14.03.2017 г.

Храмовете "Св. Марина", "Св. Никола Мали", "Св. Богородица Пречиста " и "Св. Архангел"


Откъс от статията "Черковно строителство в София до освобождението" на Асен Василев, публикувана през 1940 г. в юбилейния сборник на благотворително дружество "Иван Денкоглу".


1. Черквата Св. Марина. Както съобщава Герлах, тя е била митрополитска черква. Кога е построена и дали за горната цел е направена, не може да се каже. След превръщането на Св. София като митрополитска черква в джамия явило се нужда за нова такава. Може би като компенсация софиянци са издействували разрешение от турската власт за построяване на нова черква. Тя е била построена в двора на митрополитския дом и нейните основи „едвам се познавали“ през 1883 г. Герлах казва, че тя е била наново изписана, когато я видял (1578 г.) Разрушена е била от земетресението — вероятно през 1858 г., преди което (към 1821 г.) е престанала да бъде митрополитска черква. Изглежда, че не е била особено солидна постройка.

Черквата е свързана с живота на Св. Георги Нови. След мъченията и смъртта на светеца, който на 11 февруарий 1515 год. бил изгорен при черквата Св. София, остатъците от тялото му били прибрани от софийския митрополит Панкратия и погребани в митрополитската черква Св. Марина (1). Това сведение е особено важно, защото установява, че в началото на XVI в. черквата е вече съществувала. Може да се предполага, че тя наскоро е била построена, защото по същото време Св. София е вече окончателно унищожена като митрополитска черква и е обърната в джамия. В Св. Марина са били прибрани в края на XVI в. мощите на Св. Крал Стефан, които преди това били в черквата Св. Георги.

2. Черквата Св. Никола Мали. Тази черква се е намирала на днешния площад (пасаж) Св. Никола. Тя е била само малка черква, значително вкопана в земята, без куполи и без особени белези на черква. На западната й страна се е издигала малка камбанария. Ние я вече срещаме през втората половина на XVI в. (Герлах). Около нея е бил старият безистен и кервансараят, собственост на черквата Св. Никола Стари. Малката черква била „нещо като параклис“ на голямата Св. Никола Стари и удобна за търговци и пътници, отседнали в кервансарая. Черквата е разполагала с известни имоти и парични средства. В 1853 г. са отделени от средствата й 10,000 гр. за постройка на Св. Неделя. От кога датува, не може да се установи — по предположение допускаме, че не ще да е била постара от митрополитската черва Св. Марина. Една приписка върху един лист на миней за септемврий, намерен в черквата Св. Спас (2) гласи: „1858: м-цъ септемвриѧ 18 день тогаѧ се тѫрси земѧта ȣ четвертокъ на 6: сахато испàдаха тогаи многȣ џами кȣри чешма башь чешма бȣюкъ џамиѧ челеби џамиѧ саѧȣшъ џамиѧ и прочи писахь ась много грешнй папа Янаки Ионовъ и папа Георги Антовь и паднаха церкви сти Николаѧ мали и Пречестà“. От горното се вижда, че черквата е била пострадала от земетресението, но след това е била възобновена. Ктитор й е бил хаджи Мано Стоянов — виден софиянец, взел участие в църковните борби преди освобождението (3). В първите години на свободния град черквата е била още запазена. Регулационният план обаче я засяга и днес тя не съществува. Това събитие е отбелязано върху един лист на Толковое евангелие от Теофилакта български, печатано в Москва на 1784 год: „1891 год. 30 Април. Знати се кога на 30 Апр. 1891 при служащи свещеникъ Янакия Ивановъ и при епитрупа Георги Панчовъ и при настоятелство Тодоръ попъ Ивановъ, Георгй Колевъ и Георги попъ Митковъ се строши отъ градския съвѣтъ цръквата Мали св. Никола. Кметъ Димитъръ Петковъ“(4).

