Пожар изпепелява Народното събрание

Зданието на Народното събрание е сред първите постройки, издигнати в свободна София. Изградено в периода 1884-86 г. в тогавашните покрайнини на младата столица, пристроявано и разширявано неколкократно, то се превръща в символ на българската държавност, в арена на политическия живот и в ням свидетел както на всеотдайност и достойнство, така и на безобразия и позор.

Една от по-малко известните, но съвсем не лишени от драматизъм, страници в историята на българския парламент се разгръща на 30 април 1929 г. По това време народните представители се радват на заслужена ваканция и нищо не предполага, че в празната сграда предстои да се случи едно безпрецедентно нещастие.  

Столичните пожарникари в борба с избухналия пожар

В 04:30 часа сутринта в заседателната зала неочаквано избухва пожар. В резултат на късо съединение на електрическата инсталация лумва огън вляво от царския престол и бързо обхваща цялата зала на българския парламент. Пламъците се разпространяват безпрепятствено, като унищожават трибуната, бюрото на председателя и местата на министрите. Овъглена е стената зад тях, която дели залата от бюфета. Унищожени са разположените върху нея художествени портрети на Цар Борис III, Княгиня Мария Луиза, Царя Освободител и др. Обгорени са депутатските банки, силно пострадал е таванът, падат полилеите.

Опожарената зала на Народното събрание

За щастие огънят не се разпространява към новата пристройка, разположена на север от заседателната зала, и така са пожалени кабинетите, библиотеката и архивът. 

Въпреки изключителните усилия на столичната пожарна пламъците нанасят щети за няколко милиона тогавашни лева. До възстановяването на сградата заседанията на Народното събрание временно се пренасят в салона на Българската академия на науките.