През 1923 година пожар изпепелява до основи сградата на Нродния театър в София. Ето как тогавашната преса отразява страшната катастрофа, сполетяла народния храм на изкуството.
Каре от списание "Илюстрация Светлина"
Пожара в Народния театр
Из в-к "Пряпорец", 12 февруари 1923 г.
Из в-к "Пряпорец", 12 февруари 1923 г.
Народния театр, гордостта и славата на България, изгоря. Грамадни огнени пламъци в миг го обзеха и унищожиха. Днес той представлява развалини. Печално се веят празничните знамена, останали от юбилея; самотни далече летят лавровите листа от разкъсаните венци, дарени на театра... И болка свива сърцето, скръб гърчи душата. Млади и стари плачеха, когато гледаха, как пламъците рушеха единствения народен храм на изкуството. Съдба! Открит през 1907 г. със скандали, след 15-годишно съществуване, юбилейното му тържество бе помрачено с извършения атентат в него. Една седмица след това той бе унищожен.
Народния театр изгоря!
Към 8 ч. вечерта в цела София от уста на уста се разнасяше: "Народния театр изгоря!", а грамадния пожар се виждаше отвсекаде. Целата Столица се стече да види пожара. Всички улици към него беха задръстени от народ.
Как е избухнал пожара? Очевидци от публиката и артисти разправят следното:
В събота, 10 т. м., се даваше за трети път апотеоза на родното драматическо изкуство. Постановките на пиесите са такива, каквито са били преди 65 години — при осветлението от свещи и газеничета. Представлението започва в 7 ч. Играе се най-първо "Михал мишкоед". Нищо не става. Почва се петото действие от "Многострадалната Геновева". Двете газеничета от страни на примитивната завеса — обикновено платно — блещукат. Никой не би подозрел нещо. Но тъкмо по средата на действието, слабо подухване на сцената, а на нея винаги ветър лесно се образува, разлюлява пламъка на газеничето отлево до пердето. В тоя момент некои от публиката са видели, как малко пламъче е пропълзело нагоре към проспектите. Един от служителите на сцената забелезва пламъчето и дръпва пердето, за да го смъкне. То се разлюлява, усилва пламъка, който засяга проспектите и ги възпламенява. Обгорели части от тех започват да падат на сцената.
Суматохата
Публиката вижда всичко това, но успева да запази на първо време спокойствие, още повече че веднага завесите се спускат и никой не знае какво става на сцената. Спуска се и тежката железна завеса, но тя слиза близо на един метр над сцената и спира. Пламъците от разразилия се на сцената пожар през празното место нахълтват в салона и облизват първите редове. Всичко това обаче става в много скоро време. Публиката настава и хуква да бега към изходите. Но те са затворени. Стражарите, които охраняват театра, след атентата, получили заповед, след като стане нещо в него, да затварят вратите. Те помислили, че е станал пак атентат и затварят вратите. Тогава публиката почва да търси други изходи — през прозорците и терасите на театъра. Най-лошо е било положението на публиката от втория ранг. Тя излиза на терасата за пушене и оттам некои почват да скачат. Картината е ужасна: деца, жени, мъже се надпреварят да се спасят. Отвред се носят сърцераздирателни писъци. Пламъците са обхванали вече целия театр. Контузените и с обгорели лица са много, Почна се веднага спасителната работа, в която похвално участие взе само гражданството.
Пожарната команда
Пристигна и пожарната команда, но с половин час закъснение, с една помпа, без вода и т. н. 20 мн. требваше да минат, за да успее да сглоби и прикачи на третия етаж късата стълба. Стълби за спасение, по нареждане на царя, който веднага се яви на пожара, се донесоха от Двореца, също дюшеци, а маркучи граждани са ходили да вземат от Борисовата градина. За лошата организация на пожарната команда доказателство са и българските псувни на министр Омарчевски.
