30.07.2023 г.

Стара София в снимките на Marcel Jougla


Приятна изненада ни очаква в дигиталната платформа, представяща френското културно наследство. Част от колекцията включва фотографии, направени в София около 1918-19 г. Камерата е уловила любопитни гледки от българската столица, като по традиция акцентът пада върху живописните сцени от софийския пазар със своите носии, типажи и образи. 

Те са дело на втори лейтенант Marcel Jougla, началник на техническата служба на фотографското отделение на френската армия в Ориента. Според посочената датировка снимките са правени около 1915-16 г., но е по-вероятно авторът да е бил част от окупационните френски войски, които пристигат в София в края на 1918 г. 

Фондът включва снимки от Македонския фронт, Солун и София, като изображенията не са коректно и подробно описани, което оставя на нашата интуиция и познания да отсеем и разкажем софийските кадри. 

Панорама от хотел "Сплендид палас" на улица "Веслец" и "Триадица"

Поглед от хотела на изток (над улица "Веслец")

Поглед от хотела на североизток

Храмът "Света София" - оформяне на площада и алеята към строящия се храм "Свети Александър Невски"

Храмът "Света София"

Храмът "Света Петка Стара"

Джамията и градината пред нея

Селянки на пазар под арките на джамията

Пазарен ден

Продавач на малки прасенца на булевард "Княгиня Мария Луиза"

Пазарлък край Халите

Циганки на софийския пазар

Пасажът "Свети Никола"


Оживление на Женския пазар

Шопкини на пазара

Продавач на прасенца на Женския пазар


Шопкини предлагат стоката си

На Женския пазар



Просяк с гъдулка

Ваксаджия - мъжът все още носи части от военната си униформа

Неизвестно къде

Кундурджия



Гледки от пазара

Възрастен турчин пред сграда в строеж на Женския пазар

Шопкини

Грънчарски произведения на Женския пазар


Неизвестно място - Фотография Попов

Неизвестно място - вероятно хан, където селяните са отсядали с каруците си в пазарен ден

Неизвестно място - вероятно хан, където селяните са отсядали с каруците си в пазарен ден

Вероятно циганският квартал

Владайска река при Централния затвор (вляво)

Изглед към града от околностите

На излизане от София - някое от основните шосета към града

26.07.2023 г.

Граф Николай Игнатиев в София


На 20 септември 1902 г. София посреща с особена тържественост граф Николай Игнатиев. Пристигнал в България като специален гост на големите чествания по случай 25 години от освобождението на страната, графът престоява няколко дни и в българската столица. Столичните вестници отразяват събитието в съзвучие със своите политически и партийни пристрастия. В днешната публикация даваме няколко от репортажите.


Посрещането на граф Игнатиев и тържествената арка при Лъвов мост


Из вестник "Пряпорец" (Орган на Демократическата партия), бр. 41

В събота, в 5 часа подир пладне пристигна в столицата ни многоочакваният и любимият ни гост граф Игнатиев, който биде посрещнат така бляскаво както никой друг не е бил посрещан. Цялото почти население на столицата бе се дигнало на крак. Всички облечени в празнично облекло бяха препълнили пътя от гарата до съборната черква и от там до руското агентство, където графа щеше да слезе. Около гарата беше заело място висшето общество, подир ученичките с китки в ръце и учениците и юнаците с флагове, разните корпорации със своите знамена и най-сетне македоно-одринската емиграция с траурното знаме до съборната църква. Много госпожи и госпожици поднесоха букети на графинята и графа от името на разни дружества. При шареният мост беше устроена една великолепна арка представляюща незавършения идеал на графа. Преди слизанието в руското агентство гостите се отбиха в черква, където в тяхно присъствие се отслужи молебен. Колкото през деня беше красива окичената с многобройни руски и български флагове столица, още по-омайна гледка представляваше тя вечерта с хилядите запалени факели и книжни фенери. Всичките улици около руското агентство и празното пространство пред него, дори до държавната печатница беше препълнено с ликующ народ. Музика, песни, "ура" цепеха въздуха до късно вечерта. В неделя, в два часа след пладне македоно-одринската емиграция в едно голямо множество с музика на чело направи овация на графа, държа се реч от професора Милетич и се поднесе адрес. Графинята и графа както при пристигането, така и при факелното шествие, също така и при овацията от македоно-одринската емиграция бяха трогнати и постоянно се просълзяваха от вниманието на столичните граждани и от изказваните от тях топли чувства.

