Трамвайната система в София през 30-те години

На картата с червен пунктир са изобразени трамвайните линии в столицата. Сините кръгове отчитат разстоянието от центъра (Катедралата Св. Неделя). Картата е от 30-те години. Щракнете за цял размер.


Площад Света Неделя се явява разпределителен център на трамвайното движение, както се вижда на долната схема, където са показани линиите и спирките.

Документални кадри от бомбардировките

Продължаваме темата за бомбардировките над столицата с кратък документален филм на БНТ. Кадрите будят силни емоции и противоречиви размисли...

---

Смъртоносен товар над София

Снимката е направена от борда на един от съюзните бомбардировачи по време на големите рейдове над столицата през 1944 г. Виждат се пораженията, секунди след като бомбите са се стоварили над централната част на София. Поразително е как за минути може да бъде зачеркнат цял един град.


Щракнете върху снимката за по-голям размер. Въпреки че кълба дим и прах са покрили голяма част от значимите сгради, все пак не е трудно да се ориентираме къде са нанесени основните щети.

Как изглежда положението на земята се вижда добре тук.

Modus Orientalis

Всички знаем как у нас се изпълняват обществени поръчки и как се осъществяват инфраструктурни проекти, финансирани с държавни средства. Съмнителните практики обаче далеч не са ново явление, а битуват по тези земи от векове. Интересен паралел от преди Освобождението намираме в доклада на френския вицеконсул в София Льо Ге (Леге) от 30 октомври 1875 г., където се описва изграждането на железопътната линия Сарамбей-София. Приликите с текущи лица и събития май не са съвсем случайни.

Линията Сарамбей-София

Да видим сега получените резултати. В продължение на няколко месеца правителството изпращало на дирекцията всичките поискани от нея пари. Така тя побързала да закупи, заедно с инспекцията, огромно количество лошокачествени материали, и то при нечувани цени. По нейно нареждане в горите били изсечени много траверси, които понастоящем са почти всичките изгнили. Тя включила в сметките си големи суми за материал, който се предполага, че е бил цимент, оказал се негоден за строеж. От много далече докарала някои добре издялани камъни, но и огромно количество негодни. Закупила геодезични инструменти, цените на които са петорно по-високи от тези, които са изписани в каталозите.

Това било през доброто старо време, но то продължило кратко. Един ден се скарали при подялбата на златното руно. Няколко уволнени служители започнали да бият тревога.

...В следствие на това от една година по линията Сарамбей-София не се работи; а когато се установило, че с парите, дадени от министерството, локомотивът би могъл вече да стига до София, трябваше да се признае, че извършените работи следва да се смятат за нищожни следващата пролет, тъй като една втора зима ще унищожи това, което е останало след първата.

Панорама на София, 1907 г.

Можете ли да познаете какво се вижда на снимката? Отговорът - в четвъртък вечерта.

---

Каменоделецът на Стара София

Георги Киселинчев е автор на някои от най-известните каменни скулптури и фасади в София. Майсторът-каменоделец е роден в костурското село Косинец, Егейска Македония. Занаятът научава от баща си, а по-късно учи и в Италия. Брат е на известния костурски войвода Лазар Киселинчев. (Повече за фамилията тук.)


Георги Киселинчев ръководи каменоделските работи по катедралата "Св. Александър Невски" и Руската църква "Св. Николай".

Негови произведения красят емблематични за столицата сгради:

Централните софийски хали, герб на София (1909 г.)


Централната общинска баня, вход (1910 г.)


Сградата на Строително-занаятчийското сдружение на бул. Христо Ботев, композиция на централната фасада (1910 г.)


Сградата на Банка ДСК, ул. Московска. Украсата е съвместно дело със скулптора проф. Марин Василев. (1914)

---

Първите глоби в новоосвободена София

В първата книга за глобите в столицата са вписвани глобите, наложени от 13 февруари до 4 август 1878 година. Ето какви са конкретните случаи:

На 13 февруари Илия Иванов говорил неприлични думи. Глобен е за това 24 гроша.

От Коце Кръчмар са взети 20 гроша „за своето дете, че "хвърлило пушка".

От Найден от Драгалевци — „15 гроша — защото се карал нависоко".

„За говорене докачителни думи на почтени лица" са взети 100 гроша от Рахамим Самоковлия.

От Костадин Цветков „че хвърлял пищов" — 20 гроша.

„От двама евреи ся зеха, защото не продавали неща според определената цена — 30 гроша".

