Из "Столичен общински вестник", бр. 3 от февруари 1936 г.
Столичните пазарища
Преди освобождението на София, т. е. преди 1878 година, в града е имало няколко пазарища, в които през определени дни сa се събирали селяни и граждани и са ставали покупко-продажбите. Тогава са съществували следните пазарища: Женският пазар — при банската джамия; житният пазар, солният пазар, конският пазар, говеждият пазар и медният пазар. Със застрояването на града пазарищата са били заети от новите градски сгради, вследствие на което постепенно са се измествали и са се установили на други места.
В тия времена, през Великденските празници и пред Георгьовден, в София са се събирали големи маси пришълци — селяни при тъй наречените събори. Такива събори е имало край р. Владайска, в Подуене и край Александровската болница. На съборите са ставали народни веселия с игри (хора). Със застрояването на града съборите са били също така постепенно изместени към новите окрайнини, а характерът им се е изменил, като вместо народни игри почват да се виждат бараки, продавачи, разни люлки и в последствие са се превърнали в сегашните панаири.
Сега в София пак се събират големи маси селяни от околните села, с коли и без коли, които в известни дни запълват улиците с донесените и изложени по улиците свои произведения. Постепенно тия изложби са се оформили в сегашния си вид като специални пазарища: покрити, открити — квартални пазарища, такива срещу големите праздници и сезонни пазарища както следва:
I. Покрити постоянни пазарища:
Централният покрит пазар — халите, ул. "Мария Луиза", срещу минералната баня — грамадно масивно здание, построено през 1907/1916 год. Първото предприятие (1907 г.) се отнася за зидарските работи (112,4 3 лева зл.), второто (1908 г.) за каменни работи (185,662 лв. зл.), третото (1909/1911 г.) за железни конструкции (649,106 лв зл.), четвъртото (1914 г.) за изолационни работи (75,250 лв. зл ), петото (1910/1916 г.) за топливна и охладителна инсталация (158,110 лв. зл.) и шестото (1911/1912 год.) за тротоар и часовник (10 970 лв. зл.), или всичко 1,188,511 лв. зл., които се равняват на около 31 милиона лева. Застроената повърхност възлиза на 3,470 кв. м. Халите съдържат 154 магазина, от които: 70 месарски, 14 рибарски, 28 зеленчукови, 22 сиренарски, 15 птичарски и 5 овощарски. Наемът на отделните магазини е годишно от 1,650 л. до 90,000 лева. През 1935 год. са постъпили 4,081,905 лв. наем от тия магазини. Халите, които са открити ежедневно, се обслужват с един персонал от 21 души: ветеринарен лекар, фелдшер, 2 техници, огняр и 16 души работници, за които се разходват за заплати и пенсии годишно 546,900 лв.
Централният покрит пазар (халите)
Вехтошарският пазар, на ъгъла бул. „Стоилов“ и бул. „Сливница“, до Сточната гара — модерна железобетонна сграда. Построен е през 1933/1934 година. Струва 3,470.000 лева. Състои се от два етажа. Магазините са наредени около един елипсовиден двор с входове и витрини от към тоя двор, така че към улиците няма никакви входове и витрини. Всички вещи се вкарват в двора през главния вход, за да има контрол върху вкараните вещи, които се дезинфекцират. В горния етаж входовете и витрините на магазините са обърнати към една платформа-улица, лежаща не към двора, а околовръст, край улиците (едно неудобство за пазара).
