята, гладачната, канцеларията, складовете и др.
Върху сегашната сграда може в бъдеще да се надстрои още един етаж.
Районът на банята обема кварталите: Подуене, Мария Луиза, Баталиона, Слатинския редут, Докторската градина, Хаджи Димитър, Пладнището, Сухата река и Кюлюците — население от 45,000 души.
При траене на къпането от 45 минути, в банята могат да се окъпят през тия 45 минути 85 жени и 88 мъже — общо 173 души. При целодневно използуване на банята могат да се окъпят от 8 до 12 1/2 часа — 1.211 души и от 15 до 20 1/2 часа — 1.903 души, общо — 3.114 души.
Предполага се, че дневно могат да се къпят средно поне 1.000 до 1.200 души.
При определената такса 5 лева за къпане в общите къпални и 8 лева в душовете-кабини, дневно Общината може да има приход както следва: от 1.000 души по 5 лева и от 200 души по 8 лева—1.600 лв. или общо 6.600 лв. дневно.
Котлите на Подуенската баня
Годишният разход за банята, заедно с пералнята, ще възлезе на около 1.500.000 лева, от които за персонал 465.000, за въглища 200.000 лв. за вода 500.000 лв., и др.. Така че, Общината от тая квартална баня ще си покрива направените разходи. При това тая баня ще бъде от голяма полза за гражданството в културно и здравно отношение. В бъдеще с направа на новия етаж, като се използуват сегашните скъпи бански инсталации, ще се създат условия за къпане при още по-ниски цени.
Проектът на банята и ръководството по изпълнение строителните и други работи е дело на общинските техници при Градоустройствената дирекция. Проектът на строителните работи е на арх. Генов, а тоя на инсталациите — на маш. инж. Гигов.
В съседство с банята е новопостроената V-та Градска лечебница. Тук ще бъдат построени общинските сгради за районно кметско представителство, квартални хали и др.
При банята се намира голяма градска градина, която сега се разширява и подобрява.
Вижте също: Баните в Стара София