100 гроша е платил башчешменският фурнаджия за недопичане на хляба.

„От четворица за нечистота: Вуче, Лазо, Коле и Васил — 80 гроша."

За „непокорство и ексик продаване" Петър Иванов е трябвало да плати 105 гроша.

„От един русин, че вързал коня на тротоара — 20 гроша."


„От двама евреи, че имали къщя" — по четиридесет гроша.

„Земено от десет души в еврейската махала за нечистота по домовете им — 216 гроша."

От един хлебар — французки поданик, са взети 105 гроша.

„Че не зима руско кайме според цената му", от Юсе Мушенов е взета глоба 20 гроша. От същия са взети още 20 гроша, „че не е зимал руските кредитни според определената цена".

Еврейският чаушин е трябвало да плати 120 гроша, „че не слушал пристава".

40 гроша платил Манол Николов, „че продавал без мера тутун".

Таки Пашев е трябвало да плати 10 гроша, „че не се покорявал на мухтарът".

„За неправедно продаване тутун" Яко Лиаче платил 60 гроша глоба.

Иван Великов и Бранко Костов са се били публично. За това те трябвало да платят по 20 гроша.

От „Цветан Бонев, пудуенец, че трошил къщя", са събрани 100 гроша.

От Янко Унто се събират 10 гроша, „че не платил праведно на търговецът, от когото купил череши".

Дия Исак е трябвало да плати 30 гроша, „че мерил платното с неправеден аршин".

69 троша платил Кръстьо Младенов, „че не платил гюмрукът на продажа едраго добитка".

Лазо Велчев и Георги Вучков „касапе, че клале без позволение ветеринара" по една рубла.

От Арон Песов е „вземено една рубла, че не вземал Екатеринските рубли".

Георги Абаджи е платил един франк глоба, „че не вардил кравата си, та побегнала".

От Аврам Исаков е взета една рубла, „че продавал недостатъчно чушки", а от Соломон Яче пак толкова, „че продава недостатъчно сливи".

От Персиадо Чаръкчи общината взема един полуимпериал, „че простирал кожи в бившата черква, в което му беше заповедано да не простира".

---

Страницата Стара София с признание и от Американското посолство

www.stara-sofia.com получи поредното си високо признание, като се появи на първа страница на месечния нюзлетър на Американското посолство в София.



Искрено благодарим на приятели на Стара София, които ни предоставиха материала!

Референдумът през 1946 г.

На 8 септември 1946 г. се провежда референдум за смяна на монархията с народна република. Участват повече от 91% от имащите право на глас, като над 95% от гласувалите се обявяват в полза на промяната. За едни този референдум се явява израз на искрена народна воля, за други - пример за груба фалшификация и манипулация.

Нека обаче видим как събитието е отразено в тогавашния печат. Фотоподборката е публикувана през октомври 1946 г. в списание "Съвременна България", издание на Министерство на информацията и на изкуствата - отдел вътрешен печат и пропаганда.

Текстът в списанието върви паралелно на френски, руски, английски и български. Публикуваме само българския вариант, като запазваме оригиналната подредба и текстове.

Корица - Статуята на Републиката (Намирала се срещу двореца, на мястото на по-късно построения мавзолей. Бел. моя)

Кълна се в името на народа и на Народната република България, че ще им служа предано и всеотдайно, че в своята дейност като народен представител ще имам пред очи само общонародните и държави интереси и ще положа всички усилия за защита свободата и независимостта на Родината.

ПРЕД ИЗБОРНИТЕ УРНИ

И водачи, и народ на 8 септември т. г. масово и с радост се стекоха пред изборните урни, за да осъществят отдавнашната си мечта - Народната република.

УТВЪРЖДАВАНЕ НА НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА

Главният прокурор при Върховния касационен съд г. Борис Лозанов произнася речта си във връзка с произведения референдум.

Председателят на Върховния касационен съд г. А. Папанчев в тържествено заседание на съда при пълен състав от 32 члена, състояло се на 14 септември 1946 г., чете определението за резултатите от референдума, от което е ясно, че от общо гласоподаватели 4,509,354, гласували общо 4,132,107, от тях за Народната република 3,833,183, за монархията 175,234 и недействителни 123,690.

Председателят на Народното събрание г. Васил Коларов в тържественото заседание на Народното събрание на 15 септември т. г. обявява Народната република.

Народните представители полагат клетва за вярност на републиката.


Моменти от полагане клетва за вярност на републиката от войската и държавните служители.