Но каква пожарна команда можем да имаме, когато пожарния й командир Тролев, специализирал се дълго време в чужбина, бе неотдавна уволнен, а опитните стари пожарникари уволнени от 7-членната комисия?
Спасителната работа
От сцената пожара бързо се разразява по посока към задната част на театра, дето са канцелариите, гардеробите и склада с декорите и реквизитите. Всичко в театра е лесно запаляемо — чам, мрежи, мукава, при това напоено с безир, блажни бои. В половин час всичко е в пламъци. Артисти и граждани усилено работят за спасяването на каквото може. Полицията и войската, нека подчертаем, бегаше от пламъците и прояви слаба деятелност. Затова толкова по-голямо очудване и възторг буди самоотвержеността и храбростта на артисти, граждани и ученици. Царя сам се промъкваше сред пламъците и даваше нареждане за спасяването.
По-големата част от гардероба е спасена. Това се дължи на артистите от драмата: Г. Стаматов, Тачо Танев, Коста Стоянов, Денизов, В. Райков и др., от операта: Петр Золотович, П. Димитров, Петр Райчев и др. Стаматов, Тачев и Золотович до полунощ вършиха своята спасителна работа.
Най-важното за една опера, нейните инструменти, ноти, оркестрации и всичко друго е спасено. След два дена операта би могла да играе. Кому са дължи това? На главния оперен диригент М. М. Златин, който като луд тичаше из пламъците и викаше само това: "Ноти, ноти спасявайте"... И работиха самотвержено: артиста Г. Дончев, инспициента Ив. Попов, втория концертмайстор И. Ступел (той спаси всички инструменти), втория цигулар Тод. Дончев (нему пожара запали дрехите и пожарникарите го угасиха), оперния артист Славчо Филев и хористката г-ца Станишева. Требва да споменем и младия лекар д-р Билдирев, който спасяваше вещи и даваше медицинска помощ на падналите в безсъзнание. Той се движеше сред най-големите пламъци.
Оперния артист Г. Дончев, почти просълзен спасява и вика: "Това е наше, на цел народ"... Царя, намерил се зад него, добавя: ..."На цела България. Спасявайте всичко!"
На липсват и куриози. При спасяването на гардероба, П. Райчев хваща едни редингот. Райчев го подхвърля на Золотович. Още когато редингота лети, Золотович вика: "Моя редингот, моя редингот"... Поема собствения си редингот, хвърля го на друг и продължава работа си.
Благодарение на железната завеса, пожара не в могъл да проникне в салона и публиката много спокойно е могла да го напусне. Обгорели са само ложите до сцената: царската и министерската и тези под и над тех. Но салона и ранговете са а развалини. Опасявайки се да не би пожара да нахлуе в салона, всички столове са изкъртени, драпериите изкъсани, полилеите изпочупени и пр.
Затихването на пожара
Към 2 ч. след полунощ прокурора Байданов, придружен от директора на театра и др. лица обходи театра. Вътре той представляваше грамадна черна дупка и всичко в развалини. Стопена е и железната завеса.
Ако пожарната команда би действувала добре, поне склада с декорите би могъл да се спаси, като се пресече прохода, който го е съединявал с театра. Всички декори са унищожени. Запазено е обаче неповредено машинното отделение с електрическите машини.
Отговорността
Установено е, че пожара е причинен от газеничето. При гостуването си преди една неделя, г. Грол, управителя на белградския народен театр, е казал на директора Цанков, че е много опасно и рискувано да се служи с газеничета и че в Белград никога не биха си послужили с тех. При друг един случай е правена ревизия и констатирано, че всички маркучи са скъсани, кранове за вода не действуват и пр. И при все това никакви мерки не са взети.
Жертви, материали и човешки ие са малки. Знае се, че досега са умрели двама души, а ранените по-тежко са 10.
Театра е осигурен само за 10 милиона лева. Загубите са над 40 милиона.
Изпепеленият Народен театър, поглед от юг
За възстановяването на театъра можете да прочетете тук