3. Черквата Въведение на св. Богородица, наричана от софиянци Св. Богородица Пречиста (Пречеста) или съкратено само „Пречеста“. Била е построена на север от черквата Св. Неделя, на ъгъла на бул. Мария Луиза и ул. Трапезица, на запад от старата еврейска синагога. Днес на нейно място е построен хотел „Лондон“. Тя не е била много голяма черква, вкопана в земята, та се е влизало в нея по 11 стъпала. Купол й е липсвал. Годината на нейното построяване не е установена. И тя е съществувала през XVI в. Герлах я споменава. По време на земетресението през 1858 г. е била повредена (вж. по-горе), а после възстановена, в какъвто вид я дочака освобождението. И тя подобно на Св. Никола Мали е била засегната от регулационния план и унищожена през 1891 г. Събарянето й, обаче, е било твърде драматично. „Пречеста“ е била любима черква и разрушението й е внесло голяма възбуда всред софиянци. Предимно жените, ведно с деца, снабдени с храна, се струпали да бранят черквата от разваляне. Две-три денонощия те стояли вътре. Общинските власти се видели в чудо. Срещу жени и деца не е могло да се вземат крути мерки. Прибягнало се е до пожарникарските помпи. Черквата била наводнена и водата заляла жените и децата. Съвсем намокрени те се видели принудени да напуснат черквата. По-сърцати жени не са могли да се примирят и, снабдени с ножици, опитали се да режат помпените черва. Техният героизъм, обаче, не е могъл да запази черквата. За съжаление днес, както от други черкви така и от нея нямаме фотографическа снимка или рисунка. За иконографията й можем да съдим от иконите, които са запазени и днес се съхраняват в гробищната черква Успение св. Богородица, една малка икона св. Богородица, запазена в черквата Св. Кирил и Методий, и няколко също малки икони в черквата Св. Никола Нови. Последният иконостас на „Пречеста“ е бил сравнително нов. Той е също така пренесен заедно с иконите в гробищната черква. Изработен е бил от прочутия майстор-резбар Иван Филипов (5) след възобновяване на „Пречеста“ в 1858 г. когато старият й иконостас е бил негоден вече и е станало нужда да бъде заменен с нов.

Други вещи от черквата са били пръснати из някои черкви, една част от които в Св. Спас. Това са били някои книги и една сребърна кутия с мощи на Св. Никола. За нея срещаме описание в бележките на Е. Спространов. Върху капака на кутията били изобразени св. цар Константин и царица Елена с кръста, на които имало надпис: „Косто правецъ“ и „Сос древо пречестное“, а наоколо. „Cїѧ честни мощи во храмъ Пречеста совершиха се въ времѧ архиепископа Мелетиѧ влето 1839 марта 20 при служитель попа Георгїѧ Кюрчїѧ а ктиторъ Стоѧнчо Механџи“.

Върху вътрешната страна на капака са били образите на св. Пантелеймон, св. Григори и св. Харалампи. Надписът е бил със съдържание; „Ктиторъ Георгиѧ кюрчи подрȣжие Марица ктиторъ Андонъ тенкеџи и ктиторъ Сотиръ чизмеџи кти Златко механџи кти Иованъ Григори епитрȣпъ и кти Цветко бакал и кти Минко дȣад“.

От горното можем да съдим за грижите, които са полагани от достатъчен брой ктитори, а от това и за почитта към тази черква.

4. Черквата Св. Арахангел или Св. Рангел, както я е наричало населението. В стари съчинения, напр. в житието на Св. Никола Софийски, писано през 1564 г., авторът на последното я нарича красни (хубав) храм: ...Въ крáснемь хрáме Безпльтны...(6).

