Блог Стара София: Въжарска фабрика "Иван Въжаров" в Красно село

Рекламен материал, публикуван в Български индустриално-занаятчийски албум (1926-1927)

ВЪЖАРСКА ФАБРИКА „ИВАН ВЪЖАРОВ“

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

ФАБРИКА ОСНОВАНА 1902 ГОДИНА, ПРЕОБРАЗУВАНА В АКЦ. Д-ВО 1924 Г.

Обща двигателна енергия 125 к. с.

Персонал 150 — 250 души.

Външен изглед на въжарската фабрика „Ив. Въжаров“ — Красно-село

Фабрика: Красно-село, телефон № 2973

Магазин: Пл. Св. Неделя 6, телефон № 792

Производство на всички видове въжарски изделия: канапи, върви, конци, флотски въжа и уреди, палатни върви, чистителни върви, специялни върви за амбалажи на тютюневи бали; колани, ленти, трансмисионни ремъци, всички потреби за армията, като: постромки тегличи, болнични носилки, колани за обикновенно употребление, тапицерски ленти и други.

Ив. П. Въжаров е род. 1858 г. в с. Слишовци (Трънско) и произхожда от една стара патриотична фамилия, известна и до днес в целия Трънски край, която в епохата на робството е крепила българския дух по долината на р. Ерма. От незапомнени времена, тая фамилия се занимавала с въжар. занаят, който Ив. Въжаров усвоява по наследство още от детинство. В желанието си да се специализира и запознае с новата техника по въжарството, както и да проучи основно конопената култура, той заминал за странство и обходил почти цяла Европа. След завръщането си към 1883 г. основава специялни въжарски работилници в Пловдивъ и Чирпан, а впоследствие и в Цариброд, с които дава нагледен пример за виреянето на въжарството у нас. Лишен от всякаква материялна подкрепа, пред наличността на голяма външна конкуренция и отсъствието на държавна протекция за въжарската индустрия, той с едно упорито трудолюбие е продължавал да се бори за нейното закрепване. Понеже чуждата конкуренция е виждала в неговото лице един сериозен и опасен противник в областта не само на въжарската индустрия, но и на конопената култура, употребила е всички усилия систематично да му пречи и пакости. Такъв е случая със запалването на въжарските му работилници заедно с целия инвентар. Този удар, обаче, не отчайва Ив. Въжаров. Той с удвоена енергия се заема с възстановяване на своите работилници, които слива на едно място и през 1902 год. туря началото на I-вата Българ. въжар. фабрика заедно с покойния Ц. Паяков, с когото след 20 годишно сътрудничество, се разделя по взаимно съгласие.

Ив. Въжаров смело може да се нарече родоначалник на въжарската индустрия в България, за чието преуспяване е положил неуморни усилия. Едновременно с това, обаче, Ив. Въжаров е първия виновник за въвежането на конопената култура у нас, като закупил от странство най-подбрани конопени и ленени семена, които раздавал първоначално даром на населението, а впоследствие срещу коноп. По този начин, той е успял да осъществи една благородна и полезна за нашето народно стопанство идея — чрез създаването на конопената култура да направи родната въжарска индустрия независима от чуждия пазар на сурови материяли. Днес, благодарение на него, голям брой земледелско население, както в северна така и в южна България намира прехраната си в култивирането на конопа, който всецяло се консомира от нашите въжарски фабрики и работилници. Ив. Въжаров, освен направената голяма пропаганда в страната за посяването на коноп и лен е спомогнал и за откриването на нови въжарски заведения. По негова подръжка, създадени са в страната 3—4 въжарски фабрики, 10 производ. кооперации и повече от 45 работилници.

Ив. Въжаров е основател на I-вата бьлгар. произв. кооперация „Влакнодай“ за коноп и лен, която обединява видни наши специалисти и общественици. Той притежава 14 златни и сребърни медали, 8 почетни дипломи за своето производство от всемирните изложения в Пловдив, Лондон, Брюксел, Лиеж, Милано, Виена, Петербург, Чикаго и др. Специялно за конопената култура, той е бил награден от всемирните изложения в Лондон и Чикаго — за изпратените от него израстъци от коноп 6,25 м. и лен 1,35 м. (запазени в тамошните Агрономически музеи), с най-високото отличие „Гранд при“, рекорд в целия свят.

Складирането наизтопения коноп (гръсти) в котловината на р. Марица. Поради красивия и величествен изглед на тия безбройни конопени купи, Ив. Въжаров ги е нарекал „Ц. Симеоновия лагер“.