18.10.2016 г.

Въжарска фабрика "Иван Въжаров" в Красно село


Рекламен материал, публикуван в Български индустриално-занаятчийски албум (1926-1927)


ВЪЖАРСКА ФАБРИКА „ИВАН ВЪЖАРОВ“
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ФАБРИКА ОСНОВАНА 1902 ГОДИНА, ПРЕОБРАЗУВАНА В АКЦ. Д-ВО 1924 Г.

Обща двигателна енергия 125 к. с. 
Персонал 150 — 250 души.

Външен изглед на въжарската фабрика „Ив. Въжаров“ — Красно-село

Фабрика: Красно-село, телефон № 2973
Магазин: Пл. Св. Неделя 6, телефон № 792

Производство на всички видове въжарски изделия: канапи, върви, конци, флотски въжа и уреди, палатни върви, чистителни върви, специялни върви за амбалажи на тютюневи бали; колани, ленти, трансмисионни ремъци, всички потреби за армията, като: постромки тегличи, болнични носилки, колани за обикновенно употребление, тапицерски ленти и други.


Ив. П. Въжаров е род. 1858 г. в с. Слишовци (Трънско) и произхожда от една стара патриотична фамилия, известна и до днес в целия Трънски край, която в епохата на робството е крепила българския дух по долината на р. Ерма. От незапомнени времена, тая фамилия се занимавала с въжар. занаят, който Ив. Въжаров усвоява по наследство още от детинство. В желанието си да се специализира и запознае с новата техника по въжарството, както и да проучи основно конопената култура, той заминал за странство и обходил почти цяла Европа. След завръщането си към 1883 г. основава специялни въжарски работилници в Пловдивъ и Чирпан, а впоследствие и в Цариброд, с които дава нагледен пример за виреянето на въжарството у нас. Лишен от всякаква материялна подкрепа, пред наличността на голяма външна конкуренция и отсъствието на държавна протекция за въжарската индустрия, той с едно упорито трудолюбие е продължавал да се бори за нейното закрепване. Понеже чуждата конкуренция е виждала в неговото лице един сериозен и опасен противник в областта не само на въжарската индустрия, но и на конопената култура, употребила е всички усилия систематично да му пречи и пакости. Такъв е случая със запалването на въжарските му работилници заедно с целия инвентар. Този удар, обаче, не отчайва Ив. Въжаров. Той с удвоена енергия се заема с възстановяване на своите работилници, които слива на едно място и през 1902 год. туря началото на I-вата Българ. въжар. фабрика заедно с покойния Ц. Паяков, с когото след 20 годишно сътрудничество, се разделя по взаимно съгласие.

Ив. Въжаров смело може да се нарече родоначалник на въжарската индустрия в България, за чието преуспяване е положил неуморни усилия. Едновременно с това, обаче, Ив. Въжаров е първия виновник за въвежането на конопената култура у нас, като закупил от странство най-подбрани конопени и ленени семена, които раздавал първоначално даром на населението, а впоследствие срещу коноп. По този начин, той е успял да осъществи една благородна и полезна за нашето народно стопанство идея — чрез създаването на конопената култура да направи родната въжарска индустрия независима от чуждия пазар на сурови материяли. Днес, благодарение на него, голям брой земледелско население, както в северна така и в южна България намира прехраната си в култивирането на конопа, който всецяло се консомира от нашите въжарски фабрики и работилници. Ив. Въжаров, освен направената голяма пропаганда в страната за посяването на коноп и лен е спомогнал и за откриването на нови въжарски заведения. По негова подръжка, създадени са в страната 3—4 въжарски фабрики, 10 производ. кооперации и повече от 45 работилници.

Ив. Въжаров е основател на I-вата бьлгар. произв. кооперация „Влакнодай“ за коноп и лен, която обединява видни наши специалисти и общественици. Той притежава 14 златни и сребърни медали, 8 почетни дипломи за своето производство от всемирните изложения в Пловдив, Лондон, Брюксел, Лиеж, Милано, Виена, Петербург, Чикаго и др. Специялно за конопената култура, той е бил награден от всемирните изложения в Лондон и Чикаго — за изпратените от него израстъци от коноп 6,25 м. и лен 1,35 м. (запазени в тамошните Агрономически музеи), с най-високото отличие „Гранд при“, рекорд в целия свят.


Складирането наизтопения коноп (гръсти) в котловината на р. Марица. Поради красивия и величествен изглед на тия безбройни конопени купи, Ив. Въжаров ги е нарекал „Ц. Симеоновия лагер“.

Изготовление на една военна доставка на големи параходни въжа за Българския флот, под ръководството на Ив. Въжаров.

Оран и сеидба на конопа в Тракийската равнина, извършвани по съветите и указанията на Ив. Въжаров.

Беридбата на конопа по указанията на Ив. Въжаров

Топене (киснене) и измиване на конопа, ръководено от Ив. Въжаров

Машинно очукване на конопа под наблюдението на Ив. Въжаров

Ръчно очукване на конопа по методата на Ив. Въжаров


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...