3.11.2015 г.

Столичната пожарна команда


Статия от общинското списание "Сердика", книга 2 от 1939 г.


Георги Калев

СТОЛИЧНА ПОЖАРНА КОМАНДА

Софийската пожарна команда, която днес се реди в числото на най-добре уредените европейски пожарни команди, а по бързина, дисциплина и ред държи първенствующе място между тях, излезе от фазата на своето детство едва в най-ново време, т. е. след Голямата война.

От 1888 год. до 1918 год. София се охраняваше от пожари чрез една централна пожарна команда и един пожарен клон. Техническият състав на тия две команди се състоеше от четири конни отделения с дванадесет водоносни бурета и две обозни коли.

През 1918 год. бе открит още един пожарен клон, който предизвика и едно малко увеличение в техническия състав на командата.

Пет години по-късно бе доставена и първата механическа стълба, която беше возена от коне.

Столичната пожарна команда на излизане от гаража

Личният състав на Столичната пожарна команда през тоя период (1888—1918 г.) беше различен по броя на пожарникарите и се обуславяше от особените интереси и от личното усмотрение на управляващите в дадено време партии. Едва след големия пожар на Народния Театър, който нанесе значителни щети на Държавата, се видя страшната изостаналост на пожарното дело в Столицата, от една страна, а от друга — нуждата от една добра и сериозна организация за него. И същата 1923 тогавашният министър на вътрешните работи г. генерал Русев назначи за началник на Софийската пожарна команда и за инструктор по пожарното дело г. Юрий П. Захарчук.

Приетата от новия началник команда се намираше в доста неуредено състояние. Дезорганизирани и чужди на истински ред и дисциплина, пожарникарите представляваха само сбор от хора, всички протежета на някой „силен на деня“ хора, лишени, както от образование, така и от елементарни познания по службата. Случваше се, при тревога или при някой друг бърз случай, мнозина от тях да бъдат викани от съседните на командата кафенета, а нерядко явление беше и това, някоя от машините да пристигне на мястото на пожара само с кочияша си и с един от дежурните по обслужването й пожарникари.

Първата грижа на новия командир беше да въведе ред и дисциплина всред личния състав и да му осигури стабилитет, без който никакво сериозно отношение към службата не може да се очаква.

Когато, след много труд и усилия и с много настоявания пред съответната Общинска управа, тоя въпрос беше разрешен, можеше вече да се мисли за нововъведения и в техническата част, съоръженията и пожарния парк.

През 1925 г. Общината достави автомобилни пожарни коли. На първо време биват доставени три автомобила, система „Renauld": една помпа, една водоноска и една комбинация от помпа и водоноска. С тия три коли се слага начало на моторизацията на пожарната команда в София и въобще в България, а чрез тях става и едно прескачане в реда на развитието на пожарното дело, което във всички други страни нормално премина своите три фази: на конните пожарни команди, на парните и най-после на автомобилните. У нас, следователно, средната фаза, а именно на парната пожарна машина, бе изоставена и направо се премина към автомобилната моторна машина.

Пожарен автомобил при действие

Две години по-късно, през 1927 r. бяха доставени още две коли: една помпо-водоноска система „Renauld“ и една автомобилна автоматична стълба „Magirus“, за която общината заплати крупната сума от 1,200,000 лв.

През 1929 г. и следващата 1930 г. паркът се увеличи с две нови помпо-водоноски система „Merzedes“, а през 1931 г., с други две помпо-водоноски система „Fiat-Spa“ и с два автомобила, подарени на командата от българското дружество Червен Кръст. Единият от тия автомобили бе приспособен за инструментална помощна кола и като такъв изпълнява дежурство и до днес, а другият представляваше санитарна линейка-болница система „Fiat-Spa“.


Цели шест години с тая кола пожарникарите извършваха службата за даване първа и бърза помощ при нещастни случаи, за която служба г. Захарчук уреди при централната пожарникарска казарма специален лазарет с постоянно дежурен лекар.

В началото на 1938 г. Общината построи специална Спасителна станция, достави и нова санитарна линейка и предаде официално учредената вече служба за даване първа и бърза помощ при нещастни случаи към Санитарното отделение на Общината, което пое грижата за нея.

През януарий 1938 г. Столичната община направи нова доставка за нуждите на пожарната команда. Доставени бяха две нови помпи-водоноски система Форд, тъй като някои от старите автомобили вече бяха отдавна преминали годините на своята издръжливост и не ги бракуваха още само благодарение на отличното поддържане в чистота и ред, чрез което се крепеше тяхната издръжливост за работа.

По тоя начин, напълно моторизирана и модернизирана, днес Столичната пожарна команда разполага с автомобилен парк от тринадесет пожарни единици, всички отлично запазени и поддържани в най-добър ред.

Учебни занятия на Столичните пожарникари

В пожарно отношение София е разделена на четири района, охранявани от отделенията на една централа и три пожарни клона.

Централата, заемаща един малък квартал между улиците Раковски, Искър, Бенковски и Екзарх Йосиф, се обслужва от 120 души пожарникари, осем души старши пожарникари, и един вахмистър. Тук е също и седалището на началника на Столичната пожарна команда и на неговия помощник. Тъй като г. Захарчук е и инспектор по пожарното дело при Министерството на вътрешните работи и народното здраве, то от тук се ръководи организирането и на пожарното дело в цялата страна. При същата централа се намира и канцеларията на Столичната пожарна команда.

