14.11.2017 г.

Дрескод на софийските “апапи” през първата половина на 50-те години


Дрескод на софийските “апапи” през първата половина на 50-те години

Крикор Асланян


                      "Мурука снощи си дойде,
                      Натрескан чак до козирката,
                      С пунт чупих се на джамбуре,
                      И там набачках си хавата.
                      Да скиваш само що е гот,
                      Такава джазова походка вади,
                      Че скиваш ли я ти, братле,
                      Акъла на фишеци прави."

(из сценката “Носител на новата мода - Буги или джазов манекен” от Емил Марков, написана, поставена и многократно представена през 1953 г.)


Софийските апапи, наричани още “тарикати”, “хулигани”, “авери” и “пичове”, имаха негласен дрескод.

Те държаха да се отличават от  “буржуите” или “пролетариата”, т. е. от обикновените младежи. Нито бяха криминален контингент, нито буржоазни издънки. Даже мнозина бяха членове на ДСНМ (Димитровски съюз на народната младеж), прекръстен по-късно на Комсомол. “Народна младеж” звучи странно, даже неграмотно, сякаш може да има НЕнародна младеж, но през онази епоха всичко беше “народно”.

Апапите, наричани още “гяволи”, се обличаха по-“иначе”. Имаха си техен дрескод и се стремяха да го следват, т. е. да бъдат “по модата”.

“Мухълите”, т.е неапапите, често ходеха с панталони “сорокпят”, по образец на съветските комсомолци, които виждахме по екраните на 35-37-те софийски кина. У нас с такива панталони ходеха моряците от военния флот. Такава им беше униформата. Затова такива панталони наричахме още “моряшки”. Панталоните на  софийските апапи бяха със широчина 15 до 18 см. максимум.  Наричахме ги “кюнци”. Разбирате, че става въпрос за широчината на крачола в най-долната част, където беше и маншетът на панталона. “Сорокпят” бяха без маншети. Панталоните на апапите бяха с много широк маншет - от 6 до 8 см. Естествено, и коланът се различаваше от стандарта. Коланът на апапските панталони беше широк около 5-6 см. И се закопчаваше с най-малко три копчета. Естествено, тези панталони се носеха без допълнителен кожен колан. Някои ги носеха с тиранти.

Такива панталони не се шиеха конфекция, а само по поръчка. Всеки си имаше свой шивач –майстор на “кюнците”. Имаше шивачи, които шиеха само панталони - наричахме ги “панталонджии”. Находчиви и сръчни хора се бяха снабдили с кройки за такива панталони, или сами си ги бяха изработили, шиеха вкъщи, след работа. Между тях имаше и такива, за които шивачеството не беше професия. Използваха конюнктурата и правеха добри пари.

Карираните многоцветни ризи бяха част от дрескода на апапите. Мисля, че идеята беше дошла от филмите “уестерн“ или ковбойски, както ги наричахме тогава. Обикновено тези ризи бяха с дълги ръкави и с яки на високо “столче”. Яката се закопчаваше  с 2-3 копчета.

Обувки! Апапите имаха страхотни обувки. Дебелата подметка беше един от най-характерните атрибути на техните обувки. “Алпинките” станаха супер модерни. Дебелата подметка от автомбилна гума и огромният външен “език” бяха привлекли вниманието на “джазовите” младежи. Преди да станат “модни”, алпинките бяха просто туристически обувки.

По-изтънчените “апапи”, които в днешно време ги наричаме “гъзари”, си правеха обувки по поръчка. Стъпаловидна подметка на 2 или 3 етажа, зашита с конци патешко жълто, саята (горната лицева част) от “подисиет” (по де сюед), т. е. велур, и с шевове със същите жълти конци, които образуваха ромбове. Понякога между втория етаж на подметката  и  лицевата част на обувката имаше кант от бяла кожа. Трандафорите още не бяха на мода.

На главите си тази част от младите мъже носеха каскети, по-рядко - жокейски шапчици. Козирките на каскетите задължително се пречупваха и нахлупваха ниско над очите. Жокейките се правеха от кадифе, докато каскетите биваха два вида. От рипсено кадифе – кафяво, тъмно синьо бяха предпочитаните цветове, или вълнен плат в светли и тъмни тонове. При покупка на нов каскет веднага се пречупваше козирката. И въобще се ценяха старите “бойни” каскети. Колкото по-смачкан каскет, толкова “по-печен” апап.

Напрегнах спомените си, за да опиша и дрескода на “джазовите момичета”, но за съжаление освен за широките поли от шумяща тафта на големи карета, които “апапките” носеха с многослойни фусти, не си спомних нищо.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...