В неделя вечерта, в чест на графиня и граф Игнатиеви биде дадена вечеря от министър-председателя. В понеделник вечерта имаше вечеря гала в двореца, а вчера на обяд се даде банкет от столичните граждани в "Славянска беседа". В Двореца и в "Славянска беседа" присъствува и г-н П. Каравелов.

*

Из вестник "Право" (Орган на Македоно-Одринските интереси), бр. 31

Граф Игнатиев в София. 

Снощи, в 4 часът след пладне, пристигна в столицата, идящ от Шипка, най-големият виновник на българската свобода, любимеца на свободния български народ, граф Игнатиев. Той биде посрещнат тъй бляскаво, както никой път гост на България не е удостояван. От гарата до помещението на Руското агентство целия път бе задръстен от десетки хиляди народ и от учениците и ученичките на всички столични училища. Град от живи цветя от всъде се сипеха в каляската му, която бе буквално натрупана с тях. Всред френетическо ,,ура!“ от народа, той премина пътя си до квартирата. По случай на неговото дохождание, целия град е окичен със знамена. Снощи народ и ученици, с разноцветни фенерчета и факели, направиха шествие пред квартирата му. До късна нощ целия град бе в движение. Графът ще престои в столицата два-три дена.

*

Из "Славянски глас" (Орган на Славянското благотворително дружество), ноември 1902 г.

Граф Игнатиев в столицата.

Столицата ни бе честита да посрещне на 20 септемврий, по необикновено бляскав и сърдечен начин, Негово Сиятелство граф Игнатиев, человекът чието име е тъй тясно свързано с нашето освобождение и с нашите национални идеали. Великите идеи и великите събития създават една неугасима чаровност около лицата, които са биле техни проводници и централни фигури. И живи, и умрели, техните имена стават мили за паметта на народите, сред които и за които те са работили. Такова едно лице е граф Игнатиев. Неговото дохождане възобнови всички чувства, които българският народ е преживявал със своите исторически идеали и ги сля с настоящите му чувства за същите, за да ги подчертае и укрепи.

Нека прибавим тук, че навсякъде из България, дето е минал граф Игнатиев, той е извикал симпатиите на българския народ, на всякъде въодушевени, с трепетно сърце, са излизали да го приветствуват. Българинът, който мъчно се вълнува, доказа, че знае високо да цени сторените добрини, че умее да въздаде на своите благодетели заслужената чест. С искреното и непринудено изказване на своите чувства, българското население навсъде, дето е преминал скъпият гост, даде светло доказателство за това. Нека се надяваме, че Негово Сиятелство ще доживее да види осъществен скоро неговият и наш идеал за една целокупна, обединена България, такава, каквато той начерта най-напред в Цариградската още конференция, като успя да вземе още за нейното одобрение и подписите на представителите на другите сили и, каквато, по-после, той накара Турция да отстъпи на България в историческото Сан-Стефано.

Посрещането на графа в София по своята грандиозност и величественост, по силата на всеобщия ентузиазъм, който достигаше до полуда, беше повече от един триумф — то беше апотеоза, нечувана и невиждана в София от освобождението насам. През време на шествието му от гарата към великолепната арка-пирамида при Шарения мост, онизана с живи гирлянди от юнаци и опълченци, широките алеи на улицата, приличаха на едно развълнувано море от хора, на които жадните погледи бяха вперени в дворцовата колесница, дето седеше високия гост с графиня Игнатиева и със сина си, графа Леонида Игнатиев; сред гръмотевичите ура, махания на безчислени руски и български флагчета, в продължени на един час въздухът бе замрежен от китки, които като един дъжд, валяха въз колесницата. Тримата гости бяха буквално засипани, задушени от цветя; рядко имаше лице, което да не бе обляно със сълзи, или поне очи, в които те да не блещяха. Такава навалица и такова пиянство от възхищение придружаваха графа Игнатиева и до Съборната църква, дето се отслужи благодарствен молебен, и до двореца, дето Н. Ц. Височество Князът излезе та го поздрави, и до руското консулато, дето графът слезе от триумфалната си колесница.