Първи пожарен клон, нова модерна сграда, строена през 1935 год., се намира в квартала „Три кладенци“. Обслужва се от осемнадесет души младши пожарникари и двама старши пожарникари. Завежда се от единия от помощниците на г. Захарчук. До края на 1937 г. в техническия състав на тоя клон влизаха две автопомповодоноски система „Renauld“ и едно конно отделение, което в началото на 1938 г., при пълното моторизиране на Софийската пожарна команда, бе извадено от употребление. Също така ликвидирани бяха конните отделения и на останалите два пожарни клона, на които, в замяна на конните машини, бяха изпратени по една автомобилна пожарна кола.

Втори пожарен клон, старо и неудобно здание, се намира в „Лозенец“. Разполага с една автомобилна помпа-водоноска система „Fiat“ и се обслужва от осем души младши и един старши пожарникари. Завежда се от старшия пожарникар.

Трети пожарен клон е нова и модерна сграда. Намира се при гарата. Строена е през 1935 г. с материалната подкрепа на Главната дирекция на железниците, тъй като в задачите на тоя клон влиза охраната на Софийската гара, на ж.-п. работилница и на магазините и складовете на сточната гара. Клонът засега разполага с една автомобилна помпа-водоноска система „Fiat-Spa“ и с една конна механическа стълба, а се обслужва от 7 души младши и един старши пожарникари. Старшият пожарникар е и заведующ клона. Освен тях, към тоя клон са придадени и четири души служащи от Главната дирекция на железниците, които изпълняват редовна пожарникарска служба.

През изтеклата 1938 г., с въвеждане новата административна реформа за създаване Голяма София, към Столичната пожарна команда бяха придадени охраните и командите на присъединените села: Надежда, Бояна, Горна-Баня, Княжево, Драгалевци и Слатина. По тоя начинъ, обременена вече с огромен район на действие, с пунктове, отдалечени с десетки километри от София, Столичната пожарна команда се натоварва с една още по-тежка и отговорна спасителна задача, тъй като трябва да защищава срещу пожар и нови далечни обекти само с оня личен и технически състав, който е едва достатъчен дори за София. Още повече, защото присъединените селища в пожарно отношение са изостанали много назадъ Само Княжевската община разполага с автомобилна помпа-водоноска, а всички останали села имат само носими или возими ръчни помпи.

Един от проектите на Столичната община предвижда построяване една нова пожарна казарма и гараж на шосето между Княжево и Бояна, в която казарма-клон ще дежурят постоянно определено число пожарникари, готови да се притекат в помощ на околните села преди пристигане на централната команда. 

Освен отличната подготовка, която имат по пожарното дело, пожарникарите на Столичната пожарна команда са подготвени и по газово дело. От 14 години вече целият пожарен персонал на командата се упражнява в употреба на противогазови уреди и маски, като по тоя начин кръгът на неговата спасителна дейност се разширява и вън от рамките на пожарогасенето. Всички пожарникари са снабдени с газови маски, а, освен това, командата разполага и с два пълни комплекта азбестови костюми, които дават възможност, при нужда, да се прониква до обекти, недостжпни за останалите спасители. Ежеседмично се водят учения с газови маски при пълно бойно снаряжение.

Газовият отряд на Столичната пожарна команда

Вътрешният ред както при Централата, така и в клоновете, за пожарникарския персонал е един и същ. Ставане в 6 часа. До 8 часа измиване и закуска. През това време се извършва и едночасовата работа по почистване колите. От 8 до 9 часа пожарникарите се разделят на групи за почистване помещенията. От 9 часа почват упражненията в пасивна гимнастика, строй или практически упражнения с пожарните уреди. В единадесет часа се дава половинчасова почивка, а в единадесет и половина започва обедът. От дванадесет до два часа всички почиват. От два до четири часа чистене помещенията, работа из работилниците и гаража. В пет и половина вечеря. В осем часа се произвежда проверка и след това пожарникарите се освобождават от всякаква работа. Тоя неизменен ежедневен ред се нарушава само от тревогите, при които първото задължение на всеки пожарникар е отиването му на определеното място при колата.

Със специална наредба Министерството на вътрешните работи и народното здраве определи за главна база на инвентара на отделението за Обществени грижи „Столичната пожарна команда“. Инвентарът се състои от санитарни коли, триосни товарни камиони, лодки, спасителни пояси, канджи, легла, тюфлеци, палатки и други, които се разпращат, съответно нуждите на пострадалото население, при големи обществени бедствия и катастрофи. За по-голямо улеснение и бързина при даване помощ на нуждаещото се население от тия материали, централното управление на Софийската пожарна команда, което, както вече казахме, е и инспекторат при Министерството на в. р. и н. здраве, изработи план за разпределение и разпращане тоя помощен инвентар в няколко района из крайните области на страната.

Това деление съвпада с административното деление на България и по тоя начин пожарните команди в областните градове станаха второстепенни инвентарни бази за съхранение на тоя помощен материал.

Командирите на тия команди, представляващи областни пожарни ръководители, бяха задължени да се грижат както за съхранение и поддържане поверения им инвентар, така и за неговото навременно разпращане при нужда в пунктовете, засегнати от някаква катастрофа или масово обществено бедствие. При всички подобни случаи областните пожарни ръководители донасят с рапорти или телеграфически на инспектора в София, Захарчук, за движението и състоянието на поверения им инвентар.

По тоя начин, за нуждите на Софийската област от тоя помощен инвентар останаха в гаражите на Столичната пожарна команда четири триосни камиона система „Щаер“, една пътнишка триосна кола от същата система, две автомобилни линейки „Fiat“ и четири нови автомобилни линейки „Fenomen“. Освен тях, в разните клонове са разпратени лодки, канджи, палатки, легла, тюфлеци, спасителни пояси и пр. за даване първа и бърза помощ при обществени бедствия.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...