Из списание "Нива", бр. 12 от 1929 г.
50-годишният юбилей на Народната библиотека
На 4 април 1878 г., едва три месеца след освобождението на София, на банкета, даден от градския съвет на руските офицери и чиновници в чест на щастливото избавление на Царя Освободителя от покушението в Париж, софийският учител М. К. Боботинов държал реч и, покрай другото, изказва и мисълта, че за да може да успява София в културно отношение, трябва да се основе библиотека. Тая мисъл е била възприета с възторг от генерал губернатора Петър Владимирович Алабин и от известния още по онова време български учен М. Дринов, повикан тогава по устройството на България.
*
Сам писател и общественик, Алабин, бившият кмет на Самара, от гдето изхожда по негов почин прочутото Самарско знаме, който възкреси и търновската черква Св. Четиридесет Мъченици, е знаел значението на книгата за нравственото и умствено образование на поколенията, затова се заел с най-голямо усърдие и увлечение за нейното основаване и с подарените от тогавашния софийски полицеймейстр Александър Карлович Паул 228 тома книги и списания се започнало устрояването на библиотеката. Марин Дринов е бил тогава още в Пловдив при императорския комисар княз Дондуков Корсаков. Основаната от Алабина библиотека с читалня е била управлявана от библиотечно общество под негово председателство и се е поддържала от членски вноски. Той я нарекъл Софийска публична библиотека.
*
Така да върви работата не е било възможно и по почин на Марин Дринов, който заместил Алабин в библиотечното общество, след установяването на импер. комисар в София, библиотеката е била превърната на 5 юний 1879 година с указ от княз Дондуков Корсаков в държавно учреждение, като за неин първи директор, или както тогава са го нарекли главен библиотекар, е бил назначен Георги Кирков.
*
Роден в Плевен, той получил висше образование в Русия, гдето в Симферопол е бил гимназиален професор и по освобождението е бил повикан в България. Един от високо образованите българи по онова време, знаещ почти всички главни европейски езици, нему е било възложено да устроява по-нататък библиотеката. Първата негова мисъл е била да привлече руското обществено мнение, руската интелигенция.
И той успява напълно със своите горещи позиви, писани - на великолепен руски език. И от Русия из всичките среди започватъ да прииждат големи количества книги; особено е знаменателно дарението на професора Иван Васильевич Платонов от 2,000 тома, който над това отгоре е бил и като посредник на множество други дарения. Търсейки помещение за библиотеката, Кирков можал да я настани в началото на 1880 година в Голямата джамия, днешния археол. музей.
*
Повикан от Дринов, за да организира нашата училищна система, д-р К. Иречек, в качеството си на главен секретар при М-вото на нар. просвещение, поема след оттеглянето на Кирков през лятото на 1880 г. уредбата на библиотеката като неин управляващ. Сега той внася в нея първата систематизация, работейки сам лично във влажната и тъмна джамия, увлечен от хубостта и достойнството на труда. Негови помощници са Д. К. Попов, Спас Вацов и Ив. Брожка. За малко време ту се явява и охридският поет Гр. Пърличев. Назначен в началото на 1884 г. за директор на библиотеката, Иречек изработил първия правилник за управлението й, както и правилник за ползуването от нея. Покрай това, една от най-важните заслуги на Иречек за библиотеката е и тая, че той сам лично изработи големи списъци на книги из западната книжнина и ги изписа за библиотеката.
И така, ако Алабин я основа, Кирков я снабди с книги из Русия, а Дринов я превърна в държавно учреждение, Иречек я устрои вътрешно и внесе в нея ценните резултати на западната културна мисъл, — нетленните творения на европейския дух.
*
Въпросът за помещение на библиотеката е създавал най-голямата мъка на библиотечната управа. С тая мъка най-напред трябваше да се справя Кирков. Той успя да настани библиотеката в Голямата джамия (днешния археол. музей), но Иречек съвсем не бе доволен от това положение и съветваше да се преустрои джамията в монументална палата за народното просвещение, гдето да се поместят всички тогавашни културни учреждения. Тая идея не успя. Не успя и идеята на бележития държавник Петко Каравелов през 1885 година, когато, в качеството си на министър на финансите, бе определил мястото срещу днешния Военен клуб, за да се построи библиотечно помещение. На това попречи войната. Не успяха и законопроектите през 1910 и 1911 год., както и не успя в последствие и Ефорията братя Евлоги и Хр. Георгиеви да построи библиотечното помещение. И ето как е странствувала библиотеката: най-напред е била в частна турска къща при днешната Народна банка, после — в едно крило на конака, после в голямата джамия, отдето през 1885 г. бе преместена в зданието на днешния царски музей, гдето престоява до 1894 год., от където пък се премества в зданието на Яблански на ъгъла на ул. „6 септемврий“ и „Вълкович“. През 1900 г. Министерството на просвещението откупва зданието на тогавашния граждански клуб за 100,000 лева и към края на тая година библиотеката е вече в собствено здание и до днес. Макар външно и да е изглеждало благоприятно, положението на библиотеката е било, обаче, винаги твърде тягостно, а такова е и до ден днешен. Зданието е негодно за библиотека, и като дървена постройка, е твърде опасно за съществуването й. От притока на книги, то се задръства, и библиотеката се поставя в безизходност.