Вехтошарският пазар на ъгъла бул. Сливница и бул. Стоилов
Вехтошарският пазар съдържа всичко 139 магазини (в долния етаж 61 и в горния — 78), 1 кафене, 1 ресторант, служебно помещение, склад, бръснарница и нуждници. Магазините се отдават без състезание с минимален наем от 300—440 лв. месечно, определен с оглед само да се покрият разходите и без никаква печалба за общината. Тука са взети предвид разходите - за лихви и амортизации (364,760 лв.), такси канал, смет и вода (54,860 лв.), осветление (100,000 лв.), поправки, поддръжки, дезинфекция и портиер (138,000 лева) — всичко 657,560 лева. Кафенето и ресторантът се отдават на търг чрез съзтезаване. От кафенето е получен годишен наем 36,801 лв , а от ресторанта — 38,687 лв. Поради своята отдалеченост от търговската част на града, липса на трамвайно съобщение и невъзможността да се използуват напълно всички магазини (сега са без наематели 16 магазини), се получава годишен наем от вехтошарския пазар 538,882 лева. Пазарът работи ежедневно.
Покритият пазар на площ. Позитано (Солни пазар)
Покрит пазар на площад Позитано (Солни пазар) — два павилиона — барачна постройка. Застроената площ възлиза на 1917 кв. м. и съдържа всичко 60 магазини. Постройката е извършена през 1928/1929 година и струва 4,100,000 лева. Павилионите, поради лошите поддръжки, са в лошо състояние и следва да се възобновят. Годишният наем от магазините възлиза от 11,580 лв. до 39,693 лева. От всички магазини е получен наем от 1,198,267 лв.
Женският пазар, на бул. „Драгоман“, състоящ се от около 300—400 прости дъсчени бараки и навеси, собственост на продавачите, които плащат таксите — сергийно право.
Женският пазар на бул. „Драгоман“
Цветният пазар на пасаж „Св. Никола“
Цветен пазар на пасаж „Св. Никола“, състоящ се от 25 дъсчени бараки, собственост на продавачите, които плащат таксите — сергийно право.
Говеждият пазар при старата кланица
Говежди пазар, който става в пазаря за добитък в помещенията на старата кланица в Индустриялния квартал (кръстосване ж. п. линия и р. Владайска). В помещенията на старата кланица става ежедневно пазар на добитък, а в открития пазар стават пазари във вторник и петък и са добре посетени. От тоя пазар през 1935 год. общината, освен прихода за държавата, е получила 1,477,741 лв., а именно: от вход 507,740 лв., от обор за пренощуване 119,247 лева, от интезап 825,712 лева, от наеми 72,290 лева и от капана 11,752 лв.
В пазаря за добитък и фурната „Кори“ работят: 1 лекар, 1 фелдшер и 9 души работници.
През 1935 год. са посетили пазаря 169,678 глави добитък (10,961 еднокопитни, 21,265 едър, 134,910 дребен и 12,542 свини). В пазаря са пренощували всичко 50,362 глави добитък,
Старата кланица — говеждият пазар
Новата кланица, ежедневен пазар за месо, кожи и др. Това е една скъпа и луксозна постройка, находяща се в Индустриялния квартал, при Гробищата. Кланицата е построена през 1930/1933 година. Тя се състои от няколко сгради: кланица 11,218 кв. м. (струва 43,479,000 лв. без инсталациите), дирекция 445 кв. м. (2,526,000 лв.), птичекланица 540 кв. м. (1,384,700 лв.), курник 312 кв. м. (730,300 лв.), изолационна кланица 987 кв. м. (2,396,000 лв.), торище 930 кв. м. (1,638,000 лв.), закрити обори 3.560 кв. м. (6,351,000 лв.), навеси покрити 1,597 кв. м. (737,000 лв.), навеси открити 2,413 кв. м. (980,000 лв.), склад за въглища 260 кв. м. (162,200 лв.), помещение за интезап 45 кв. м. (72,505 лв.), клозет 23 кв. м. (48,286 лв.) и пр.
Новата кланица — покритият пасаж
Всички строителни работи струват 75,201,217 лв., машинариите — 30,899,084 лв., инсталации и разни други работи — 11,889,332 лв. или общо 117,989,633 лв., а като се прибави и стойността на мястото 44,450,000 лв., стойността на кланицата възлиза на 162,439,633 лв.