ГАРАНТИРАНЕ ИЗБИРАТЕЛНИТЕ ПРАВА НА НАРОДА

Избирателен закон от 1945 г.

Глава II.

Чл. 8. Избиратели по тази наредба-закон са всички български поданици от двата пола, навършили 19-годишна възраст.
...
Чл. 10. ал. II. Военнослужащите гласуват в онази избирателна колегия, в района на която квартирува войсковата част в деня на избора...

Избирателен закон от 1937 г.

Чл. 8. Избиратели по тази наредба-закон са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст мъже и жени, последните, ако са омъжени, разведени или вдовици...
Чл. 9. Не упражняват избирателните си права:
а) военните лица;
б) запасните, когато са свикани под знамената;
в) трудовите офицери, подофицери и редници;
г) стражарите (полицейски, горски, акцизни и митнически) и общинските пожарникари и
д) учащите се от средните учебни заведения.

Силата на Отечествения фронт се корени в доверието на българския народ и нашето поведение в тези избори ще се вдъхновява от тази основна мисъл, че българският народ е с нас и че нямаме нужда от накърняване законите и реда, за да се сдобием с доверието на българския народ.
Кимон Георгиев
Министър-председател

С преданост и всеотдайност, лишавайки се от почивка, от лични удобства, милицията ще отдаде с пълен жар всички свои сили, за да бъдат произведени изборите на 27 октомври при образцов ред и пълна свобода.
Антон Югов
Министър на Вътрешните работи

ИЗБОРИТЕ В МИНАЛОТО

Стотици бити и малтретирани бяха жертвите на предизборния терор на "демократичните" и фашистки режими у нас в миналото.


Хиляди доблестни синове на страната ни изкупваха чрез насилия и интерниране в предизборните борби прогресивните си намерения.



Затворите и участъците се пълнеха с политически затворници през време на изборите някога.

ИЗБОРИТЕ ДНЕС СА НАРОДНО ТЪРЖЕСТВО

На път към изборните урни.


И старата баба иска да гласува.


Народният министър Антон Югов в деня на изборите на разговор с народа.


Народният министър Димо Казасов на веселие всред народа в деня на референдума.


Майки и бащи със своите деца на ръце идват ентусиазирано да подкрепят великото дело на Отечествения фронт.



И инородците са в празнично настроение в деня на референдума.


В деня на изборното веселие, на въпроса на един чужд журналист: "Кой те накара да гласуваш?", Айше възторжено отговори: - Сърцето ми!

Корица



И два допълнителни материала:

Бюлетините за референдума

Някои архивни документи

---

Петричкият инцидент

През 1925 г. се стига до малкоизвестен граничен инцидент между България и Гърция, завършил с инвазия на гръцки войски на българска територия. Повече подробности за случилото се можете да прочете тук и тук.

Своят принос към историята на събитието дава и архива на Corbis, където са достъпни 3 снимки, илюстриращи някои аспекти на Петричкия инцидент.


Протест срещу гръцката инвазия на площад Народно събрание. 10 ноември 1925 г.


Превързочен пункт близо до границата, в който бежанци от Петрич
са намерили закрила от преследващите ги гърци. 12 ноември 1925 г.


Каруца с бежанци, бягащи от конфликта. 12 ноември, 1925 г.

Деветоюнският преврат в снимки

Поредната група снимки от архива на Corbis отразява едно друго противоречиво събитие от историята на българския 20 век - Деветоюнският преврат срещу правителството на Стамболийски през юни 1923 г. Годините на идеологическо противопоставяне, последвали Първата световна война, са изпъстрени с кървави и нелицеприятни моменти, които са в пряка връзка - свалянето на Стамболийски, Юнското въстание, Септемврийското въстание, атентатът в Света Неделя, белият терор...

Запазваме оригиналното описание на снимките, което понякога е подвеждащо, но фотографиите определено заслужават внимание.




Комунистите се готвят за въстание в София. Българските комунисти, които водеха въстанието. Комунисти провеждат тайни тренировки с брадви преди големия бунт, който доведе до свалянето на кабинета на бившия мин. председател Стамболийски. (Описанието не е точно. БКП не участва нито в преврата срещу Александър Стамболийски, нито в последвалото контрабунтове на Юнското въстание.)

