Любомир Иванов
Не било толкова отдавна, когато в началото на 1970-те се решило, че вече е време София да има нова, голяма гара с подходяща инфраструктура, която да поема нуждите на столицата от вероятно увеличаващия се пътникопоток. Така старата гара и площада пред нея трябвало да бъдат заменени от „грандиозната” постройка, която познаваме днес, заедно с подлезите и огромния предгаров площад. Тук ще стане дума за това какво проектът по изграждането на новата гара е причинил на един от големите софийски булеварди - ще говорим за осакатяването на бул. „Христо Ботев” и за това как някой е играл с големите ножици.
Често изпитваме сантименталност към бул. „Христо Ботев”, тъй като той е от малкото големи софийски улици, които все още остават почти изцяло потайни и неразкрити от днешните съвременници. Той се появява рядко на стара фотография, за много от зданията по него няма никаква информация, търпял е промени през годините и е изгубил много от чара си и от сградите, на чието място днес гледаме сиви кооперации. Все пак известна част от старите му сгради е запазена, но опърпаният им и поизбледнял вид е далеч от блясъка и свежестта, с която те могат да допринесат за това „Ботев” да бъде едно от красивите кътчета на столицата.
А днес той е далеч от това състояние. В голяма част изглежда съмнително, по него човек рядко се сеща да прави разходки, магазините в северната му част не са с особено добро реноме. По него се ширят престъпност и проституция. А както ни е разказвано, едно време по „Ботев” е имало и действащи кина, трамваите са вървели сред килим от трева. Вероятно животът по него е бил значително по-интересен и е врял и кипял от различни събития и възможности за прекарване на времето. Днес се радваме на запазеното дюлгерско здание с неговия пищен каменен фриз. Избуялото в храсти и със смачкано кубе здание на Колчаков, заедно с Министерство на земеделието, са едни от най-запомнящите се и романтични сгради в столицата.
На фона на всичко това, от известно време наблюдавахме две фотографии от 1973 г., които не ни бяха съвсем ясни. На тях по всичко изглеждаше, че гледаме профила на бул. „Христо Ботев”, но все нямаше с какво да потвърдим това предположение. Сградите по булеварда в тези две фотографии не ни беше известно да съществуват сега, а и не се виждаха по други снимки и това ни караше да мислим, че може би грешим. Ето ги:
Източник: Интернет
Съвсем скоро, обаче, стана ясно, че виждаме наистина този булевард, но в една негова част, която вече не същестува в този си вид - изхода на „Ботев” към гаровия площад и пресичащия го в тази част бул. „Мария Луиза”. Тук споделяме нашите наблюдения, за да си припомните и вие или да видите за първи път тази буквално отрязана част от булеварда, която е отстъпила място на инфраструктурното каре пред жп гарата.
Първо локализирахме югоизточния ъгъл на „Ботев” и „Мария Луиза”, тъй като можехме да направим сравнение с една снимка от „Изгубената България”, която вече ни беше позната като местоположение. Калканът на сградата вляво, ниската постройка пред този калкан и подаващите се комини на следващата сграда в редицата ни подсказаха, че това е едно и също място:
В един панорамен кадър от „Изгубената България” този участък се вижда добре. Личи правата линия, по която бул. „Хр. Ботев” е излизал на площада, а днес там ширината му се разлива под ъгъл. Забележете и жилищните карета на изток от булеварда - днес те също не съществуват в този вид. Мястото на сградите от снимката от 1973 г. сега е празно, като там дотогава е бил и магазин/сладкарница „Малчика” (сградата с белите пана), а преди време там беше автогара пред гаровия площад.
Малко по-навътре по булеварда сега се намира първата сграда от тази му страна, а именно хотел „София Плаза”. Вероятно точно до него откъм гарата биха били двете сгради след „Малчика” на снимката от 1973 г.
След като локализирахме този ъгъл, предположихме, че втората непозната ни снимка е от същото място, но от другата страна на булеварда. Трябваше само да сравним със съвременни фотографии. Предположението ни щеше да се окаже вярно, но известна неяснота и съмнения се пораждаха от факта, че на снимката от 1973 г. се виждат сгради, които днес знаем, че ги няма там. В крайна сметка именно с тези няколко сгради дължината на булеварда е била съкратена. Въпреки всичко на снимката се виждат три здания, които съществуват и днес. Ето сравнение:
Наистина изненада беше да установим, че от дължината на булеварда е премахната редица от 3-4 сгради и е преоформен цял жилищен квартал, за да бъде изграден предгаровия площад, както го знаем днес. Изглежда старата сграда на гарата е била някъде по днешните коловози, като по този начин новата гара и площадът пред нея са изместени с една идея напред към жилищния квартал.
Излазът на булевард "Христо Ботев" на площада пред гарата, 1941 г.
Но нуждата от толкова голяма жп гара и такъв предгаров площад като че ли стои някак под съмнение. Самата сграда на гарата притежава обеми, които не се използват по никакъв функционален начин, а напротив – затрудняват поддръжката и отоплението на цялото здание. Сградата би функционирала и без тези обеми също толкова ефективно и никой не би забелязал липсата им. По същия начин от пространствата под предгаровия площад пътникопотокът се осъществява в малка част от изградените пътеки и площи, а останалата част е превърната в обществена тоалетна, излишни търговски площи и съмнителни места, обитавани от клошари и престъпници. Точно това е причината да си задаваме въпроса оправдано ли е било наистина отрязването на бул. „Хр. Ботев” и жилищните карета зад него за целите на новата гара. Така огромна ли е била нуждата на София от толкова голямо гарово пространство?
За финал насложихме панорамна снимка от 1940г. със съвременния вид на тази част на София. Разминаването в дължината на булеварда и каретата сгради се вижда ясно.
