Из хрониката на вестник "Пряпорец", август 1902 г.
Столицата е пълна с идиоти и просяци, особено покрай кафенетата. От всякакви народности, пол и възраст те обикалят по многолюдните улици и безпокоят както минувачите по улиците, така и посетителите на кафенетата на масите. Има между тия просители и действителни нещастници, но повечето са мързеливци, на които не се работи, има и луди хора, на които не им е мястото улицата, има и малки деца, които се учат на просячество от техните родители. Има уж приюти, болници, лудници, а пък се пускат по улиците на столицата в такова изобилие тия нещастници, в каквото и в Цариград не се виждат.
Просяк в покрайнините на София, началото на века
Особено нетърпим е един идиот евреин, който всеки ден в разнообразни костюми се явява: ту с голи гърди, ту с голи ръце, ту с голи крака, а вчера вечер беше разпокъсан и разкопчан до най-голямото неприличие и децата по него тичаха като по мечка. Желателно е да се обърне вниманието от когото трябва на тия работи, защото не само не е прилично и утекчително за хората изобилието на просяци и луди хора по улиците, не само е срамота, но това лошо се отразява и върху душата на малките деца, когато постоянно гледат идиоти.