Блог Стара София: Тротоарните настилки в София (1938 г.)

Из списание "Сердика", книга 9 от 1938 г.

Инж. Любен Брънчев

ТРОТОАРНИТЕ НАСТИЛКИ В СОФИЯ

Тротоарите имат главно предназначение да поемат движението на пешеходците и да го отделят от това на превозните и товарни единици. Съобразно това предназначение тротоарните настилки требва да отговарят на редица изисквания, които гарантират безпрепятственото и спокойното им използуване във всяко време.

Без да се впускаме в много подробности, ще споменем някои от ценните качества на една тротоарна настилка, съчетанието на които ще я класира като добра и подходяща.

Преди всичко, горната повърхност на настилката трябва да бъде абсолютно равна, без да бъде гладка или да става хлъзгава, било при намокряне, било от поледица или след изтриване горния пласт вследствие движението.

Напречните уклони трябва да бъдат умерени, да подхождат на материала, а завоите — с плавен, постепенен преход.

Материалът, от който е изработена настилката, требва да бъде мъчно изтриваем, да не поема вода, да не се руши или поврежда от замръзване, да не се влияе или променя от високите температури и да дава добра спойка със заливния продукт.

Настилката трябва да бъде достатъчно еластична, безшумна и да позволява лесно поддържане чистота.

Цветът на всички тротоари в един градски квартал трябва да бъде един и същ, при това различен от този на уличната настилка, за да се очертават и отделят ясно един от друг.

Независимо от всичко това, настилката трябва да има не само солидна изработка и правилно техническо изпълнение, но да спазва неотклонно чистите и прави линии и красиви геометрически конструкции, затова отделните конструктивни елементи (плочи, блокове и др.) требва да имат еднаква форма и размери.

Най-после, към добрите качества на настилката трябва да се причислят и възможностите за лесно разкъртване при полагане подземни съоръжения и за правилното и безупречното й възстановяване.

Умерената цена на тротоарната настилка, разбира се, е също един от най-съществените елементи за да бъде „подходяща“.

Тротоарните настилки в София представляват едно голямо несъответствие с името „Столица“. Материалите, от които те са изработени, са толкова многобройни и различни по произход, вид, качество, цвят, форма и размери, че едва ли е възможно подробно описание. При полагане и изпълнение на настилките са допускани маса технически несъобразности и грешки, които в много случаи са не само неудобство, но даже препятствие за пешеходците. Състоянието на голяма част от тротоарните настилки в столичните улици предизвиква учудване у този, който познава привързаността на българина към имота му и неговите качества на добър стопанин, защото големите повреди и разрушения по тротоарите говорят за липса на всякаква грижа за поддържането им (виж снимки 1, 2, 3 и 5).

Едно кратко описание и сравнение на употребяваните досега за тротоарни настилки в Столицата по-характерни материали ще е от полза за стремежа на Общинската управа да се уеднаквят, типизират и изобщо оправят тротоарите, като едновременно ще илюстрира и големия хаос, създаден от допускане многобройните им видове.

По произход, въпросните материали може да се разделят на два вида:

1) плочи от естествен камък и

2) плочи от изкуствен камък.

1. Плочи от естествен камък

В следната таблица са изложени най-важните елементи на плочите от естествен камък.

Обща преценка:

Церовските, бовските и ноевските плочи биха били подходящи за тротоари от второстепенен характер, при условие горната им повръхност да бъде равно изработена, формата и размерите типизирани, т. е. правилни и постоянни.

Саранските плочи дават отлични тротоари с недостатък — плочите, въпреки малката им изтриваемост, са крехки и при разваляне на тротоара ръбовете им край циментовата заливка се откъртват (виж снимка 9).

Романските, куриловските и буховските плочи са неподходящи, поради голямата им изтриваемост. Буховските се разцепват и раздробяват на плочки при удар или натиск.

Сотирските плочи дават идеален тротоар, с преодолимия недостатък — слаба циментова спойка при фугите (виж снимка 6).