От кланицата (без сумите за държавата и тия за фонда постройка кланица) общината а получила през 1935 година 20,366,540 лева, а именно: от кръвника 12,871,106 лв., от хладилника 2,870,811 лв., от обор 2,302,860 лв., от торище 780,689 лв , от колачи 664,353 лв., от преглед, пломби, червари, проверка, енергия, клетки, кръв, лед, дробове, тор, злъчки—876,722 лв. Същата има почти толкова разходи за персонал, вода, енергия, въглища, веществени, ремонти, лихви и амортизация. През 1935 год. са заклани в кланицата 623,846 глави здрави животни и 232,876 броя здрави птици. Също 3,290 глави болни животни и 3,788 броя болни птици. Само от животните (без птиците) е получено 15,989,883 кгр. месо от здрави животни и 124,404 кгр. от болни. Тука са на работа 145 души ръководен и помощен персонал и 95 работници. Освен тези работници тука се препитават още 747 души (165 търговци, 187 работници на търговците, 202 колачи, 67 кантарджии, 107 кожари, червари, пачаджии и шкембеджии и 19 каруцари).
II. Открити квартални постоянни пазарища:
Бул. „Евлогий Георгиев“, между Орлов мост и ул. „6-и Септемврий“, за селски продукти.
Ул. „Черковна“, между ж. п. линия и ул. „Оборище" — за селски продукти.
Ул. „Клементина“, между ул. „Индже Войвода“ и Разсадника—за дървен строителен материал.
Бул. „Сливница“, между Львовия мост и ул. „Опълченска“ — за селски и др. продукти; става ежедневно.
Бул. „Драгоман“, между ул. „Пиротска“ и бул. „Сливница“ (женски пазар) — за селски продукти, вълна и др.; става ежедневно.
Ул. „Цар Самуил“, между ул. „Клементина“ и ул. „Позитано“.
Ул. „Екзарх Иосиф“, между бул. „Драгоман“ и ул. „Ломска“ — за разни стоки.
Ул. „Три уши“, между пл. „Позитано“ и бул. „Христо Ботев“.
Ул. „Позитано“, между ул „Цар Борис“ и бул. „Христо Ботев“ (Солни пазар).
Бул. „Христо Ботев“, между ул. „Позитано“ и ул „Нишка".
Ул. „Опълченска“, между бул. „Сливница“ и ул. „Нишка“.
Бул. „Д. Петков“, между ул. „Пиротска“ и ул, „Позитано“.
Ул. „Козлодуй“, между ул. „Раковски“ и ж. п. мост — за дърва за гориво.
III. Открити временни пазарища срещу Нова година, Рождество Христово и Великден.
Ул. „Екзарх Иосиф“, между бул. „Драгоман“ и бул. "Мария Луиза".
Бул. „Мария Луиза“, между пл. „Св. Неделя“ и ул. „Цар Симеон“.
Ул. „Клементина“, между пл. „Св. Неделя“ и бул. „Христо Ботев“.
Бул. „Дондуков“, между пл. „Св. Неделя" и ул. „Цар Калоян“.
Пл. „Св. Неделя“.
IV. Открити временни пазарища (събори) пред Връбница, Великден, Георгьовден и Петковден.
В квартал Коньовица, при Разсадника.
В квартал Подуене, пред черквата Св. Петка.
При Лагера — площад Победите.
В Индустриялния квартал — в старата кланица, в пазаря за добитък и в околните площади.