*
Като първо постъпление в библиотеката се броят, следователно, 228-те това на Софийския полицей-майстер Ал. К. Паул. След 50-годишен период книгите на библиотеката са се увеличили 1000 пъти повече и достигат днес повече над 200.000 тома. Главният приток на библиотечното имущество са българските книги, които, по закона за депозита от 1907 год., се пращат задължително в библиотеката, годишно най-малко 4000 книги и пр. Само българските издания, които библиотеката е получила чрез задължителен депозит от 1897 г. насам, са около 114.000 книги, вестници и списания (с двойните екземпляри).
Народната библиотека издава от 1897 г. „Библиографически бюлетин“ за депозираните в нея, по задължението на специален закон, излезли в България книги. От последната, 1929 год. бюлетинът носи заглавие „Български книгопис за ... . г.“ и се изработва систематично, книгите се разпределят по научни отдели. Това е една голяма крачка напред в изграждането на българската библиография. Към бюлетина се изработват и няколко важни таблици за разпределението на българската книжна продукция по места, по коли, по цена, по тираж и пр. Подобрява се също и книгописа на периодическите издания, за който само трябва да се пожелае по-скоро да почне да означава и съдържанието им — да дава библиография на статиите.
Освен годишните бюлетини библиотеката е издала един научно изработен от проф. Б. Цонев „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“, излязъл в два големи тома, (1910 и 1923) и съдържащ описанията на 829 ръкописа. — През 1923 г. излезе и грижливо и с компетентност направения „Опис на старите печатни български книги (1802—1877)“ труд на руския професор В. Погорелов. — Много полезен, и досега все още единствен е и остарелия вече „Опис на българските периодични издания 1844—1900“ (издаден 1903).
И до сега не можа да се постигне система и редовност при издаване на Годишниците на Н. Б., дето покрай официалния отчет за състоянието на библиотеката се дават и лични изследвания по библиотечно-исторически и библиоложки въпроси. Излезлите четири Годишници (за 1912/13, 1914, 1923 и 1924/25) съдържат ценни приноси по тия области. Напоследък излезе и голямата „История на Народната библиотека в София“, написана от сегашния директор Вел. Йорданов.
Библиотеката разполага сега с повече от 200,000 екз. книги. Това са 82,467 съчинения в 97,122 тома български и чужди книги, над 30,000 тома (годишнини) списания и около 60,000 дубликати. Освен това — турски книги и ръкописи — над 5,000, славянски ръкописи — 1,182, богат ръкописен отдел — писма, документи, цели архиви, предимно от възраждането — повече от 5,000 номера. Днес Народната библиотека има доста ценни и стари славянски езикови паметници, има най-богатата, единствена в света сбирка от книги и списания — от преди освобождението, много от тях са unica и от новите, сега излизащи книги, има извънредно богата сбирка Balcanica — книги на чужди езици върху България и Балканите, редица ценни турски книги и документи и много важни и скъпи, редки днес руски и чужди серии и отделни книги.
*
Управлявали са българската народна библиотека: Г. Кирков, д-р К. Иречек, П. Р. Славейков, В. Манчов, В. Д. Стоянов, Д. Маринов, Р. М. Каролев, Ил. Миланов, Ал. Козаров, Дав. Панайотов, Пенчо Славейков, Вл. Шишманов, Ст. Заимов, д-р Н. Михов, д-р Н. Бобчев, Ал. Златанов, д-р М. Тихов, Ст. Чилингиров, Ст. Станимиров, Р. Райчев, Бож. Ангелов и Вел. Йорданов.
От тях двама са били богослови, двама педагози, двама германски филолози, трима юристи, един романски филолог, двама физико-математици, един славянски филолог, един художник, двама с непълно висше образование.
