Новата загадка

Време е за петъчната ни загадка. Кое е мястото на снимката?

---

Снимка на седмицата: София от Лозенец (1916 г.)

София на длан. Така можем да наречем тази невъзможна за изпълнение в наши дни панорама от преди повече от век.

В ясен и слънчев ден на далечната 1916 година неизвестен фотограф се отправя на разходка извън чертите на столицата. Изкачил се на все още зелените склонове на Лозенец, от височината той успява да запечата със своята камера образа на тогавашния 100-120-хиляден град.

Над нискоетажните домове и постройки на София доминират елегантни куполи и островърхи кули на красиви обществени здания. Кои са те, можете да разберете, като разгледате днешната снимка в по-голям размер с отбелязани и описани най-забележителните обекти на хоризонта.

пълен размер

---

Развитие и сгради на Художествената академия (1927 г.)

Материали от юбилейните сборници на Художественото училище (1907 и 1927 г.), дигитализирани от Народната библиотека

Проф.  А. Митов, Директор

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА РАЗВОЯ НА НАШЕТО ХУДОЖЕСТВЕНО УЧИЛИЩЕ

(1927 г.)

Със закон внесен от министра на Народното просвещение Константин Величков и приет в първата редовна сесия на IX Обикновено народно събрание, а утвърден с Височайши указ № 4 от 6 февруарий 1896 г., се създаде Държ. рисувално училище в София, което се откри на 1 октомврий с. г.

Училището започна своя живот с крайно прости средства, при най-скромна обстановка и с преподавателски персонал, състоящ се от директор (който освен директорската длъжност преподаваше рисуване), от преподавател по история на изкуствата и по практическа перспектива (командирован гимназиален учител), от преподавател по моделиране (частен преподавател с възнаграждение на час) и от преподавател по художествена анатомия (тоже частен).

Този персонал се увеличаваше всяка година с постепенното откриване на нови курсове и школи.

Първата сграда на училището на ул. Аксаков 22 (по-късно известната Тръпкова галерия)

Училището имаше общ курс (три години) и специален (четири години), като последният имаше: а) школа за учители по рисуване, б) школа за живописци и иконописци, в) школа за декоратори, г) школа за скулптори.

През учебната 1908—1909 год. то биде преименувано в Художествено-индустриално, с общ курс (две години) и специален (три години) — последният се отдели по живопис, скулптура, декорация, графическо изкуство, везба и дантели, керамика и резба.

Временни сгради на училището на ул. Оборище (къща на Станкович) и на ул. Аксаков (къща на д-р Мирков)

През първите години трудно и мъчително беше съществуването на училището. То срещаше големи мъчнотии и пречки, които са описани в юбилейния сборник, издаден по случай десет-годишнината му. И като си спомнюва за онова тежко време, то пази дълбоката си благодарност и спомена за ефикасната подкрепа и закрила от бившия цар Фердинанд I, който, действително, направи много нещо за окончателното му закрепване, а също цени и заслугите на бившия министър на Народното просвещение, г. проф. д-р Ив. Шишманов. Измежду другите големи заслуги на последния е тая, че утвърди правилника и програмата на училището. По-късно, след дълги перипетии, през учебната 1921 — 1922 година, по предложение на министра на Народното просвещение г. Ст. Омарчевски, то биде преименувано в Художествена академия, а през 1924 год., при министерствуването на г. проф. Ал. Цанков, стана ново изменение в закона, според което академията се раздели на два отдела — 1) отдел за изящни пластични изкуства и 2) отдел за приложни изкуства, а преподавателите станаха: 1) редовни преподаватели — с по-малко от пет годишна служба в училището, 2) извънредни професори — с повече от пет по-малко от десет годишна служба; 3) редовни професори — със завършена десет годишна служба в училището. С този закон се създаде Академическия съвет, състоящ се от 10 редовни професори и преподаватели — петима от изящните и толкова от приложните изкуства. С това изменение в закона се създаде и пълна автономия на училището, като се установи назначаването на преподавателите да става с конкурс пред Академическия съвет.

Сграда на училището на ул. Сан Стефано 28

Най-напред училището се помещаваше в частно здание на ул. Аксаков № 22 (днешната постоянна галерия на г. Тръпко Василев), после се разшири в зданието на д-р Миркович (на същата улица), а след това в зданието на ул. Сан-Стефано и Оборище (в зданието на Б. Станкович) от дето през 1906 г. се премести в собственото си здание на ул. Шипка № 1 — недовършено и сега. Последното обстоятелство е една голяма пречка за пълното развитие на академията според изискванията на закона. Снимки от първите помещения на училището са поместени в сборника (годишника) на училището по случай 10-годишнината му.

