Можем само да предполагаме какво е наложило строителството и въвеждането в експлоатация на гара София едва 10 години след освобождението ни от османско иго. Отговорът е преди всичко в стремежа на тогавашното българско правителство да осъществи връзката между Запада и Изтока за развитието на индустрията и търговията и утвърждаването на българската столица като административен, стопански, търговски, културен и духовен център.
Вече повече от век гара София е входната врата на столицата ни и пряк участник в значими за обществения ни живот събития.
ИСТОРИЯТА:
Една от главните задачи на правителството на Стефан Стамболов е била да построи и открие железопътната линия Цариброд-София, София-Вакарел и Вакарел-Белово. Докато жп линия Одрин-Белово, която е открита на 5. VII.1873 г., е строена и експлоатирана от акционерното дружество на барон Хирш, то участъкът Белово-София-Цариброд е изграден от български строители и е пуснат за вътрешно жп съобщение на 5. VII. 1888 г.
Откриването на линията за международно съобщение, както го описва проф. Иречек, а заедно с това освещаването на Българските държавни железници и на Централна гара София става на 12 август 1888 г., когато по обяд e пристигнал първият международен влак от Лондон и Париж, който отпътува рано на другия ден за Пловдив, Одрин и Цариград.
Тогава в гарата два пъти седмично са преминавали международните влакове “Симплон – Ориент експрес” и “Директ – Ориент експрес”.
За времето си гара София е била най-внушителната не само за България, но и за Балканите. Гарата е построена на километър от входната врата на града, северно от Ломско шосе, по проект на архитектите Колар, Прошек и Маринов. В строителството й участват италиански специалисти, но цялостната работа е ръководена от специалистите на българския предприемач Иван Грозев, който по-късно става кмет на столицата. Строителството е продължило от 1882 до 1888 г.
Сградата е била едноетажна, дълга е 96 м. и широка – 12 м., в източната и в западната част е оформена с втори етаж, а в средата със скромен висок свод над вестибюла, споен с часовникова кула, която е с поглед към Витоша. В нея се помещават всички служебни канцеларии, а за пътниците има 3 чакални: първи клас с червени кадифени канапета, втори клас – със зелени и трети клас – с дървени пейки. В мазето е парното отделение и банята за персонала. Гарата е строена с разчет да обслужва 100-150хилядната столица, с технологично правилно разпределение на службите и модерно за времето си коловозно развитие. Първоначално то е включвало няколко приемно-отправни коловоза, няколко маневрени коловоза, коловоз за сточните пратки, както и коловоз за локомотивното депо, жп работилница.
Влаковите локомотиви са обслужвани с дърва. Първият локомотив е пристигнал в гара София на 6 ноември 1887 г. с цел да изпробва железния път. Името му е било “Катерина” и той е поемал графика на влаковете в участъка София-Вакарел.
Гарата се е осветявала от газови лампи. До главната врата на перона, под перонния часовник, е имало голяма камбана, а по-късно звънец, с който звънарят е обявявал: с първи звънец – продажба на билети, с втория – качване на пътниците и сбогуване, с третия – тръгване на влака.
Пред гарата е имало красив бронзов фонтан, около който файтонджиите са чакали своите клиенти.
Източният и западният райони са строени в началото на Първата световна война – 1915 г., а през 1927 г. западният район е преустроен и съоръжен с модерната за времето си осигурителна инсталация тип “Блок – апарат” с контролно заключване на стрелките. През 1923 г. гара София се е обслужвала от 144 души персонал.
Движението се е осигурявало от телеграфните морзови апарати “Леополд”, белгийско производство, заменени в навечерието на Първата световна война със “Сименс”.
За пръв началник на Софийската гара е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница. След 6 години служба той предава управлението на гарата на Георг Унтенберг. Унтенберг е началник на гара София в продължение на 11 години, след което през 1905 г. е издигнат за инспектор в Главна дирекция на железниците, а от 1906 – 1907 г. е главен директор на БДЖ. Петият началник, ръководил гарата 12 години, е синът на Карапиров – Едгард.
През 1948 г. се пуска първият етап от построената гара Подуяне-разпределителна като по този начин се разделя пътническата от товарната работа в гара София. Тогава именно гара София е наречена Централна.
За благотворното влияние, което изиграва откриването на гара София, можем да съдим от запазената историческа справка от първото и второто преброяване на населението на столицата. На 01.01.1881 г., 7 години преди изграждането на гарата, градът има 20 201 жители, а на 01.01.1893 г., 5 години след откриването й – 46 600 жители.
В първите години след откриването й гара София е обслужвала около 26 400 пътници годишно, през 1895 – 82 000, през 1900 г. броят им достига над 286 000, а през 1905 г. – над 415 000 годишно.
Само 7-8 години след построяването на гарата започва да се мисли за разширението й или за построяването на нова гара. Първият проект от 1896 г. е на инж. Л. Хашнов и предвижда втората столична гара да бъде челна, разположена на ул. “Раковски” до бул. “Дондуков”. Но този проект не е приет. След 5 години отново се разглежда въпросът за нова гара, но този път от комисия от специалисти и влиятелни личности. Комисията също се насочва към центъра на града за построяването на новата гара, но поради ограниченото място за бъдещо разширение и този проект отпада.
През 1905-1907 г. възниква нова идея – гарата да се разположи между улиците “Екзарх Йосиф”, “Искър”, “Дондуков” и “Сердика”, а старата гара да остане за маневрена и тракционна работа. Този проект също не е приет.
През 1908 г. новият директор на техническата дирекция инж. Каракашев предлага разширение на действащата гара София, без да се търси нов терен. Отлично са аргументирани достойнствата на проекта. Очаква се, че след разширението гарата ще посрещне нуждите на експлоатацията поне за 50 години напред. Още същата година гарата е подложена на основна реконструкция. Строи се ново локомотивно отделение към жп работилница, нова рампа със складове, където временно е нанесена и митницата, за да освободи терена за локомотивното депо, разширява се магазията за багажни и колетни пратки.
Коловозното развитие на гарата е основно реконструирано, като са предвидени коловози за композиране и разкомпозиране на товарните влакове по направления. По същото време са построени и други служебни постройки за вагонната служба и много жилищни сгради за персонала. През 1912 г. гарата е завършена.
На 23 февруари 1971 г. е направена първата копка за новата гара от тогавашния министър на транспорта Григор Стоичков. На 15 април 1974 г. е съборена последната, западната част от старото приемно здание.
На 6 септември 1974 г. е открита за експлоатация новата Централна гара София.
Текст: Национална компания “Железопътна инфраструктура”
