Из вестник "Пряпорец", август 1902 г.
ДО ПАНЧАРЕВО
Отдавна исках да посетя мястото, дето паданието на Искърската вода се преобръща на електрическа енергия, която движи трамваите и осветлява улиците в столицата на България. Макар теоретически всичко това да ми беше познато, но желаех и с очите си да го видя. И ето миналата неделя се представи удобен случай и аз се възползувах от него.
По Цариградското шосе от Княз Борисовата градина по-нататък не бях ходил, в неделята за пръв път минавах по тия места. Пътувахме, разбира се, с файтони. Като сме навикнали в столицата с електрическите трамваи, пътуванието с файтон се вижда не толкоз удобно, особено на по-дълъг път вън по полето, изложен на слънце и прах, но целта на пътуванието и приятната компания изглаждаха това въображаемо неудобство.
С провизия бяхме претоварени, но при все това тук-там направихме алъш-вериш. В Гурублени купихме две любеници, сладки излязоха, но селяните ни зеха два пъти по-скъпо, отколкото те струват на Софийският пазар. Там и закусихме малко.
До Горублени пътя е прозаичен. Вижда се наистина и Витоша не далече и Стара Планина, но и двете тия величествени планини от двете страни на това шосе представляват само крилете на една рамка, по средата на която се простира едно равно поле без растителност наблизу, поженато, пожълтяло през Август и съвсем овехтяло за окото на пътника. От Горублени нататьк почва вече да се вижда коритото на Искъра и при с. Панчерево окото се насища от красиви картини. Широкото корито на Искъра е посеяно с купчинки от сенчести дървета, а стръмните склонове от Стара Планина и Витоша, които на това място образуват тясно устие, отварят нови по-хубави картини за жадното градско око. Тук-там по селото, под сенките в Искърските горички и по строящото се шосе за Самоков, се мяркат бели роклички и чадърчета, които предизвикват дружината неволно да запее. Смях, шеги, доволство! . . .
В Панчерево има минерални бани. Минахме покрай тях и усетихме една приятна кюкюртена миризма. Това показва, че те съдържат в по-голяма доза кюкюрт от Софийските, в които едвам се чувствува тая миризма вътре при резервуарът на банята. Навярно няколкото градски семейства, дошли са в селото поради баните, а за вярвание е, че ако би имало повече удобства, биха дошли повече посетители. Но нашите българи нито умение, нито предприемчивост имат за използуванието на подобни природни богатства. Селските къщи в Панчерево са неудобни както във всичките наши села. Един хотел има и той е съвсем проста работа. Разправяше ми един познат, миналата година два вечера спал, дървениците щели да го изядат. Дървеници и дървеници: в болници дървеници, в железничните купета дървеници, в хотелите дървеници, в частните къщи дървеници — ако би влязла чумата в България, кой знае какъв успех би направила с услужливите й дървеници.
Когато гледа човек подобни природни богатства като Софиските и Панчаревските минерални води, като ония в Банки и Бояна, като гледа после и на нашето нехайство, не може да не въздъхне. Едни добре построени бани при тия целителни источници с удобни помещения при тях за живеение биха принесли голяма полза както на държавата и общините, така и на местното население. Не е все едно, напр., за Панчарево да има през лятото 20—30 посетители и да има 1000 души. Тия хора, ако всичко не купуват от селото, поне пилета ще купуват, яйца ще купуват, мляко, риба, зеленчук, овощия и пр. Такъв един алъш-вериш ще бъде от голяма полза за селото. Ако държавата, ако общините сами не могат да направят нещо в такава смисъл, може да се дадат тия работи под концесия. Досегашните столични кметства голяма грешка са направили, дето са оставили непостроени столичните бани. Електрическите трамваи и осветление, наистина са добро нещо за столицата, но това е само луксозно нещо, без което загуба за столицата няма да се чувствуваше, когато, ако баните биха се построили преди трамваите и осветлението, чувствително материална полза от повече посетители щеше да има за столицата.
Баражът на река Искър при Панчарево
Преди двадесетина години някоя европейска компания поискала от Варненският градски съвет да й се позволи да построи морски бани и здания при тях за посетители, с условие да ги експлоатира 20 години и подир това да ги подари на града. Тогавашният Варненски градски съвет не оценил това предложение и същата тая компания направи това в Кюстенджа. С това много от посетителите на Варненските морски бани се отбиха. Ако Варненскнят градски съвет по онова време беше се съгласил на това предложение, днеска ще притежаваше тия постройки безплатно и ще получаваше от тях големи приходи. Освен това и града ще имаше голяма полза от алъш-вериш от посетителите, защото с такива постройки повече посетители ще привличаше Варна. Освен това и самите концесионери щяха да съумеят да привлекат посетители и от странство.
