Откъс от статията "Черковно строителство в София до освобождението" на Асен Василев, публикувана през 1940 г. в юбилейния сборник на благотворително дружество "Иван Денкоглу".
Черквата Св. Неделя. В „Сбирка от статии“ през 1898 год. П. П. Карапетров пише, че черквата Св. мъченица Неделя — наречена Огнена, е пета по ред. Други четири черкви със същото име били строени преди нея, все на същото място, от които първата през IV в. От къде черпи тези сведения, Карапетров не съобщава.
През 1853 г. софиянци решили и съборили старата си черква Св. Неделя, която не била в добро състояние, и в 1856 г. започнали да строят нова — със същото име и на същото място. През този промеждутък са събрани суми, вписани най-подробно в кондиките, които днес са напълно запазени, та имаме възможность да проучим подробно този въпрос (1). Събраните суми са възлизали над 220,000 гр., като пожертвуванията са продължавали и след 1856 г., когато са постъпили в касата над 40,000 гр. Разполагайки с такава значителна сума, черковното настоятелство е имало възможност да построи една от най-големите черкви в София.
Действително, така и започнали, но току след очертаване на основите софиянци се разколебали при мисълта за бъдещия вид на черквата и, смутени от страха пред турците, размерите намалили. Все пак построената по-късно черква е имала внушителен вид. Тя се е налагала над всички постройки в града и се е виждала от далече. За щастие днес има запазена снимка от нея. Тя е била три-корабна черква със седловиден покрив, върху който се издигали три куполи на високи осмостенни призми и две камбанарии на двата западни ъгли. От запад, юг и север е била заобиколена с колонада, свързана с арки, подържащи покрива на артиката, на който са били изградени 17 малки полусферични куполи. В тази куполна колонада явно личи влиянието на мохамеданската архитектура. Южният и северният олтарни входове са имали отпред по две колони, които са подържали по една куполка. Градежът на черквата в горната част (покрива, куполите и камбанариите) не е бил особено солиден.
В този си вид черквата е просъществувала до 1898 год., когато настоятелството решава да я преобрази. Възложено било на арх. Никола Лазаров да извърши това преобразяване, което е станало през същата година. Арх. Н. Лазаров събаря двете камбанарии и двата купола. Вместо тях на западната стена издига нова камбанария, а на покрива оставя един купол. Почвата сколо черквата е била изкуствено натрупвана и станало нужда да се копаят дълбоки основи на новата камбанария, за да се стигне здрава почва. Стигнало се до 11 м. дълбочина, където били открити основите на друга черква, вероятно на най-старата, може би на онази, за която Карапетров твърди, че била от IV в. При издигане на камбанарията средната част от западната артика била съборена, а в ляво и дясно запълнена със зидове, та се получили две странични помещения за кръщалня и канцелария. Това предава на черквата съвсем нов вид. Външно я разнообразили и украсили с редове от червени тухли. Всичко това е струвало 136,000 зл. лв. Височината на околната пръст била свалена с около два метра, та черквата останала на тераса, по която се качва с каменни стъпала. Така черквата просъществува до покушението през 1925 год., когато главно покривът бе вдигнат във въздуха.
Веднага след това се замисли за възобновяването й. Повдигна се обаче спор, това възобновяване дали да стане на основите на полуразрушената черква или да се изгради наново на друго място. Първото становище доби предимство и се възложи на архитектите Ив. Васильов и Д. Цолов, които изготвиха плановете за ново престрояване.
През 1933 год. черквата бе напълно готова, както е в днешния си вид, и се освети на 7. IV. Благовещение, с. г.
1) П. Динеков, София през XIX в. до освобождението. София 1937.