Столицата с многобройните си пазарища през пазарните дни прилича на ориенталски град. С изключение на покритите пазарища: централния пазар — халите, вехтошарския пазар, новата кланица и Солния пазар на пл. „Позитано“, от които първите три са уредени и благоустроени, всички други пазарища са още примитивни, почти такива, каквито са били в София преди Освобождението й. Тия пазарища, с нарастването на града, са останали вече в средата му и сега, когато дойдат многобройните селски коли и докарат селските произведения, градът се задръства с коли, добитък и хора и грамадни купища смет и нечистотии остават по улиците, за премахването на които са нужни значителни средства и време. При тия открити и временни селски пазарища липсва ефикасен контрол и надзор върху продавачите на открито и изложените на замърсяване продукти. Тука действително липсва каквато и да е хигиенична обстановка и условия за запазване и за съхранение на продуктите. Преди всичко, тука не е определено и разграничено на кои пазарища какви видове продукти да се продават, а, напротив, продават се едновременно разни продукти, нови вещи и стари — вехтошарски. Натрупаните безразборно празни кошове и сандъци пречат на движението и не позволяват чистенето. Мръсните полусрутени дървени бараки и навеси спомагат за замърсяването на продуктите и загрозяват пазарищата. При тия пазарища обикновено липсват паважи, канализация, чешми за пиене и измиване, нуждници за ползуване от публиката и пр., а при пазарищата за добитък липсват шосировки, обори, водопои, огради около пазарището и пр.
При всичко, че градът заема вече една голяма площ от 32,400 декара, гражданите са принудени да идват в центъра му, т. е. при централния покрит пазар (халите), при Солни пазар (ул. „Позитано“) и при Женския пазар (бул. „Драгоман“) за да правят покупките си. По тоя начин всичко се е централизирало около средището на София, затова и съобщенията се затрудняват. От друга страна, маса селски производители идват с колата си при пазарището в централната част на града, като задръстват и замърсяват улиците. Това са неудобства, които не могат повече да се търпят в един голям град, какъвто е Столицата на България.
Столичната общинска управа се е загрижила сериозно да разреши окончателно въпроса за пазарищата в София. Това трябва да стане с оглед на бъдещите разширения на града, които ще се установят с новия градоустройствен план на „Голяма София“, който сега се работи от професор Мусман.
Тука, при създадените условия и съществуващите пазарища, са на лице два главни въпроси:
Постройка на нови покрити квартални пазарища (хали), отговарящи на хигиеничните изисквания, на първо време в кварталите: Подуене (до р. Перловец), Лозенец (до р. Перловец), Три Кладенци (до кварталната баня) и около гарата. В тия хали ще се съберат махленските месарници, сиренарници, зарзаватчийници и др.
Вторият въпрос се отнася за установяване места в крайнините на града по посока на главните съобщителни артерии, гдето да стават селските пазари, и гдето да има място за селските коли, за добитъка и да са в близост до трамвайните линии. Такива места се очертават за сега: при гара Подуене (мястото за Триажната гара), при Арсенала, при Индустриалния квартал и в кв. Три кладенци (Св. Петър и Павел).
При установяване на пазарищата трябва да се има предвид конкуренцията, която вършат селските пазари и амбулантната продажба с колички на покритите общински хали, вследствие на което става увреждане на общинските интереси.
В последно време се предприеха и осъществиха редица въпроси по уредбата на пазарищата, а именно:
През 1930/33 год. се построи новата общинска кланица, която се състои от един двор от 97,193.000 кв. м. и 12 отделни сгради с една застроена площ от 22,330 кв. м. Тука са създадени добри условия за получаване на месо и др. продукти от животински произход, за съхраняването му в големите хладилници и за използуването му за износ.
С постройката на вехтошарския пазар се събра под окото на властта търговията на всички вехтошарски вещи на едно място, макар и да не е тъй удобно.
Поставен е на дневен ред въпросът за постройка на зеленчукова борса при гара Сердика, с която ще се създаде контрол върху запазването и продажбата на зеленчука.
Предстоящата постройка на млечната централа със своите събирателни пунтове из околността ще уреди въпроса за добиване и запазване на доброкачественно мляко.
Около новата кланица в близко бъдеще ще се построят необходимите и проектирани вече кланични фабрики за пълното използване на всички продукти от животински произход: беконна фабрика, саламджийска фабрика, фабрика за отпадъци и кръв, черварска и кожарска работилница, птицекланица за експорт, борса за добитък, хладилник и антрепозитен склад (на стойност около 102 милиона лева).