Това лято слушахме за Меричлерските бани, че искала някоя компания да строи при тях здания. Ако това е истина и не се позволи на тая европейска компания да разработи тия бани, ще бъде глупост над глупостите.
Аз малко се отклоних от обикновения си разказ, но не можех да не направя това.
От село Панчерево е започнато строението на шосе за Самоков, което минава покрай инсталацията за добивание на електрическа енергия. Землените работи почти са привършени от селото близо до инсталацията, но кола още не може да върви по него. Другият път за кола е съвсем неудобен, защото не е шосиран и защото на много места почвата пролетно и есенно време се завлича надолу към Искъра от подпочвените води, та пътя по тая причина е неравен. Ние бяхме принудени да слизаме на много места от колата.
Понеже късно излязохме заранта из София — на 8 часът, пристигнахме при инсталацията в единайсет и нещо. Докато си отпочинахме, докато разгледаме вътре генераторите, стана време за обед. Ядохме с вълчи апетит. Едно пътя, друго избраните провизии, трето веселите разговори удвоиха ни апетита.
След една малка почивка потеглихме да прехвърлим ридът и да отидем на мястото, дето водата от Искъра се отбива и по тунел се довежда до инсталацията. Разделихме се на две части, едни минаха напреку през един дол, а други по околния път. Първите бяха запазени от слънцето, но пътя им беше посеян с мокри, гнили листа и неимоверно бе стръмен; а на другите беше удобен, но не запазен от слънцето. Часът беше три след пладне; ние цели бяхме изложени на слънчевите лъчи. Несмляната още у нас изобилна храна и лишното хубаво вино горяха ни отвътре не по-малко от слънчевите лъчи. С големи усилия можахме да пристигнем до хребета на рида. Там пак се разделихме на две - едни отидоха до мястото, дето е спряна водата, другите останаха отгоре да гледат това място.
Когато се иска да се оползотвори силата на водата за някоя воденица, отбива се водата от коритото на реката по друг път и се докарва, така щото тя от новото си легло да пада в старото от една значителна височина. Това обикновено става, като се приготовлява новия път на водата покрай брега на реката. Тук новият път на водата е прокаран под земята, по един тунел дълъг около два километра. Тунелът е прекаран между двата краища на един голям завой на реката, така че на мястото където пада водата, е добита една значителна височина от 30—40 метра. Мястото дето е схваната водата, тунела и мястото, дето тя пада, са здраво построени с хидравлическа вар и цимент. Водата пада по железни тръби и посредством така наречените турбини при паданието си долу върти колело. Поредством обикновените колелета не може да се използува всичката сила на водата, а посредством турбините по-лесно се постига това. Долу в инсталацията са наредени четири динамомашини, които работят по очередно. Те са четири, за да може, когато едната работи, другите да се чистят или поправят.
При въртението колелото на динамомашината добива се електрическа енергия. Това става по следующият начин. Ако един подковообразен или какъвто и да е магнит, доближим до една пръчка чисто желязо и желязото ще се обърне в магнит. Но това може да стане и без да се допре желязото до магнита, а само като се доближи. Ако желязната пръчка, която доближихме до магнита, е омотана с изолирана медна жица, при доближаванието и отдалечаванието на магнит от желязната пръчка ще се възбужда електрически ток в жицата. Такова е устройството на динамомашините. Те съдържат, един или два или няколко магнита. Магнитите могат да са неподвижни, а да се върти желязото, около което е намотана жицата за добиванието на електрическата енергия. Магнитите, за да не губят своята сила, и те са омотани с жица, по която минава от добивания ток и подържа магнетизма им. Такова е в кратце устройството на електрическите генератори.
Силата от падащата водя в турбините в Панчерево е 650 конски сили и дава електрическа енергия с напрежение 8000 волта, което от дългият път до София се намалява на 7200 волта. Вода през тунела дохожда в по-голямо количество, отколкото е потребно за произвеждание на консумираната засега електрическа енергия. В случай на нужда от повече електрическа енергия, готов е отворът и за друга тръба, а вода в Искъра не липсва и в най-големите горещини, за да се пълни и втората тръба.
Превръщанието водната сила в електрическа е много удобно и полезно, защото при това преобръщание се губи само 10% от енергията, когато преобръщанието на скритата енергия на въглена в парна сила се губят 90% и още защото електрическата енергия е приспособима за много работи. В много страни, които са богати с реки и водопади, в последно време са обърнали сериозно внимание върху изучванието на водната сила, която наричат "бял въглен".
За нашата страна тъй също е важно изучванието на тоя въпрос, понеже много наши градове и села могат да използуват водната сила на близките реки. Само водата на Искъра, напр., ако се улови на няколко места по течението му през Стара Планина и се обърне в електрическа енергия, би могла да кара треновете между София и Пловдив.
Мечтател
Вижте също: Панчарево през 1920 г.
Панчарево през 30-те години