Черквата е била в центъра на града, почти непосредствено до черквата на Св, Неделя — от северната й страна. В 1883 г. е била още запазена и се е служело в нея. Иречек я е посетил и е оставил ценна бележка. Освен за 12 старопечатни и 13 ръкописни книги от XV до XVII в., които е видял там, той дава и кратко описание за нея. Покривът й е бил наравно със земята — толкова дълбоко е била вкопана. Под последната й мазилка личели стари стенописи, а над вратата, покрит от мазилката, се забелязвал четириреден надпис, от който се познавало следното: троȣдом н настоаниемь... е ѯ (одомъ?)... вь лѣто зне (7055= 1547) (7). Това е единствената запазена датировка в тези малки черкви. Ако допустнем, което е най-вероятно, че изписването на черквата и надписът й са направени току след съграждането й, ще заключим, че тя е построена през първата половина на XVI в., както и някои от гореказаните черкви. За стенописите й нямаме никакви други сведения, а за историята й се срещат няколко бележки от втората половина на съществуването й. В едно житие на Св. Георги Софийски се споменава за нея. На един миней за месец октомврий, който е бил използуван в черквата, а после прибран в Св. Неделя, е забелязано: „1795 м-цъ септемврий 1: Знати се кога се кȣпиха тиiа минеи при попа Ташоте текеџиѧ и при попа Велчоте дограмаџи епитрȣпь. Цона терзи и Хаџи Марковь Николча Геѡргиѧ говедарь ктиторе да слȣжатъ ȣ стого Хрангела за нихна дȣша здравие ценà: 90: гроша“. В приписката се говори за „тиiа минеи“; на втория от тях, минеи за месец септемврий, също така прибран в Св. Неделя, е оставена следната приписка: „1819 априль 23. Знати сѧ кѡга бехме нїѧ грѣшны свещеныци оу храмъ Сты Архангель папа Иѡань папа Атанасъ папа Панчѡ папа Геѡрги слȣжехме оу той храмь и ȣ Ста Петка стара“.

От горното се вижда, че четиримата свещеници са били общи вероятно и за двете черкви Св. Архангел и Св. Петка стара, и да се допусне известна вероятност, че една от двете е имала предимство пред другата, в смисъл, че едната не е била енорийска черква, може би Св. Архангел, защото Св. Петка стара е била чудотворна черква. Св. Архангел е била свързана и със събития около мощите на сръбския крал Стефан, които по едно време са се съхранявали в нея. В края на XVI в. те са се пазели в черквата Св. Марина, а после били пренесени в Св. Архангел. Върху един лексикон „четвероязычный Елино-греко-латино-iталiанскiй“ от Захария Икономовича П. К. Крушевича (8) е отбелязано: „Знано да будетъ свякому живущему чѣловѣку че когато дойде Али Бегъ Кѫржалията въ Софiѫ та обра градътъ, разби чаршiѫта обра стоката обра черквите и истърсиха свети Кралъ низъ ковчего на средъ черквата свети Рангелъ въ лето 1831 лето 11 Априлия въ събота на Лазарица“. Ясно е, че до тази година мощите на краля са били на съхранение в тази черква, пренесени от черквата Св. Марина. Тук се явява известно противоречие с бележките в една кондика на черквата Св. Неделя, където още през 1822 год. покрай името Св. Неделя се споменува и Св. Крал. За Св. Архангел твърде често се споменава в кондиките на софийските черкви през XIX в. Там са отбелязани даренията, които са правени от настоятелството, предимно сумите събрани за постройка на Св. Неделя


1) Е. Спространов, Бележки и пр. СбНУ, XXII и XXIII, с. 9
2) Пак там, с. 16 и 17.
3) П. Динеков, София през XIX в., 1937 г.
4) Е. Спространов, Бележки и пр. СбНУ, XXII-XXIII п. с. 26.
5) Ив. Филипов (1834-1919) е род. в с. Осоя — при Галичник. Работил е иконостаси на много места: в Солун, Прилеп (св Богородица), с. Градчарница (мавзолея на крал Лазар), София (св. Спас и самар. св. Петка), Ст. Загора (св Богородица и св. Димитър), Варна (катедралната черква) и мн. др.
6) П. А. Сырку, Житie Св. Николая Новаго Софiискаго, С. Петербургъ 1901.
7) К. Иречек, Пътувания, II, с. 18.
8) Е. Спространов, Бележки и пр. СбНУ, XXII и ХХIII с. 1.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...