Communists Preparing for Revolt in Sofia Streets
Original caption: Bulgaria: Bulgarian Communist Who Led Revolt. Sofia class of Communists drilling in secret prior to great revolt which resulted in overthrow of Cabinet of former Premier Tamboulisky. Photo shows a few dozen men in combat stance holding axes.
Date Photographed: July 19, 1923
Location Information: Sofia, Bulgaria


Голяма тълпа пред катедралата. Народът се събира пред катедралата в София в деня на падането на мин. председателя Стамболийски. Новият министър говори пред тълпата.

Large Crowd Outside Cathedral
Original caption: Bulgaria: Throngs before Cathedral Church of Sofia on the day of the fall of Premier Stamboulisky. The new minister is addressing the crowd.
Date Photographed: July 2, 1923
Location Information: Sofia, Bulgaria


Генерал Лазаров говори пред тълпата след преврата в България. Превратаджии и националисти поеха властта в страната след свалянето на правителството на Стамболийски. На снимката генерал Лазаров говори пред населението на София от стъпалата на катедралата Света Неделя. Той е обграден от офицери-резервисти от Световната война.

General Lasaroff Addressing People After Bulgarian Revolution
Original caption: Sofia: Aftermath Of Bulgaria's revolution. Revolutionists and Nationalists have taken hold of the governing forces of Bulgaria, since the overthrow of the Stamboulisky Government. Photo shows General Lasaroff speaking to the people of Sofia from the steps of the Saint Nedelya Cathedral. He is surrounded by the Reserve Officers of the World War.
Date Photographed: July 17, 1923
Location Information: Sofia, Bulgaria


Председателят на Народното събрание Александър Ботев, воден към ареста.

Alexander Boteff Being Taken into Custody
Original caption: Sofia: Aftermath Of Bulgaria's Revolution. Revolutionists and Nationalists have taken hold of the governing forces of Bulgaria since the overthrow of the Stamboulisky Government. Photo shows Stamboulisky's President of the National Parliament - Alexander Boteff - on the way to Sofia to be put under arrest.
Date Photographed: July 17, 1923
Location Information: Sofia, Bulgaria


Централата на Оранжевата гвардия на Стамболийски.

Revolutionary Site at Orange Guard Headquarters
Original caption: Sofia: Aftermath Of Bulgaria's Revolution. Revolutionists and Nationalists have taken hold of the governing forces of Bulgaria, since the overthrow of the Stamboulisky Government. Photo shows the headquarters of the Orange Guard which defended Stamboulisky.
Date Photographed: July 17, 1923
Location Information: Sofia, Bulgaria


Знамето на Стамболийски и неговия знаменосец, заловени и охранявани от превратаджийски войски.

Revolutionary Troops Capturing Stamboulisky Flag
Original caption: Revolutionist and Nationalist have taken hold of the governing forces of Bulgaria, since the overthrow of the Stamboulisky Government. photo shows Stamboulisky's flag and its carrier being captured and guarded by revolutionary troops.
Date Photographed: July 17, 1923


На снимката един от водачите на селяните, които защитаваха Стамболийски и идеалите му.

Peasant Leader and Followers of Stamboulisky Government
Original caption: Sofia: Aftermath Of Bulgaria's Revolution. Revolutionists and Nationalists have taken hold of the governing forces of Bulgaria, since the overthrow of the Stamboulisky Government. Photo shows one of the leaders of the peasants which defended Stamboulisky and his ideals.
Date Photographed: July 17, 1923
Location Information: Sofia, Bulgaria


Войници-превратаджии охраняват 25-те милиона лева, взети от правителствените трезори.

Revolutionists and Nationalists During Bulgarian Revolution
Original caption: Sofia: Aftermath Of Bulgaria's Revolution. Revolutionists and Nationalists have taken hold of the governing forces of Bulgaria, since the overthrow of the Stamboulisky Government. Photo shows some Revolutionary soldiers guarding the 25,000,000 leva (Bulgarian currency) which had been taken from Government vaults.
Date Photographed: July 17, 1923
Location Information: Sofia, Bulgaria


Атентатът в Света Неделя, 1925 г. 5 минути след взрива.

Military Funeral Scene Outside Bulgarian Church
Original caption: Sofia, Bulgaria: at the funeral (April 16th) of Gueorguieff in the Church St. Nedelia, an attentat was made against the Government by exploding a machine infernal in the roof of the building more than 140 crops were drawn from he ruins. All present ministers remained safe. The picture illustrates the moment 5 M. after the explosion and the relief work of the authority.
Date Photographed: May 4, 1925
Location Information: Sofia, Bulgaria