Вечерта едно грандиозно факелно шествие на многохиляден народ, българи и македонци, изново дойде с музика и знамена да акламира госта пред зданието на консулатото, осветлено вълшебно от алегорическата картина на електрически ламби.

Четиридневното пребивание на графа Игнатиева в столицата, бе изпълнено с овации и тържества, с гощавки, с представяне на депутации и поднасяни адреси, с нескончаеми изявления на радост, признателност и народна любов. Сичките други интереси на живота бяха оттикнати на страна, сичките страсти, политически борби, бяха замлъкнали, сичките души бяха се слели в една душа, в едно чувство необуздано и велико: чист възторг!

Споменът на това събитие, което пробуди в душите най-високите и благородна вълнения, няма да се изличи никога из паметта на столичните граждани. Той ще грее и в душата на мастития и славен бългоролюбец, който биде щастлив да види как се ценят високо заслугите му, как жив е неговия образ в сърцето на признателния български народ.

*

Из вестник "Нов век" (Орган на Народната либерална партия), 23 семптември 1902 г.

Посрещанието на граф Игнатиева. 

Цанковистите си отплатиха богато за толкоз годишното ядение от руския казан. Граф Игнатиев биде посрещнат така, както никой досега не е бил срещан в София. От десетина дена се правеха приготовления от правителството и кметството. На всички ученици е било казано да си приготвят малки флагчета и да ги държат в ръцете си; който ученик се яви без флаг или не присъствува, ще му турят бележка. А стражарят и агентите на градския съвет ходеха по махлите да заповядват на гражданите да си окичват къщите със знамена и да си покриват прозорците с килими. Това даде възможност на мнозина да си разтръсят килимите. Вярваме, че граф Игнатиев ще да е казал на цанковистите: „халал да ви е яденето от руските казани“. И аслъ за туй се прави това тържество — да отблагодарят и получат похвала.

Ний разбираме, че на един гостенин като графа Игнатиева, трябва да се направи една почет, но до такава прекаленост не вярвахме да се отиде. Туй, което видяхме да става, е унизително за нашето национално достойнство. Най-напред трябва да учат народа и младото поколение да почита своите хора, своите борци за свободата, своите деятели в миналото, че тогава да се почитат чуждите.


22.07.2023 г.

София се прощава с Джеймс Баучер

Големият приятел на българския народ Джеймс Баучер си отива от този свят на 30 декември 1920 г. Свързал живота си със съдбата на България, в нейната земя Баучер намира и своя вечен покой. За последния му път научаваме от тогавашната преса:


Из столичната преса, януари 1921 г. 

Погребението на Баучер

От два дена столичани на върволици се стичат в съборната черква Св. Неделя, където са изложени тленните останки на великия българолюбец Дж. Д. Баучер. В ковчег, заобиколен с палми и отрупан с венци и живи цветя, покойният лежи сякаш заспал в тих и спокоен сън. Лицето му е свежо с розов цвят и само ледената му неподвижност издава смъртта на големия ратник за истината.

Вчера отиде в черквата и Н. В. царят, който се поклони и поднесе на скъпия покойник венец. От името на правителството такъв бе положен тая сутрин от секретаря на Министерския съвет.

Днес още към 1 ч. цялата Столица се бе стекла на площада пред катедралната църква. Опелото започна в 2 ч. При изнасянето на тялото всички камбани на столичните църкви забиха.