В близко съседство с новата кланица се извършва от предприемач постройката на „екарисажа“, т. е. на фабрика за изгаряне на лешове и заразено месо, с което ще се премахне едно голямо зло в Столицата.
Предвидено е построяването на модерно пазарище за добитък с всички необходими приспособления и хигиенични изисквания в съседство с новата кланица,
През 1935 год. се предприеха статистически и други проучвания за съставяне на градоустройствения план на „Голяма София“, при което са събрани необходимите данни и за разрешаването на въпроса за пазарищата.
Събраха се задължително продавачите на вехтошарски вещи и се настаниха в новата сграда на вехтошарския пазар, за да бъде търговията с тия вещи под строг контрол.
Разреши се да бъдат премахнати по-скоро всички мръсни и полусъборени бараки и навеси от женския пазар на бул. „Драгоман“, като крайно нехигиенични, и да се преместят в средната част на бул. „Д. Петков“ (в гъсто населената част на града — в кв. Три кладенци), между ул. „Пиротска“ и ул. „Позитано“, обслужваща се от трамваите Пирот—Подуене и Св. Неделя—Булина Ливада. Тука се покриха с бетонова настилка около 3,066 кв. м. повърхност, върху която ще се построят от продавачите на женския пазар (бул. "Драгоман") сглобяеми, еднообразни евтини бараки, в които ще се преместят стоките им.
Говеждият пазар при старата кланица, до преместването му в съседство с новата кланица — се огради с временна ограда и се построи една нова сграда „Интезап“ със служебно помещение, ресторант, навес, водопой, клозет и др. (струва 254,000 лв.), която ще служи временно, до преместването на пазарището. Едновременно с това се шосира улица „Градинарска“, от бул. „Сливница“ към Разсадника, която минава край това пазарище.
Финансовата служба при Столичната община, която има 139 служители и за издръжка на която (заплати и пенсии) се изразходват годишно по 4,827,530 лв между другите свои задължения по събиране данъците и уреждане стопанствата, постави и ред в пазарищата, състави нови условия за отдаване съответните предприятия на търг при добро запазване интересите на Общината. Приходите от пазарищата се събират вече редовно; интезапът се събира от самите органи на общината. Създадоха се също нови приходи от кланицата. Д-во „Поелс" (осъществител на прочутата от времето си „свинска концесия) през 1935 г. е заклало 17,017 глави ообитьк, получило е 1,127,074 кгр. месо и е изнесло за Англия 893,142 кгр. бекон и шунка (в нас е останало 227,932 кгр.).
Друго дружество—„Гипаг“ е изнесло 152.260 кгр. охладено месо и мас за Германия и пр., взеха се мерки за създаване, при сегашните неудобства — мизерна обстановка, до колкото е възможно, хигиенични условия при пазарищата; намали се и постепенно ще се премахне конкуренцията, която амбулантните продавачи, количкари и др. правят на търговците. Така, днес числото на количкарите от 3.063 души е вече намалено на 1,030, като са премахнати главно пришълците и т. н.
От пазарищата общината е имала през 1935 год. следните бруто приходи:
Наем от централните хали 4,031,905 лв.
„ „ Солни пазар (бараките) 1,193,267 „
„ „ Вехтошарския пазар 538,882 „
Такси от заети места (сергии) 2,868,000 „
„ „ мерки и теглилки 899,276 „
„ „ пазаря за добитък —вход пренощуване, интезап и др. 1,477,741 „
Такси от кланицата—кръвнина, обори хладилници и др. 20,366,480 лв.
Сегашното положение на пазарищата се урежда с наредбата-закон за тържищата и изложбите (бр. 219 от 28. IX, 1935 г. на Държавен вестник).
Окончателно въпросът за пазарищата в София ще се разреши едновременно със съставянето на новия градоустройствен план на „Голяма София“, с оглед на бъдещите разширения на града. Тогава София ще има модерни пазарища, разпръснати във всички части на града, които, при спазване на хигиеничните условия, ще задоволят напълно нуждите на гражданството.
Инж. Р. Михайлов