Гранитните плочи, поради високата им цена и хлъзгавостта им след изтриване, също трябва да се смятат за неподходящи.

2. Плочи от изкуствен камък.

Разнообразието в срещаните тротоарни плочи от изкуствен камък е още по-голямо от това, което виждаме при плочите от естествен камък. На лице са както някои видове пресовани и печени, европейски и български, керамични плочи от различни размери 14/14/3, 19/19/5*5 и др. с равни (виж снимка 4) или набраздени горни повърхности, така и разните видове циментови и бетонни квадратни плочи: еднопластни, двупластни, с равни или шупливи, с набраздени диагонално или паралелно, с карирани и пр. горни повръхности, при най-различни размери 20/20, 25/25, 30/30 и дебелина — 2-0, 2-5, 3-0 и 4-5 см, с конструкция от материали с разновиден произход и качество.

Срещат се най-после и тротоари, изработени от бетон, изливан или трамбован на самото място, с или без специален горен пласт или мозаична орнаментура (виж снимка 5).

Качествата, якостта и издържливостта на голяма част от плочите от изкуствен камък стоят на съмнителна висота, въпреки относително големите цени на самите плочи и по-скъпото им поставяне.

Недостатъците и пораженията, които се констатират по тротоарните настилки от изкуствени плочи са многобройни и се дължат на употребяване слаби първични материали, неподходяща вътрешна структура, несъответни размери и дебелини, лоша изработка на плочите, небрежно поставяне и др.

Главни недостатъци на много от този вид настилки са: прекалено гладка горна повръхност, недостатъчна якост на изтриване и смачкване (виж снимки 3 и 4), поглъщане много вода, непригодена за действителните температурни промени еластичност (виж снимка 5) и пр.

Описаното лошо състояние на тротоарите в София — създадено поради допускане неподходящи и разнообразни материали, неумелото, невежо и безконтролно изпълнение, липсата на поддържане и др., подчертава пълната незаинтересованост в това отношение в миналото. Едва в последните няколко години положението на тротоарите обърна внимание на Общинското управление, въпросът стана актуелен и се оформи като една от сериозните му грижи.

Първите стъпки към подобрение се направиха чрез систематично оправяне бордюрите по улиците, последователно поставяне в изправност тротоарите пред общинските (виж снимки 6, 7, 8 и 9) и държавни имоти и покана за същото към собствениците, чиито разрушени тротоарни настилки представляват спънка за движението.

Втората добра мярка бе изработване специален „Правилник за подземните съоръжения по улиците в гр. София“ (виж Д. В. бр. 29 от 9. II. 1938 г.), чрез който се поставиха необходимите задължения относно реда и начина на полагане и поддържане подземните кабели, проводи и др. на всички администрации, институти и лица, които притежават такива съоръжения в тротоарите.

Въведоха се за настилки на тротоарите в централните части на града специален тип „базалтови“ плочи — двупластни пресовани при високо налагане бетонни плочи — с горен пласт от базалтов трошляк, долен пласт от андезитен, сиенитен или гранитен бетон и размери 30/30/4,5 см. (виж снимка 7).

Следващата, последна грижа е утвърждаването на един „Правилник за направа и поддържане тротоарите в гр, София“, който има за цел:

1. Уеднаквяване тротоарните настилки в Столицата по вид, форма, размери, изработка и качество на материалите и начин на полагането им.

2. Създаване контрол върху материалите и тротоарните настилки през време на направата им, за да се добие добро техническо изпълнение и по-голяма трайност.

3. Определяне времето, когато една тротоарна настилка трябва да се наново направи, смени или ремонтира и

4. Определяне правата и задълженията на собствениците по отношение тротоарите пред имотите им.

С постепенното прилагане на правилника, образът на Столичните улици ще се измени в разстояние само на няколко години до неузнаваемост. Разбира се, гражданството трябва да се проникне от необходимото съзнание за дълг, за да се постигне и крайната цел — даване приличен и подходящ вид на Столицата на България.