Поклонението пред тленните останки на Джеймс Баучер в храма "Света Неделя"

Речи държаха: английският пъл. министър Сър Артур Пил, директора на печата г. К. М. Георгиев, г. Йор. Мечкаров, секретар на дружеството на журналистите, г. Каранджулов (от македонските братства, на английски), r. С. Шангов (пред църквата) и г. Сп. Икономов, член на Журн. д-во (при Руския паметник).

Погребалното шествие мина по бул. "Дондуков", ул. "Търговска", бул. "Цар Освободител", ул. "Левски" и по ул. "Алабинска" до Руския паметник, откъдето с автомобилна линейка, придружена от комисията с няколко автомобила, тялото се отправи за Рилския монастир, близо до който е отредено вечното жилище на покойника. Довечера в 10 ч. със специален влак ще отпътуват за Радомир—Орлица—Рилския монастир някои от министрите, представители на печата, официалните власти и желающите граждани да присъствуват на погребението на Баучера.

По пътя за Рилския монастир

На 5 вечерта тленните останки на покойника, заедно стотината венци, пренощуваха в църквата в с. Княжово. На 6 сутринта, пратениците на Св. Синод и на правителството — Архимандрит Стефан, г. С. Донев (главен секретар на просвещението), г. Абаджиев (секретар на министерския съвет), полк. Мустаков, придружен от столичния п. кмет г. Папазов и от неколцина журналисти, отпътуваха с автомобили за Рилския монастир. На чело на процесията се движеше линейката с ковчега, съдържащ тленните останки, след нея камион с венците и автомобилите.

В Радомир

Към 9 ч. с. процесията е пред Радомир. Тук, пред входа на града, е изляло цялото духовенство с множество народ, ученици и войска. След малка молитва, траурната процесия, начело с духовенството, спира на площада всред града. И тук духовенството, съвместно с арх. Стефан, прочита заупокойни молитви, а г. Соколов, радомирски гражданин, произнася прочувствена реч. Веднага след това процесията потегли за Дупница.

От Дупница до Рила

Пред Дупница, както впрочем и в селата, през които минава пътьом процесията, народът е излязъл да засвидетелствува почитта си към скъпия покойник. Множество народ с духовенството се присъедини към процесията пред Дупница и я придружи до площада в центъра на града, където духовенството, заедно с еврейския равин, прочете молитви, а г. Андон Кавдански произнесе реч. Цялата чаршия бе затворена. Почти над всяко здание се развяваше черно жалейно знаме.

Пътувайки към Рила, на шосето бе излязло духовенството от с. Бобошево, заедно с учениците и селяни. И тук се прочете молитва, а г-н М. Веселинов, бобошевски учител, произнесе реч. Посрещане и молитви имаше и от свещеника на с. Стоб, което също отстои на страна от шосето, и от свещеника на с. Кочариново, през което минаваме. Стигнахме в с. Рила. И тук е излязло духовенството с много народ. Процесията спира на площада пред училището, където, след молитвата, г. Ив. Лазаров произнесе реч и напомни, че Баучер е познат лично на рилчани, гостувал им е, подпомагал е народното дело.

От тук започва тясната и на места стръмна клисура, която, по течението на реката, води за Рилския монастир.

На монастира

Кьм 4 1/2 ч. процесията стига пред монастира, причакана от цялото монашество, начело с Н. В. преосвещенство Неврокопският митрополит г. Неофит. И тук, пак съвместно с арх. Стефан, се четат молитви, произнасят се речи от арх. Стефан и от г. Папазов, и тленните останки на покойния се полагат към 5 1/2 ч. в приготвената гробница, до самия вход на монастира, на 15-на метра над шосето, нa една малка равнинка, всред рилската гора. Там над гроба ще бъде въздигнат паметник — там, при светата Рилска обител.

И сутринта, на Коледа, след литургията в църква, целият клир, придружен от пратениците и журналистите, от църква се отправи за гробницата, където се прочете упокойна молитва.

Портретна снимка на Джеймс Баучер, фотографиран в София в ателието на Георг Волц