Лице на централното здание на Художествената академия, проект на арх. Смирнов

Страничните фасади на сградата според проекта

При откриването на училището бе назначен директор г. Ив. В. Мърквичка, който заемаше тази длъжност непрекъснато до преименуването му в Художествено-индустриално. От 2 април 1909 г. биде избран и назначен (съгласно закона за Художествено-индустриалното училище) г. Ж. Спиридонов, а от 20 ноемврий 1911 г. до 30 VI. 1912 г. биде назначен временно пок. Ив. Ангелов. От последната дата до 30. VI. 1918 г. бе избран и назначен А. Митов, а от 1 юлий с. г. до 14 април 1921 г. — Б. Михаилов. След смъртта на последния (14. IV. 1921 г.) биде наново временно назначен Ив. Ангелов — до 20 юний с. г., когато биде избран и назначен г. Ж. Спиридонов, след когото (от 1 ноемврий 1924 г. до днес) е директор r. А. Митов.

При откриването на Рисувалното училище се явиха на конкурс 149 кандидати, обаче от тях се приеха само 45 ученика и 3 ученички. Ежегодно биваха приемани чрез конкурс по 20—40 нови ученика, на които броят през учебната 1907/1908 учебна година (последна на училището като рисувално) бе 158, които се разпределят, както следва:

I. — В общия курс: 75 ученика и 22 ученички. II. — В специалния курс: а) живопис — 30 ученика и 5 ученички; б) скулптура — 1 ученик; в) обща декорация — 3 ученика и 6 ученички; г) керамика — —; д) Резба — 5 ученика; е) везба — 7 ученички; ж) графическо изкуство — 3 ученика. Всичко 118 ученика и 40 ученички.

Изграденото южно крило на сградата на Художествената академия, където тя се помещава и днес

С тоя брой ученици училището продължи като Художествено-индустриално, в което се застъпиха по-добре художествено-индустриалнитe отдели, а в края на 1920/1921 година, след която то се преименува в Художествена академия, броя на учениците бе 238, които се разпределят по отдели и специалности, както следва:

I. — В общия курс: 57 ученика и 28 ученички. II. — В специалния курс: а) живопис — 50 ученика и 17 ученички; б) скулптура — 13 ученика и 4 ученички; в) декоративно изкуство — 13 ученика и 3 ученички; г) графическо изкуство — 4 ученика; д) керамика — 4 ученика и 17 ученички; е) рeзба — 5 ученика и 2 ученички; ж) везба — 21 ученички. Всичко 146 ученика и 92 ученички.

Зали на Художествената академия

В пет годишното си съществуване като Художествена академия броят на учениците се е движил между 210—220 годишно, от които в края на учебната 1925/1926 година тя е имала 206 ученика, разпределени така:

Общ курс, приложен отдел: година I — 15 ученика и 6 ученички; год. II — 17 ученика и 7 ученички; общ курс, изящен отдел: год. I — 17 ученика и 6 ученички; год. II — 24 ученика и 10 ученички. Специални курсове и ателиета — изящен отдел: а) живопис — 53 ученика и 12 ученички; б) скулптура — 14 ученика и 3 ученички; приложен отдел: а) обща декорация — 8 ученика и 6 ученички; б) керамика — 2 ученички; в) резба — 3 ученика; г) везба — 1 ученичка; д) граф. изкуство — —. Всичко 153 ученика и 53 ученички.

Или през 30 годишното съществуване на училището са постъпили 1434, а завършили пълния му курс 327 ученика и ученички, както следват:

По живопис — 227, по скулптура — 42, по декоративно изкуство — 50, по керамика 1, по резба — 5 и по везба и дантели — 2.

---

София преди и сега: Булевард "Витоша"

Днес имаме рядката възможност да отправим поглед назад към една малко известна част на булевард "Витоша". В нашия фокус е отсечката, разположена между улиците "Хан Аспарух" и "Неофит Рилски". Както ще покажат и кадрите от периода 1925-1930 г., твърде малко от съществувалата тогава архитектура и от специфичната атмосфера на булеварда е съхранена до днес. За щастие, машината на времето съществува и заедно се отправяме към миналото...

На пресечката с улица "Хан Аспарух" се е разполагала масивната сграда на Втора мъжка гимназия. Вижда се и несъществуващата вече трамвайна линия по булевард "Витоша". Изгледът е от 1930 г.

Втора мъжка гимназия е основана през 1903 г. Днес наследник на гимназията е 22 СЕУ „Георги С. Раковски“.

В средата на 40-те години на това място е изградена нова модернистична жилищна кооперация.

Поглед от средата на 20-те години в посока "Света Неделя", на преден план вдясно е сградата от предходната снимка. Прави впечатление, че булевардът все още е доминиран от 2- и 3-етажни жилищни сгради, повечето вероятно фамилни домове.

Същото място в наши дни

Още съпоставки на булевард "Витоша" вчера и днес можете да видите тук, тук, тук, тук, тук и тук.

---

Новата загадка

Разчитаме на вашата помощ, за да открием мястото на този представителен софийски дом!

Фотографията е любезно предоставена от г-н Христо Алексиев.

---